Църквата да създаде ведомствена полиция, която да охранява храмове и манастири, поиска бившият игумен на Гложенския манастир йеромонах Панкратий в интервю за Дарик радио. Той е под домашен арест в Правешката света обител, срещу него е образувано дознание за хулиганство и посегателство срещу чужда собственост. След спречкване с гост на манастира йеромонахът на два пъти подпали канцеларията, стреля с газов пистолет, а после запали и джипа си.
Ето какво разказа за Дарик йеромонах Панкратий: Подпалил ли сте нещо където и да било в манастира? Кой е видял, заснел, документирал и доказал. Ако има такива, нека се явят пред дознание, пред следствие, пред съд и да го кажат и докажат. Може и да сте, може и да не сте? To be or not to be? That is the question. Защо запалихте джипа си? Кой го е казал и го е доказал, че аз съм го запалил. Прекарах 24 часа с първоначална мярка „задържане под стража” в РПУ - Тетевен, 24 часа за освидетелствуване в психодиспансера в Ловеч, където трима лекари-специалисти не намериха никакви маниакални наклонности. Не съм луд, не съм ненормален. Всичките ми действия са следствие на силен афект – това означава гняв, ярост, причинени от нещо. А вие защо не се запитате какво ме е провокирало… Това е и следващият ми въпрос, какво ви провокира наистина? Третият въпрос е защо стреляхте и срещу кого, моля ви се. Стрелях срещу фалша, лъжата, лицемерието, на една умряла и рухнала в забрава система. Става въпрос за Държавна сигурност, КГБ. Първият, срещу когото съм дръзнал да стрелям, е генерал-майор от КГБ и Държавна сигурност. Как ви провокира, какво направи? Пиянска свада ли се получи, той ли беше прекалил с алкохола? Атаката срещу манастира е добре обмислена и организирана. Ръководени от алчност, стремеж за материално благополучие на лицата, които изобщо са включени в тази схема. Вие страхувате ли се за живота си, след като казвате, че всичко това е организираната атака? Думата страх за мен не съществува. Страхът е плод на болно въображение, а моето е наред. Кой стои зад тази атака? Друго не мога да ви отговаря по отношение на тези въпроси. Редно ли е един свещеник да стреля в мирни времена? Какво разбирате под мирни времена? Няма война, не сме под робство… Всичко е много относително. Да сте чували за конфликти между католици и протестанти, ислямски фундаметализъм, джихад, баски сепаратисти, конфликтът, който протича между Грузия и Южна Осетия и т.н. Ние монасите да не сме паднали от Марс с ангелски крила, ние също сме хора, ние също изпитваме болка, гняв в следствие на студ, топлина и т.н. Господ прощава за това? Господ е безкрайно човеколюбив и милостив. Използвал ли сте за самоотбрана ловната пушка, открита в манастира след ареста ви? Моля, много ми е интересно ловна пушка?! Аз очаквам да намерят реактивна установка – „Град”, „Драгунов” и ядрени бойни глави, и едва ли не в пещерата Моровица това да е моят пещерен комплекс „Тора Бора” по подобие на Осама бин Ладен. Какво въоръжение трябва да има в манастирите, за да се опазят от грабежи и от такива хора, за които говорим? Ако се върнем в близката история - в периода на Възраждането, чували сте откъде идва понятието пандур или пандурин. Пандурин е била въоръжена охрана, която е изпълнявала функции за охрана, за отбрана на манастирите. Това са били светски лица или специално назначени, които са били с пушки, пищови, и са изпълнявали функциите да охраняват и отбраняват храмове и манастири и всички ценности, които се намират в тях. Ако тази държава помисли и направи нещо, както всички банки, офиси, държавни сгради, учреждения, всички културно-исторически паметници, музеи. Защо не се създаде църковно-манастирска полиция, охранителна фирма, която да е със съответната квалификация, със съответното въоръжение, със средства не за унищожаване на някой, който е направил опит за грабеж или палеж, или за каквото и да било, а да може да се възпрат такива лица, които идват с престъпни криминални намерения. Църквата е отделена от държавата. Тя е бедна, изоставена и притисната в ъгъла. Ние сме принудени едва ли не да се превръщаме в компаньонки или жигола, в какво ли не, за да намираме средства да поддържаме тези културно-исторически обекти. Мислите ли да съдите човека, който ви провокира, за да се стигне до тук? Абсолютно, с чиста съвест. Разкайвате ли се за това, че се стигне до тук? Да, в период на Богородични пости сме. Този период е време за разкаяние, за покаяние, за пост, за молитва. Онази вечер бяха започнали Богородичните пости, вие бяхте ли употребили алкохол? Употребил, никъде нито в устава на Българската православна църква, нито в каноните по време на поста... Постът е доброволен подвиг. Не храната замърсява човека, замърсява го това, което излиза от устата му. Това са хули, лъжи, клевети, това са нещата, от които трябва да се пазим.
