Основното, за което ще говорим с вас, е контролът върху европейските пари. Но тема номер едно, особено пък за тези, които ни слушат сега в колите си, са акцизите върху горивата и специално поставеният въпрос за акциза върху дизела, но защо само върху дизела. Какъв е отговорът на българските управляващи? Защо при излишъците, които формира държавата непрекъснато, не можете да намалите акцизите до нивата, които сте уговорили с Европейския съюз за 2008 година.
Споделих с вас преди предаването, че всъщност отражението е не само върху превозвачите, но и върху семейните бюджети. Ние също освен управляващи сме и нормални хора и разбираме този проблем. Смея да твърдя, че увеличението в известна степен може да изпреварва нивата, посочени за 2008 и 2009 година. Приветствам в този аспект и изявеното намерение на министъра на финансите заедно с министъра на транспорта да не се предвижда такова увеличение, в такава посока. Все пак трябва да отбележа, че вече, доколкото всички сте информирани, е достигнат и нов таван на цената на петрола от 129 долара.
Това трябва сигурно да ви радва изключително, защото в бюджета чрез ДДС-то и акцизите ще влязат още повече пари за още по-голям излишък.
Как да ви кажа, не може българското правителство да определи цената на барел петрол може би, но. . .
Но може да намали ДДС.
Абсолютно, предполагам, че това е възможно, защото това е държавно политическо решение.
Решение на парламента.
Разбира се, разбира се. Тук трябва да уточня може би, че примерно за дизела, който е всъщност болната тема в момента, стойността на акциза е 680 лева на хиляда литра, всъщност 68 стотинки, ако го преценим реално върху стойността на литър.
На литър колко излиза?
Не се изразих правилно. Шест цяло и осем стотинки всъщност е акцизът на един литър дизелово гориво.
Ами хубаво, като е толкова малко, махнете го изобщо или го оставете само в рамките, които са договорени с Европейския съюз - муха ухапала държавата.
Като всъщност в рамките, договорени с Европейския съюз, към нивото, което вие посочихте и позицията 2013, то трябва да е значително по-високо...
Не сега, тая година колко трябва да е? Значително по-ниско.
Предполагам. Аз се надявам, че мерките, посочени примерно в ресора, който изпълнявам като финансов контрол, ме впечатли идеята, че вече трябва и данъчната администрация онлайн да бъде обвързана с бензиностанциите. Трябва да се наложи и по-широк контрол върху това дали горивото е със или без акциз. Приветствам и решението за закриването на безмитните бензиностанции, което всъщност ще ограничи сивия сектор в тази област, и се надявам това да е и първа стъпка и посока на фона на по-добър контрол да се наложат и по-добри цени на горивата.
Добре. И най-накрая, след всичкия този контрол, ще влязат още повече пари в държавата, които пари ще бъдат изразходвани по начин, който Европейският съюз не намира за достатъчно прозрачен. Вие отговаряте за това да промените контрола, който българската държава в момента е организирала върху изразходването на европейските пари. На практика този контрол ще се разпространи върху всички публични пари. Какво трябва да се промени?
Първо, в сферата на така наречените системи за финансово управление и контрол. Направена е, извършена е една реформа преди две години, която всъщност е трябвало да покаже, че страната ни е готова като бъдеща членка на Европейския съюз да наложи публичност и прозрачност. В ресора, който изпълнявам, примерно създадената Агенция за държавна и финансова инспекция, трябва да следи за контрола по изразходването на публичните средства, примерно в сферата на обществените поръчки. Тук смятам, че са постигнати добри намерения и решения. Тук приветствам примерно Агенцията за обществени поръчки, която като нова контролна организация е създала закон, който всъщност отговаря на изискванията на европейската общност, но на фона на това, което ние забелязваме в общините, се забелязва пък много голяма част нарушения при провеждането на процедурите.
Е, какво забелязвате?
Примерно елементарни грешки, от рода на неизплащане на наложени по необходимост процедурата банкови гаранции, забавянето при представяне на документи в тръжни процедури, неизпълнение на последващи решения от страна на Комисията за защита на конкуренцията като санкциониращ орган. Тук може би, тук проблемът, най-просто казано, е, че законът и неговото приложение примерно не се познават от общинските ръководства, от мениджмънта на държавни и общински предприятия.
Това част от далавера ли е или некадърност?
Думата некадърност не ми допада, по-скоро липса на познания, липса на опит, липса понякога и на желанието да вникнеш в материята...
