Музеят на Холокоста във Вашингтон не отрича, а се въздържа от признаване на ролята на България за спасяването на близо 50 000 евреи от лагерите на смъртта. Това заяви в интервю за Дарик посланикът ни в САЩ Елена Поптодорова. Тя обясни, че идеята за кръщаване на кръстовище в столицата на Щатите на Димитър Пешев, който има ключова роля за спасяването на българските евреи, идва от американски евреин и единствено е подкрепена от посолството ни. Поптодорова обаче призна, че "сдържаната" позиция на Музея на Холокоста датира най-малко от преди десет години, когато самата Поптодорова се е опитала да организира честване на 60 години от спасяването на българските евреи.Ето какво още каза посланикът ни в САЩ пред Дарик:
Идеята не е наша, на посолството. Идеята е на един американски евреин - Нийл Глик, който е предприемач във Вашингтон, бивш градски съветник. Той е идвал през 90-те години в България, познава историята на страната, особено в частта за спасяването и ролята на Димитър Пешев. Има благородната и много ентусиазирана идея да предизвика решение на градския съвет на Вашингтон за наименуване на кръстовището точно до посолството в града на името на Димитър Пешев. Така че всичко тръгва от едни много благородни, високи мотиви. На тази основа ние единствено подкрепихме това не просто желание, а и формално предложение, което господин Глик е направил пред общинските съветници в града. Посолството, като представителство на чужда държава, няма начин, по който да се намесва в работата на местните органи, по какъвто и да било начин.
И оттук нататък какво последва и защо се оказа, че има противници на тази идея?
Това, което е последвало, защото ние не сме причастни към тези събития, е, че градският съвет правил запитване към Музея на Холокоста, дали личността на Димитър Пешев заслужава да се извърши такова наименуване. И от там вече Музеят на Холокоста реагира, за мен, по по-остър от приемливия начин, с много по-широка гама на критики и обвинения към страната за това, че ние отказваме да видим историята в нейната пълнота и да поемем отговорност за депортацията от Северна Гърция и Вардарска Македония.
Как приемате всичко това - като реплики разменяни между различни идеи в градския съвет или като нещо, което донякъде е насочено към България, дори оспорване на това, че България е единствената страна, която е спасила своите евреи от депортиране?
По същество трябва да кажа, че това е старо виждане на Музея на Холокоста. Аз самата се сблъсках с него още когато се опитвах да направя съвместно отбелязване на 60-годишнината от спасяването през 2003 година, и знам, срещнах, сблъсках се с една много подчертана сдържаност от страна на музея за всякакво отбелязване на спасяването на тези близо 50 000 души само защото страната не поема отговорност за 11 343 загинали в нацистките лагери от Северна Гърция и бивша Югославия.
Да, но паметник на Димитър Пешев има именно в Йерусалим.
Разбира се, аз съм изпратила тези снимки на паметника, защото ги имам и ги изпратих до градския съвет. Веднага да кажа, че в посолството ние нямаме по тази тема никаква размяна на мнения или какъвто и да било контакт с Музея на Холокоста. И за мен беше много изненадващо, защо на нас точно пише един от технитe изследователи, румънски изследовател на Холокоста, който в момента работи за музея. Бях изненадана, признавам, защо изведнъж е решил да ни пише. Но така е преценил, така е постъпил. Въпросът е, че това очевидно затормозява процедурата в градския съвет и ще видим какво ще се случи на 28 май.
Смятате ли, че България като държава трябва да реагира по-остро на това, че един вид Музеят на холокоста отрича една ключова част от нашата история, нещо, с което се гордеем.
Не бих казала, че отричат. Това няма да е точно. Те искат по-скоро, една стъпка по нататък, която да обхваща, пак повтарям, съдбата на тези 11 343 загинали, тоест България да поеме отговорност за тях. Това е, което те очакват, за да може да се признае изцяло другата, следваща част от историята на холокоста по нашите земи. Така че няма отричане, но има въздържане от признаване, ако мога така нюансирано да обобщя позицията на Музея на Холокоста във Вашингтон.
Подобна позиция се чува и от изследователи от Западните покрайнини, които също напомнят и за тези повече от 11 000 души, които са намерили смъртта си в нацистките лагери.
Аз не искам да навлизам в съществото на темата. Пак казвам, че обсъждаме с вас един конкретен случай и той е желание на американски евреин, прекланящ се пред делото на Димитър Пешев, да постигне наименоване на едно кръстовище. Така че аз не искам да разширявам разговора до тази огромна и много сложна и противоречива тема, както всички се съгласяват, която са събитията от март 1943-1944 година.
Водили ли сте разговори с еврейски организации, може би с "Шалом" или други подобни организации, които да подпомогнат това със становище?
Аз само ще ви опиша абсурдната ситуация, в която ние като посолство попаднахме. В момента на тази много остра реакция на представител на музея, ние същевременно подготвяме посещението на президента Плевнелиев по покана на една от най-мощните еврейски организации в САЩ - „Лигата срещу обругаването". В поканата до президента Плевнелиев, например, Ейбрахам Фоксман, който е националният директор на "Лигата срещу обругаването", изрично посочва, че честването на 100-годишнината (от основаването на организацията - бел. ред.), което мина под надслов „Да си представим света без омраза" ще бъде илюстрирано от подвига на българите, спасили своите евреи. Българският президент беше единственият чужд държавник на това събитие на 30 април, буквално преди броени дни.
