Липсата на историята на комунистическия режим в България в учебниците по история е довела до там, че младежите нищо да не знаят за годините между 1944-1989 г., а личността на Тодор Живков да бъде одобрявана от всеки втори българин. Това са част от аргументите депутата от Реформаторския блок Борис Станимиров да предложи промени в Закона за народната просвета, с които да се задължи учениците да изучават престъпленията на тоталитарните режими преди 89-та година.
Аз държа там да се запише, че трябва да има информация за престъпленията на националсоциалистическите, фашистките и комунистическите режими, включително и на комунистическия режим в България. Мотивите, които съм изложил са, че България е страна по редица международни договори, нормативни документи, резолюции, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Европейския парламент, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, които осъждат тоталитарните режими, постулират тяхното разграждане. Има и български закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Но всички тези нормативни документи, до този момент, са просото едни пожелания. От социологията, която излезе тези дни в медиите, отзвукът е доста широк. Проучванията показаха, че особено младите хора нямат никаква представа за комунизма. Как ние можем да заклеймяваме тоталитарните идеологии, без да казваме на младите хора, защо тези тоталитарни идеологии са лоши. Те са лоши заради това, че са извършили чудовищни престъпления спрямо милиони хора. И тези престъпления трябва да се учат, за да можем да се учим от грешките на историята и да не се повтарят. Да не могат тези идеологии отново да имат привърженици и да печелят влияние.
Вие искате по-ясно да бъде записано, че ще бъдат изучавани годините 1944-1989?
Да, искам престъпленията на комунизма да се изучават по същия начин, по който се изучават престъпленията на другите тоталитарни режими на XX век. Смятам, че е нужно това нещо да бъде закрепено в закон, защото виждам и опасна тенденция. Президентът Плевнелиев при откриването на Форума за 25-ата годишнина от промените в Централна и Източна Европа и бъдещето, в една много подробна и дълга реч, с тревога сподели същите притеснения, за които всички медии пишат вече от една седмица, след излизане на социологическото проучване.
А не смятате ли, че заради застаряващото поколение учители, които ще трябва да преподават в часовете по история комунизма и тоталитарния режим на БКП и Тодор Живков, самите учители донякъде са идеологически обременени от този период или времето, в което са живели? Как ще се гарантира това, че няма да има едно допълнително идеологическо наслагване в часовете, в които ще се изучават тези дати и събития, които трябва да бъдат обяснени и в контекст.
Сега е много закъсняло, но по-добре късно, отколкото никога Аз въобще не смятам, че учителите биха могли да бъдат какъвто и да е проблем, напротив. Проблемът е, че тези неща ги няма в учебниците и няма задължение да ги има. Тоест в момента е въпрос на добро желание или на преценка на колективите, които подготвят учебния материал. Аз искам държавата през своя висш законодателен орган да определи, че в България държавната политика казва, че този режим и този период от историята ни се изучава. Това е първата стъпка. Нека да го видим в учебниците, нека хора, които това им е работата и които са професионалисти, да го напишат, да го има в учебниците, пък после вече как това ще се приложи, дали учителите ще го преподават или няма да го преподават, това е някаква бъдеща задача.
Все пак видяхме и как оценката за партия ГЕРБ и управлението на първия кабинет "Борисов" влезе в съвременните учебници по история.
Моята цел в случая не е да коментирам конкретното съдържание на учебните програми и на учебниците. Моето желание е просто да регламентирам, че истината за комунизма трябва да е държавна политика и трябва да бъде поставена в закон, като част от учебните програми. А как точно ще бъде поставена, по какъв начин ще бъде изложено в учебниците, кога ще се изучава, в кой клас и колко време, за това си има хора, които с това си вадят хляба и могат професионално да преценят. Нека да има дебат между професионалисти в тази сфера.
Споменахте и президента Плевнелиев. В последния урок за комунизма, коя дата трябва да присъства - 17 ноември, когато Росен Плевнелиев е ходил на митинг или 18 ноември?
Не би трябвало една дата да бъде. Това е доста дълъг процес, в който са ангажирани няколко поколения. Аз бих започнал от 3 ноември, когато беше първата масова публична проява на протести в София. Имам предвид Екогласност. След това 9 ноември, Берлинската стена, 10 ноември, 18 ноември - първият свободен митинг, 7 юни 1990 година - големият митинг на Орлов мост. Много са събитията и не бих се ангажирал с една дата. Не трябва да елементаризираме нещо толкова важно и съществено за нацията.
Има ли опасност съвременните политици да пренапишат определени исторически моменти в своя полза или поне своята биография да я позицират спрямо такива успешни моменти?
Винаги има такава опасност. Аз затова не коментирам съвременната история, а коментирам отминалата епоха. Това вече си е чиста история и трябва да бъде обект на историческа интерпретация.
