Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ в интервю за Правен свят:
- Проф. Вълчев, през изминалата седмица решението на Академичния съвет на СУ за прием в редица специалности, в това число и в „Право“, само с резултат от матура и общ бал разбуни духовете в обществото и раздели мненията. Защо се пристъпи към тази крачка?
Нека първо да изясним фактите. Първо - всички сме наясно, че тази година ние сме в необичайна обстановка, независимо дали я наричаме „извънредно положение“ или с по-сложното име, с което я наричаме от 13 май насетне.
Истината е, че никой не очакваше такова нещо и всички действаме и институционално, и в лично качество спрямо ситуацията и нашите възможности. Като цяло идеята на Софийския университет е да се сведе до минимум, разбира се където това е възможно, събирането на едно място на много хора.
По тази причина се възприе разбирането, че доколкото е възможно и там, където е възможно да бъде направен подбор на бъдещите студенти без вътрешен изпит на Софийския университет, това да бъде направено. Идеята е въобще да няма изпити, организирани от университета. Нито по български език и литература, нито по история. Това, искам много ясно да подчертая, е еднократно, за тази година.
Второ - трябва да кажем, че това решение в момента още не е произвело своя ефект, защото наличието на кандидат-студентски изпити по български език и литература и по история не е прищявка на висшите училища, а това е следствие на Наредбата за единните държавни изисквания.
- Наредбата обаче все още изисква някаква форма на изпит и не е променена?
Това, което аз знам към момента, е, че върви съгласуване на ниво министри и допускам, че другата седмица Министерският съвет ще има и решение по този въпрос. Ако той приеме това, ще остане в сила решението на Академичния съвет.
Той обаче може да не приеме това и тогава ние, независимо дали искаме или не искаме, ще трябва да поемем риска няколко хиляди човека в един и същи ден да ги поканим в нашите аудитории. Това са фактите.
Идеята в момента е, ако все пак се прецени, че не е целесъобразно да се поема такъв риск, приемането не да бъде без изпит, то пак ще бъде с изпит, който ще се организира от държавата, от Министерството на образованието и науката за цялата образователна система, но ние да вземем за нуждите на оценяването популярната като оценка от матура, като в случая тя ще бъде умножавана по три и към нея ще бъде прибавена още веднъж и общата оценка от дипломата.
- Възможно ли е наистина да се стигне до прием на студенти, които нямат нужната базова подготовка да изучават тази нелека специалност?
Важните въпроси по фактите тук са два. Те са свързани помежду си, но все пак отразяват доста различни гледни точки. Първият е – няма ли това положение да наруши интересите на кандидат-студентите?
Например, аз съм родител, моето дете се е готвило за изпит по история, разчитало е на това, ходило е на частни уроци – всички разбираме това положение, но, ако въобще няма изпит по история в Софийския университет, уверявам Ви, че Юридическият факултет няма как да организира такъв. Ние нито имаме know-how, нито имаме организационния капацитет, нито имаме и преподавателите. Всъщност, Юридическият факултет никога не е контролирал собствения си достъп на студенти до него.
Това винаги са го правили, и слава Богу по един много добър начин, нашите колеги. Как точно ще бъде решен този проблем - дали ще бъдат овъзмездени кандидат-студентите за курсовете, аз не мога да кажа.
Според мен и това, което мога да кажа, след като помолих нашата администрация да направят една справка за това какви са били оценките на приетите при нас студенти от гледна точка на оценките, които са получили на изпитите в Софийския университет и техните оценки от матурата по български език и литература и средният успех от дипломите, и трябва да кажа, че те в над 90% от случаите са много близки.
Винаги има опасност да бъдат приети студенти, които нямат необходимите качества и тя съществува и при изпит. В крайна сметка има деца, които могат да наизустят 20 теми по история. Но, според мен, чисто статистически, разбира се допускам, че всеки може да има различни колебания, страхове, недоволство, много голямо различие в децата, които ще успеят по единия или другия начин – няма. Вторият въпрос е по-важен и се поставя от редица наши колеги, завършили Юридическия факултет на Софийския университет.