Тоест при нас контролът всичко си е наред, само че той не се прилага, така ли е?
Да, тук може да отнесем въпроса. . .
Е, тогава какво ще променяте? Днес става ясно, че новият вицепремиер Меглена Плугчиева ви е дала срок на вас лично като ръководител на работна група до 5 юни да предложите промяна в закона за обществените поръчки. При положение, че всичко си е наред, какво ще предлагате?
Не, тук вече трябва да уточним. Първото заседание на работната група, която ръководя, е в петък всъщност с представители на широк спектър както от държавни институции, така и други организации. Проблемът на закона е може би да създадем, хареса ми идеята на директора на Агенцията за обществени поръчки, примерно институт на наблюдателите. Да може самата агенция да осъществява тип външен контрол, тип външно наблюдение на тези процедури, за да усещат примерно общинските ръководства, че има опция с която да се налага проверка преди провеждането на процедурата, по време на нейното провеждане.
Кой какво ще наблюдава и кога? Примерно една община обявява обществена поръчка да си купи, какво да си купи, за асфалт и да асфалтират улици. И какъв е тоя наблюдател, отде се взима?
От Агенцията за обществени поръчки.
Той е на щат там?
Не, това е в централизираната структура, която всъщност е в столицата, която с едно увеличаване на своя административен капацитет може да създаде екипи от наблюдатели, така наречения институт на наблюдатели, която да може да присъства и да проверява инцидентно. . .
По време на заседание на комисията.
Абсолютно, и преди нейното провеждане дори, проверка на документацията. И след нейното изпълнение от гледна точка на това дали ще се обжалват процедурите този институт на наблюдателите може да отнася документи във връзка с нарушения към Комисията за защита на конкуренцията.
Добре, това не го ли прави сега точно агенцията, която цитирахте, за вътрешния финансов контрол в държавата?
Констатирахме днес с вицепремиера госпожа Плугчиева, че на този етап не е създаден този институт и това ще бъде всъщност съществената промяна в закона за обществени поръчки...
Искате да кажете, че в момента в България няма никой, който да контролира обществените поръчки.
Де юре финансовата инспекция може да проверява. . .
Ами тя не ги ли проверява?
Е, но при сигнали за нарушение. Всъщност тук се губи, най-просто казано, превантивният контрол.
А защо ви е да правите друга структура, а не да използвате съществуващата, за да не се разраства администрацията излишно, ами да напишете още, че освен при сигнал за нарушения тия от финансовата инспекция може да са, как ги нарекохте, и наблюдатели. Могат да ходят да наблюдават.
Приветствам идеята ви да разширим капацитета на финансовата инспекция в тази област плюс нещо, което мога да вмъкна тук, да изпълним член 4, точка 7 от финансовата инспекция, закона, тя да проверява и нарушения, свързани с финансовите интереси на европейските общности. Ето как, проверявайки, първо, финансовата инспекция обществени поръчки, след това може да проверява и нередности, и злоупотреби със средства на Европейския съюз. Ето една опция, двете агенции - за обществени поръчки и финансова инспекция - си взаимодействат.
Какво друго трябва да се промени в обществените поръчки?
Може би от гледна точка. . .
Включително и за европарите.
Да. Принципът е публичност, принципът е прозрачност, принципът е и промяна в известна степен и на праговете, като едно от изискванията на Европейския съюз.
Тоест по-високи или по-ниски? Сега обществени поръчки се правят... при определени няколко десетки хиляди лева се прави поръчка. Повече или по-малко...
Една от забележките на Европейската комисия е, че може при по-високи прагове с по-опростени процедури, но с по-ясен превантивен или предварителен и последващ контрол.
Тоест да дадете повече свобода на тия, които харчат публични пари, без да правят големи поръчки.
Не, по-опростени, аз го разбирам така. По-опростени правила при провеждането. Но също така налагането на т.нар. система на одит. Това, което всъщност е... другата част от ресора ми е одитът на тези средства като нов тип финансов контрол. Досега коментирахме агенциите като финансова инспекция. Тук вече в този т.нар. англосаксонски модел наричаме одита като форма на текущ, последващ, би могло и превантивен, би могло и след провеждането на процедурите контрол. В този аспект дирекцията Одит на средства от Европейския съюз, която е в ресора ми, примерно прави в момента по седем от новите...
Планиран по-рано одит.
Е програми, да. Това всъщност е заложено в регламенти на Европейската комисия.
