В мозайката от събития и участници, имам предвид като политици, държавници и, разбира се, много държави, особено в еуфорията остана като че ли незабелязана градивната и ключова роля на Германия, особено в последните 6 месеца, когато Германия председателстваше Евросъюза.
Аз не искам да изпадам в ролята на адвокат, но смятам, че коректността изисква наистина да се подчертаят тези усилия, които започнаха от края на миналата година, от посещението на федералния министър Щайнмайер през ноември в Либия. И след това с абсолютната немска последователност, систематичност и с изключително висок професионализъм през целите тези 6 месеца, се подготвяше този за нас щастлив финал.
Трябва да призная може би от кухнята, че през юни вече този план с обезщетенията и със схемата за извеждане на нашите медици от Либия беше подготвен, съгласувано с нашия външен министър, с нашето правителство и нашия президент и имаше една постоянна телефонна връзка, бих си позволила да добавя, почти денонощна. И разбира се, въпрос на време и въпрос на допълнителните претенции, които възникнаха, и реализацията на плана се осъществи в този вид, който сега познаваме всички ние. Но смятам, че по достойнство заслужава да се отбележи огромната работа, която остана извън светлините на прожекторите, но смятам, че е съвсем коректно от наша страна пък да бъде споменато.
А какво точно предложи Германия, какво промени тя в това, което се случваше до момента в Либия? Всъщност този план, който се реализира, в този му вид беше изграден по предложение и съгласуван по немско председателство съгласуван с либийската страна и нашия външен министър, и федералния министър на Германия. Така че това беше въпрос на време на изпълнението. Както знаете, имаше и прогнози, даже те бяха огласени в медиите, които предвиждаха до края на юни т.г. да се реализира планът. Но допълнителните претенции и условия, които бяха поставени от либийска страна, усложниха и забавиха реализацията. Това имам предвид и това е ядрото на този сценарий, което беше изготвено, и пак казвам, с постоянната съгласуваност с нашия външен министър. Излиза, че има нещо вярно, г-жо Плугчиева, в коментарите, че Франция и френският президент в последния момент са се възползвали от натрупаното с немско постоянство.Вижте, аз пак казвам, не искам да взимам страна. Важното е, че тези усилия и всичко това, което беше направено от немска страна, е факт и трябва да бъде уважено. Но най-важното е, смятам ключовата дума е солидарност, от една страна, която ЕС и тези ключови страни показаха спрямо България като един нов член. И на второ място значимостта и силата на ЕС като актьор на световната сцена не само политически, не само икономически, но и като актьор с много важни морални ценности и добродетели на демокрациите, които управляват в тези страни.
Смятам, че това е най-важното. Не бих искала да бъде старият принцип, че когато има неуспех, е известна майката на неуспеха, а когато има успех, има твърде много бащи. Не би трябвало това да ни води, но затова аз смятам, че както в междучовешките отношения, така и в междудържавните е изключително важно да има последователност и коректност, и да се уважават заслугите на една или друга страна.