И се отнася до това дали няма този начин на подбор на студентите да доведе до снижаване на качеството на обучението. Това е съвсем легитимен въпрос, защото всички ние, аз мога да кажа от собствен опит преди много години, когато кандидатствах, пред Химическия факултет изнасяха на хартия резултатите, а там – баби плачат, майки се притесняват, ние стъпваме от крак на крак и беше голямо вълнение и притеснение.
Сега - според мен няма да доведе до снижаване на качеството на образованието, поне в нашия факултет, разбира се за другите Юридически факултети не мога да кажа. Но ще кажа защо според мен няма да доведе.
Първо - матурата по български език и литература е вече от доста години стандартизиран изпит от 2008 г., ако не ме лъже паметта, а тя не ме лъже, защото по това време аз бях министър на образованието. Всъщност това е един изпит, който се провежда вече повече от 10 години и мисля, че хората, които го организират, и тези, които го провеждат, вече набраха доста голям опит с него.
Мисля, че организацията е сравнително добра, в стаите има външни квестори, тоест не всеки е на своите си ученици, има камери, има елемент на публичност. Освен това той е задължителен, което отнема аргумента, че някой, който се е готвил по едно, а не се е явил на тази матура, то няма да може да кандидатства.
Второто нещо, което искам да подчертая, е, че данните, които също помолих администрацията да подготви през последните дни, показват, че в Юридическия факултет на Софийския университет обикновено има около стотина човека на година, които имат проблеми със записването на следващата година.
Това означава, че те имат от един и нагоре невзети изпити, включително и на поправителна сесия. За да дам пример със себе си, което няма да е кой знае каква реклама за бъдещите кандидат-студенти, но аз преподавам на единия поток в първи курс по „Обща теория на правото“ и статистически между 15-20% от студентите не могат да вземат от първия път изпита.
По една от дисциплините, няма да казвам коя, миналата година не се явиха над 20%, а от явилите се над 35% бяха скъсани. Така че ние често сме обвинявани в обратното, а именно, че държим твърде високи критерии, а децата са се променили, нямали навици да четат и т.н. Могат да гарантирам, че поне от гледна точка на нашия факултет никакво снижаване на качеството няма да има.
Всъщност, големият проблем не само в Юридическите факултети, а по принцип в българското висше образование, винаги е бил различен. Ние по мое време сме държали и много силно сме стискали входа към висшето училище, а който влезе, то е като тръба и той си завършва без никакъв проблем. При нас не е така. Ще дам пример с тези, които завършиха миналата година - от започналите преди 5 години студенти, завършиха 84% с випуска. Което достатъчно ясно показва, че ние не правим тежки компромиси с качеството на образованието.
- Нека обаче кажем няколко думи изобщо за качеството на юридическото образование и на нужното ниво ли е то.
Ние сме говорили много пъти, включително с министри на правосъдието и образованието, включително този въпрос се обсъждаше преди няколко години, когато се изготви новата Наредба за единните държавни изисквания и тогава, и винаги аз съм отстоявал едно и също разбиране – в Юридическите факултети, както между другото и по отношение на факултетите, които дават образование по други регулирани професии, например медицината, има едно по-малко условие, но важно условие и едно по-голямо условие, но изключително важно.
Първо - трябва да има единен вход, централизиран вход в тези факултети и второто, по-важното, трябва да има централизиран изход. Тоест – единни, за всички държавни изпити. В момента това не е така. Нека започна с входа.
При нас, както знаете, винаги е имало много сериозни изпити по български език и литература и по история, докато, без да искам никого да обиждам, но поне в няколко от останалите факултети има едни комбинирани тестове, които са специфични и според мен човекът, който съзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководите, трудно може да се провали на този изпит.
Затова една част от добрите бъдещи студенти предпочитат да не си дават зор и да отидат на тежкия изпит и така ние малко ги демотивираме. Второ, по отношение на изхода – нещата са съвсем трагични. По сега действащата Наредба всеки ректор определя изпитните комисии, нещо, което не създава един критерий при оценка на бъдещите юристи. На всичкото отгоре теоретико-практическият изпит, организиран от Министерството на правосъдието, е твърде лековат.