А не сега, понеже ни видяха, че не са чисти нещата в България.
Първото заседание беше още месец март. Трябва да имаме по регламента, наречен 10-83 и чл. 71, да не изпадаме в подробности, дирекцията трябва да направи като одитен орган т. нар. оценка на съответствието. Най-просто казано, в една от оперативните програми, примерно "Транспорт" или "Развитие на човешки ресурси" одитната дирекция трябва да прегледа системите за управление и контрол. Още по-простичко, какво се случва с наръчниците, междинните звена функционират ли, управляващите органи формирани ли са? От тази оценка на съответствието по този чл. 71...
Това го проверява Брюксел, всъщност?
Не, ние като дирекция в Министерството на финансите трябва да дадем т. нар. оценка на съответствието или това е всъщност увереност, че системите на тази оперативна програма функционират така, че...
Тоест, самите ние си даваме тази оценка. Ами, то ние винаги ще си даваме оценка, че сме жуст.
Идеята ви не е лоша така да подкрепяме оперативните програми, но тук вече тази оценка на съответствието по регламент постъпва в Европейската комисия, 2 месеца тя проверява дали е дадена адекватно и реално. От тази оценка всъщност зависят междинните плащания по всяка една оперативна програма. Ето защо тя е важна.
Всъщност, как ни хващат, г-н Кънчев? Как ни хващаха, досега винаги ни хващат, че нещо не е на ред?
Може би тук вече налагаме принципа, който аз се опитвам да създам, за това наричаме вицепремиера желязна лейди, принципът на налагане на силен контрол при изграждането на тези програми и по-добрата комуникация с Европейската комисия.
Ние досега нали също сме си правили самооценки по тези програми, дето ни ги спират? И най-вероятно сме казвали, че вървим добре, нещо, някакъв пропуск, грешчица, така. Но ние едва ли сме се оценили така жестоко, както ЕС оцени, както Европейската комисия оцени България?
Ето, тук вече проблемът може би не е в одита, който правим, а в процедурите, които правим. Аз категорично защитавам позицията, че одитът е ефективен и качествен. Той посочва несъответствия или нередности.
Тоест, ние контролираме нещо лошо организирано, това искате да кажете?
Да речем, че се съгласявам във вашето изказване. Ето тук вече принципът, налаган от вицепремиера по управлението на еврофондовете, е да организираме по-добре нещата. Както каза, между другото председателят на Европейската сметна палата беше на среща в Министерство на финансите, трябва да спрем да се учим от грешките си. Трябва да налагаме превантивен контрол, а не да чакаме присъствието на грешки, за да поправим тази ситуация.
Какво ще правят "Грант Торнтън"? Това е една от одитните компании, съпоставима с "Делойт и Туш", KPMG, които също участваха в конкурса, обявен от България за…
Да.
Е одит, на какво точно?
Точно на тази оценка на съответствието. Тук, в подкрепа на изявените намерения от страна на премиера и министъра на финансите, е да наложим и външен одит. Приемаме...
Тоест, преди да дойде Брюксел, ние първо си се…
Преди да дойде Брюксел, ние имаме външен одит.
Е самооценяваме, примерно прекрасно. Тези от "Торнтън" казват, че не е баш така. Ние гледаме нещо да оправим и чак тогава да дадем на Брюксел. Това е идеята?
Опростявам го още повече. Ние събираме управляващите органи по оперативни програми. Казваме им, че има външен одит, който стартира от вчера, 19 май. Този външен одит дава междинни доклади. Поставеният срок от вицепремиера е 20 юни. Тези междинни доклади показват реално състоянието във всяка една оперативна програма. Отделно одитната дирекция работи самостоятелно също в отделните министерства. Ако междинните доклади покажат несъответствия, примерно, налагат се мерки за изграждане и поправка на системите за управление и контрол. И аз смея да гарантирам, че към периода 31 юли оценката на съответствието трябва да създаде възможността Европейската комисия след това да даде принципното одобрение, за да се стигне до допустимост на междинните плащания. Всъщност "Грант Торнтън" са орган, който подпомага действието на дирекцията, в случая Одит на средствата от ЕС. И смея да твърдя, че тук имаме и гарантираност на независимо мнение и оценка.
Добре де, но тези, които оценяват, например кметовете, са на заплата при същите кметове, по нашата система. Нали?