Истината, без да оставям впечатление, че сегашното или предходни ръководства на Министерството носят голяма вина, е, че и по мое време, когато аз завършвах, този изпит не беше особено сериозен, но е време вече Министерството на правосъдието да се заеме и да направи един сериозен изпит, защото това е изпитът за юридическа правоспособност. Без този изпит ти не можеш да практикуваш нито една правна професия.
На трето място - много сериозни изпити от години организират юридическите гилдии - адвокатските изпити са много сериозни, магистратските изпити също. Имам съвсем пряко наблюдение, тъй като мои колеги участват в комисии, а пък и се провеждат в нашите аудитории, а за чест на нашия факултет, искам да кажа, че при адвокатските изпити нашите студенти имат успеваемост 85-95% при първо явяване на изпит.
Не искам да казвам за другите нищо, но това лесно може да се провери. Същото е и с магистратските изпити. Достатъчно е да видите как се реализират нашите студенти. Съвсем категорично искам да кажа, че да съм жив и здрав още три години аз ще бъда декан на този факултет, абсолютно безкомпромисно ние ще се отнасяме към качеството на висшето образование. Не всичко при нас е съвършено, но според мен огромната част от нашите колеги се отнасят много сериозно към тази работа.
Ако трябва да кажа с две думи: „Драги кандидат-студенти, уважаеми техни родители, Юридическият факултет на Софийския университет няма да ви разочарова нито на входа, още по-малко на изхода“. В крайна сметка, ако има толкова много желаещи качествени студенти, ще се обърнем към правителството и ще поискаме още места.
- Обсъжда ли се все пак евентуално подобен модел да остане, поне като възможност за някое от класиранията, и за по-късен етап?
Аз поне не съм чувал за такова нещо, защото доколкото съм наясно, министърът е внесъл предложение с една преходна разпоредба, по изключение във връзка с епидемичната обстановка, еднократно, само за тази година да бъде взето такова решение.
- Как се очаква да мине лятната сесия в условията на COVID-19? Очаквате ли затруднения и проблеми за студентите?
Тя ще мине по различен начин, защото различните специалности, респективно дори за различните предмети, има различни изисквания. По принцип в Наредбата, която няколко пъти цитираме, за „Право“ не е предвидено, както и за медицината и други специалности, дистанционно обучение.
Сега, ако ние преподаваме дистанционно и изпитваме дистанционно, питам се това не е ли дистанционно обучение. Ние ще се постараем в рамките на сесията, тя ще бъде сигурно след втората половина на юли, да проведем присъствени изпити, писмени, на малки групи, при спазване на всички аднтиепидемични мерки, в големи аудитории, с дистанция. Нещо повече - в заповедта на ректора от този четвъртък ясно е отбелязано, че дори някой да не успее да се яви, за него ще има допълнителни възможности, ако той се яви като първо явяване на поправителната сесия, тя ще му се брои за първо явяване.
Тоест - ще има още една поправителна сесия в този случай. На трето място – въпреки че нашият факултет има много ясно решение, че не може да се продължи с повече от три невзети изпита, за тази година и специално за тази сесия, те еднократно няма да се броят за невзети, за да не натежат и да не се налага студентите да прекъснат веднага. Те ще имат възможност още една година да наваксат.
Опитваме се да направим каквото е възможност. Сигурно ще има и други казуси, защото, както казваше моя покоен учител проф. Кино Лазаров - „животът е по-богат от човешкото въображение“.
Ако изникне някакъв въпрос Академичното ръководство и нашият факултет сме напълно отворени да го обсъдим и ще направим всичко възможно това, което се случва да не е в ущърб на студентите, но разбира се, с грижа и за качеството на образованието.
Защото, ако помните, по Тодор Живково време имаше един известен български учен - академик Балевски, който е преподавал в МЕИ, сегашният Технически университет, за когото казват, че обичал да казва: „Като гледам какви инженери излизат, ме е страх да отида на лекар“. Ние се опитваме да направим един баланс между интересите на студентите, но без да снижаваме качеството под един минимум, който все пак сме длъжни да гарантираме.
- Проф. Вълчев, през изминалата седмица решението на Академичния съвет на СУ за прием в редица специалности, в това число и в „Право“, само с резултат от матура и общ бал разбуни духовете в обществото и раздели мненията. Защо се пристъпи към тази крачка?
Нека първо да изясним фактите. Първо - всички сме наясно, че тази година ние сме в необичайна обстановка, независимо дали я наричаме „извънредно положение“ или с по-сложното име, с което я наричаме от 13 май насетне.
Истината е, че никой не очакваше такова нещо и всички действаме и институционално, и в лично качество спрямо ситуацията и нашите възможности. Като цяло идеята на Софийския университет е да се сведе до минимум, разбира се където това е възможно, събирането на едно място на много хора.
По тази причина се възприе разбирането, че доколкото е възможно и там, където е възможно да бъде направен подбор на бъдещите студенти без вътрешен изпит на Софийския университет, това да бъде направено. Идеята е въобще да няма изпити, организирани от университета. Нито по български език и литература, нито по история. Това, искам много ясно да подчертая, е еднократно, за тази година.
Второ - трябва да кажем, че това решение в момента още не е произвело своя ефект, защото наличието на кандидат-студентски изпити по български език и литература и по история не е прищявка на висшите училища, а това е следствие на Наредбата за единните държавни изисквания.
- Наредбата обаче все още изисква някаква форма на изпит и не е променена?
Това, което аз знам към момента, е, че върви съгласуване на ниво министри и допускам, че другата седмица Министерският съвет ще има и решение по този въпрос. Ако той приеме това, ще остане в сила решението на Академичния съвет.
Той обаче може да не приеме това и тогава ние, независимо дали искаме или не искаме, ще трябва да поемем риска няколко хиляди човека в един и същи ден да ги поканим в нашите аудитории. Това са фактите.
Идеята в момента е, ако все пак се прецени, че не е целесъобразно да се поема такъв риск, приемането не да бъде без изпит, то пак ще бъде с изпит, който ще се организира от държавата, от Министерството на образованието и науката за цялата образователна система, но ние да вземем за нуждите на оценяването популярната като оценка от матура, като в случая тя ще бъде умножавана по три и към нея ще бъде прибавена още веднъж и общата оценка от дипломата.
- Възможно ли е наистина да се стигне до прием на студенти, които нямат нужната базова подготовка да изучават тази нелека специалност?
Важните въпроси по фактите тук са два. Те са свързани помежду си, но все пак отразяват доста различни гледни точки. Първият е – няма ли това положение да наруши интересите на кандидат-студентите?
Например, аз съм родител, моето дете се е готвило за изпит по история, разчитало е на това, ходило е на частни уроци – всички разбираме това положение, но, ако въобще няма изпит по история в Софийския университет, уверявам Ви, че Юридическият факултет няма как да организира такъв. Ние нито имаме know-how, нито имаме организационния капацитет, нито имаме и преподавателите. Всъщност, Юридическият факултет никога не е контролирал собствения си достъп на студенти до него.
Това винаги са го правили, и слава Богу по един много добър начин, нашите колеги. Как точно ще бъде решен този проблем - дали ще бъдат овъзмездени кандидат-студентите за курсовете, аз не мога да кажа.
Според мен и това, което мога да кажа, след като помолих нашата администрация да направят една справка за това какви са били оценките на приетите при нас студенти от гледна точка на оценките, които са получили на изпитите в Софийския университет и техните оценки от матурата по български език и литература и средният успех от дипломите, и трябва да кажа, че те в над 90% от случаите са много близки.
Винаги има опасност да бъдат приети студенти, които нямат необходимите качества и тя съществува и при изпит. В крайна сметка има деца, които могат да наизустят 20 теми по история. Но, според мен, чисто статистически, разбира се допускам, че всеки може да има различни колебания, страхове, недоволство, много голямо различие в децата, които ще успеят по единия или другия начин – няма. Вторият въпрос е по-важен и се поставя от редица наши колеги, завършили Юридическия факултет на Софийския университет.