Не, тук може би намесвате момента, който аз коментирах миналата седмица, че одитът в общините е на пряко подчинение на кметовете. Всъщност и там има звена, т. нар. за вътрешен одит…
Е, хубаво де, ако…
… които трябва да оценят действията на кметовете.
… кметът е лошо организирал работата, или ако е направил някаква далавера, трябва да се очаква от този, дето го е назначил, да каже: кметът, началникът ми е мошеник, или е некадърен.
Ето следващия проблем. Това е следващата работна група, тази дума работна група вече не ми харесва, честно казано, но това, което искам да направим, е преглед на тези хубави закони за финансово управление и контрол. Най-просто казано, да създам независимост, ако възможно, на одитните звена от управляващия, всъщност в случая кмет на община, тъй като той създава и трудовите правоотношения, като работодател.
Къде ще отидат тези одитори?
Въпрос на преценка. Въпрос на собствено мнение от страна на, първо, Министерство на финансите като орган, който осъществява този контрол. Тук няма да бъде без значение мнението на Националното сдружение на общините. Аз смятам, че одитът на ниво, примерно малки общини, трябва да бъде изваден, като присъствието на одитни звена. Тук опцията е тези звена, примерно, да се оформят като една главно дирекция към Министерство на финансите, да подсилят това, което говорихме с вас, финансовата инспекция, от гледна точка на това, че тя ще проверява нарушения и във връзка с интересите на европейските общности, бъдещите европейски програми.
А кой, кой проверява в България проверяващите?
Тук вече може да достигнем, ако искате, на нивата Европейска комисия, но да не забравяме, че имаме един независим орган, като Сметната палата.
Добре, а четох за идеи пък да се прави отделна комисия, която да…
Да проверява проверяващите?
Която да контролира...
Може ли само да кажа...
Е седемчленна, управител на БНБ, Министерство на финансите...
А, разбирам.
… Сметна палата.
Тук вече достигаме до закона за независимия финансов одит. В изпълнение на една европейска директива всъщност ние създаваме нова комисия. Комисията се казва За публичен надзор върху регистрираните одитори. Това всъщност са дипломираните експерт-счетоводители.
А това са и тези одитори, които си одитират и търговските дружества, например?
Точно така. Тук искаме да обхванем контрола и върху заверяването на финансовите отчети, което правят тези дипломирани експерт-счетоводители, опциите да упражняваме независим контрол, но също така да правим проверки и разследвания, ако е възможно, именно от тази комисия на тяхната дейност...
Тоест, вие се съмнявате, че възможна далавера е, за да спечелиш публични пари или пари от европейски фонд, да лъжеш колко ти е велика компанията и колко са добри финансовите й резултати. За целта ти трябва и един такъв дипломиран експерт-счетоводител, който да потвърждава?
Добро разсъждение. Тук идеята може би е експонирана от фалита на големи компании, като "Енрон", одиторски компании като... Идеята в Европейския съюз е, че няма контрол върху одиторите. Разбира се, контрол и върху дейността им, а защо не и проверка на техните стандарти, доколко те правят вътрешен качествен контрол. В този ход законът, между другото, създава и одитни комитети, в т. нар. предприятия от публичен интерес, примерно БДЖ, топлофикации. Смятам, че трябва да достигнем до тази идея одитните комитети да упражняват един независим контрол вътре в предприятията. Смятам, че законът е добър. Първо, че транспонира директива. Второ, че налага още по-силен финансов контрол в тази област.
На края, полицаите, ДАНС? Видяхте ли се с тях?
Да. Видяхме се, коментирахме това, което всъщност ОЛАФ е поставил като преценка в звеното за борба с правонарушенията, наречено АФКОС, в МВР. Идеята тук на Европейската служба за борба с измамите е да се коментира случая при отказ от доброволно съдействие при проверяван икономически оператор. Принципно казано, идеята на звеното АФКОС към МВР е финансовата инспекция, която е към мен, да упражнява този тип проверки на място. Тук в момента имаме възложен срок за доклад към вицепремиера. Аз съм убеден, че можем да създадем опцията така, че г-н Брюнер, като ръководител на Европейската служба за борба с измамите, да получи увереността, че ще получава подкрепа и съдействие при внезапните проверки на място.
Добре.
Въпрос е кой ще ги прави?
На 5 юни ще стане ясно какво предлагате да се промени в контрола върху общите пари, включително и европейските пари в България. Тогава след 5 юни Атанас Кънчев, заместник-министър на финансите, ще очакваме да бъде отново гост на Дарик радио.
С удоволствие.