И се отнася до това дали няма този начин на подбор на студентите да доведе до снижаване на качеството на обучението. Това е съвсем легитимен въпрос, защото всички ние, аз мога да кажа от собствен опит преди много години, когато кандидатствах, пред Химическия факултет изнасяха на хартия резултатите, а там – баби плачат, майки се притесняват, ние стъпваме от крак на крак и беше голямо вълнение и притеснение.
Сега - според мен няма да доведе до снижаване на качеството на образованието, поне в нашия факултет, разбира се за другите Юридически факултети не мога да кажа. Но ще кажа защо според мен няма да доведе.
Първо - матурата по български език и литература е вече от доста години стандартизиран изпит от 2008 г., ако не ме лъже паметта, а тя не ме лъже, защото по това време аз бях министър на образованието. Всъщност това е един изпит, който се провежда вече повече от 10 години и мисля, че хората, които го организират, и тези, които го провеждат, вече набраха доста голям опит с него.
Мисля, че организацията е сравнително добра, в стаите има външни квестори, тоест не всеки е на своите си ученици, има камери, има елемент на публичност. Освен това той е задължителен, което отнема аргумента, че някой, който се е готвил по едно, а не се е явил на тази матура, то няма да може да кандидатства.
Второто нещо, което искам да подчертая, е, че данните, които също помолих администрацията да подготви през последните дни, показват, че в Юридическия факултет на Софийския университет обикновено има около стотина човека на година, които имат проблеми със записването на следващата година.
Това означава, че те имат от един и нагоре невзети изпити, включително и на поправителна сесия. За да дам пример със себе си, което няма да е кой знае каква реклама за бъдещите кандидат-студенти, но аз преподавам на единия поток в първи курс по „Обща теория на правото“ и статистически между 15-20% от студентите не могат да вземат от първия път изпита.
По една от дисциплините, няма да казвам коя, миналата година не се явиха над 20%, а от явилите се над 35% бяха скъсани. Така че ние често сме обвинявани в обратното, а именно, че държим твърде високи критерии, а децата са се променили, нямали навици да четат и т.н. Могат да гарантирам, че поне от гледна точка на нашия факултет никакво снижаване на качеството няма да има.
Всъщност, големият проблем не само в Юридическите факултети, а по принцип в българското висше образование, винаги е бил различен. Ние по мое време сме държали и много силно сме стискали входа към висшето училище, а който влезе, то е като тръба и той си завършва без никакъв проблем. При нас не е така. Ще дам пример с тези, които завършиха миналата година - от започналите преди 5 години студенти, завършиха 84% с випуска. Което достатъчно ясно показва, че ние не правим тежки компромиси с качеството на образованието.
- Нека обаче кажем няколко думи изобщо за качеството на юридическото образование и на нужното ниво ли е то.
Ние сме говорили много пъти, включително с министри на правосъдието и образованието, включително този въпрос се обсъждаше преди няколко години, когато се изготви новата Наредба за единните държавни изисквания и тогава, и винаги аз съм отстоявал едно и също разбиране – в Юридическите факултети, както между другото и по отношение на факултетите, които дават образование по други регулирани професии, например медицината, има едно по-малко условие, но важно условие и едно по-голямо условие, но изключително важно.
Първо - трябва да има единен вход, централизиран вход в тези факултети и второто, по-важното, трябва да има централизиран изход. Тоест – единни, за всички държавни изпити. В момента това не е така. Нека започна с входа.
При нас, както знаете, винаги е имало много сериозни изпити по български език и литература и по история, докато, без да искам никого да обиждам, но поне в няколко от останалите факултети има едни комбинирани тестове, които са специфични и според мен човекът, който съзнава свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководите, трудно може да се провали на този изпит.
Затова една част от добрите бъдещи студенти предпочитат да не си дават зор и да отидат на тежкия изпит и така ние малко ги демотивираме. Второ, по отношение на изхода – нещата са съвсем трагични. По сега действащата Наредба всеки ректор определя изпитните комисии, нещо, което не създава един критерий при оценка на бъдещите юристи. На всичкото отгоре теоретико-практическият изпит, организиран от Министерството на правосъдието, е твърде лековат.
Истината, без да оставям впечатление, че сегашното или предходни ръководства на Министерството носят голяма вина, е, че и по мое време, когато аз завършвах, този изпит не беше особено сериозен, но е време вече Министерството на правосъдието да се заеме и да направи един сериозен изпит, защото това е изпитът за юридическа правоспособност. Без този изпит ти не можеш да практикуваш нито една правна професия.
На трето място - много сериозни изпити от години организират юридическите гилдии - адвокатските изпити са много сериозни, магистратските изпити също. Имам съвсем пряко наблюдение, тъй като мои колеги участват в комисии, а пък и се провеждат в нашите аудитории, а за чест на нашия факултет, искам да кажа, че при адвокатските изпити нашите студенти имат успеваемост 85-95% при първо явяване на изпит.
Не искам да казвам за другите нищо, но това лесно може да се провери. Същото е и с магистратските изпити. Достатъчно е да видите как се реализират нашите студенти. Съвсем категорично искам да кажа, че да съм жив и здрав още три години аз ще бъда декан на този факултет, абсолютно безкомпромисно ние ще се отнасяме към качеството на висшето образование. Не всичко при нас е съвършено, но според мен огромната част от нашите колеги се отнасят много сериозно към тази работа.
Ако трябва да кажа с две думи: „Драги кандидат-студенти, уважаеми техни родители, Юридическият факултет на Софийския университет няма да ви разочарова нито на входа, още по-малко на изхода“. В крайна сметка, ако има толкова много желаещи качествени студенти, ще се обърнем към правителството и ще поискаме още места.
- Обсъжда ли се все пак евентуално подобен модел да остане, поне като възможност за някое от класиранията, и за по-късен етап?
Аз поне не съм чувал за такова нещо, защото доколкото съм наясно, министърът е внесъл предложение с една преходна разпоредба, по изключение във връзка с епидемичната обстановка, еднократно, само за тази година да бъде взето такова решение.
- Как се очаква да мине лятната сесия в условията на COVID-19? Очаквате ли затруднения и проблеми за студентите?
Тя ще мине по различен начин, защото различните специалности, респективно дори за различните предмети, има различни изисквания. По принцип в Наредбата, която няколко пъти цитираме, за „Право“ не е предвидено, както и за медицината и други специалности, дистанционно обучение.
Сега, ако ние преподаваме дистанционно и изпитваме дистанционно, питам се това не е ли дистанционно обучение. Ние ще се постараем в рамките на сесията, тя ще бъде сигурно след втората половина на юли, да проведем присъствени изпити, писмени, на малки групи, при спазване на всички аднтиепидемични мерки, в големи аудитории, с дистанция. Нещо повече - в заповедта на ректора от този четвъртък ясно е отбелязано, че дори някой да не успее да се яви, за него ще има допълнителни възможности, ако той се яви като първо явяване на поправителната сесия, тя ще му се брои за първо явяване.
Тоест - ще има още една поправителна сесия в този случай. На трето място – въпреки че нашият факултет има много ясно решение, че не може да се продължи с повече от три невзети изпита, за тази година и специално за тази сесия, те еднократно няма да се броят за невзети, за да не натежат и да не се налага студентите да прекъснат веднага. Те ще имат възможност още една година да наваксат.
Опитваме се да направим каквото е възможност. Сигурно ще има и други казуси, защото, както казваше моя покоен учител проф. Кино Лазаров - „животът е по-богат от човешкото въображение“.
Ако изникне някакъв въпрос Академичното ръководство и нашият факултет сме напълно отворени да го обсъдим и ще направим всичко възможно това, което се случва да не е в ущърб на студентите, но разбира се, с грижа и за качеството на образованието.
Защото, ако помните, по Тодор Живково време имаше един известен български учен - академик Балевски, който е преподавал в МЕИ, сегашният Технически университет, за когото казват, че обичал да казва: „Като гледам какви инженери излизат, ме е страх да отида на лекар“. Ние се опитваме да направим един баланс между интересите на студентите, но без да снижаваме качеството под един минимум, който все пак сме длъжни да гарантираме.
