Добре би било правителството да забрави с усмивка темата за преместването на администрацията, защото който е измислил тази идея не си е дал сметка за колосалните разходи за подобна стъпка. Това коментира в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе Николай Василев - министър на държавната администрация и административната реформа в миналото правителство. Според Василев ГЕРБ по-вероятно ще ревизира намерението си да премества части от министерства, агенции и други ведомства извън София.
Според него идеята, която не можела да се нарече административна реформа, идвала като отговор на липсата на реформи от страна на властта. По думите на Николай Василев като няма смелост за сериозни промени в отделни важни сфери „се действа както в казармата – ако войниците нямат работа, ги карат да преместват камъни от единия край на пътя до другия".
„Ще бъдем късметлии, ако икономическият растеж в България тази година е над нулата", коментира още бившият икономически вицепремиер в кабинета „Сакскобургготски". Той обаче подчерта, че правителството на ГЕРБ ще бъде първото след Виденов насам, което е допуснало средно голям дефицит. В същото време бившият министър се надява до края на този мандат хора като Симеон Дянков да надделеят политически над популизма и опасността от предизборно харчене.
Основното, за което реших да си говорим, е тема, която се оказа, че има живот, по-дълъг от три дни. Обикновено много идеи на този кабинет живеят в рамките на ден-два-три, след което биват ревизирани до степен на тяхното отхвърляне. Голямото преместване или разквартируването на чиновниците в провинцията се оказа новина с по-устойчив характер. Мени се формата и идеите търпят промяна в общественото пространство като анонс от властта, но все още не сме се отрекли от нея. Вие не сте се решавал на такава стъпка по ваше време, как ви се стори всичко това, което чухте сега. Някои го нарекоха виц.
Когато едно управление, особено по към края на мандата си няма нито смелостта, нито идеите да измисли нещо, което заслужава да се нарече с думата реформа, примерно по-сериозна реформа на пенсионния модел, от което не само България, но и цяла Европа болезнено ще се нуждае в следващите десетки години, някаква по-сериозна реформа примерно в здравеопазването, където рузултатът не само за този мандат, но за много мандати е нулев и списъкът продължава. Като не може да се измисли и нямаме смелостта да направим нещо в тези сфери, както в казармата – ако войниците нямат работа, ги карат да преместват камъни от единия край на пътя до другия. Горе-долу така ми звучи идеята за преместването на администрацията. Не бих го нарекъл някакъв вид административна реформа, това е преместване заради самата идея за преместване.
Вместо да ги местим да ги съкратим или какво трябва да направим?
През миналия мандат в една доста по-сложна коалиция, въпреки това бяха съкратени 17 000 служители, което често се забравя и не се споменава. На някого от нашите читатели, бизнесмени или обикновени хора нещо да му липсва в администрацията – по-лошо да е станало обслужването или да е чакал на по-големи опашки? Нищо подобно. Винаги съм смятал, че по-малко служители работят по-добре, отколкото повече служители и това важи не само за държавната администрация. Напротив, ако те са по-мотивирани, по-добре обучени или по-добре оборудвани със софтуерни продукти или електронни услуги, те ще работят по-добре.
От НАП и митниците вече скочиха в протестна подписка. Смятате ли, че това ще доведе до сериозен заден ход на властта?
Смятам, че ще доведе и не само това ще доведе, но и всичко друго ще доведе до заден ход. Всъщност ако се върнем в началото, цялата тази идея имаше един симпатичен елемент. Аз самият не съм от София и като отиде някой управляващ в град извън София, който и да е той и каже „Аз ще ви доведе тук министерство или част от него", това звучи изключително популярно, това е страхотно. Това е все едно националният отбор по волейбол да играе в някакъв малък град, за него това ще бъде като световно първенство. Това е страхотно. В същото време...
Отвъд популизма обаче?
Всъщност позитивите се свеждат само до политическия пиар според мен. За някакви страхотни работни места едва ли може да се говори, тъй като има два варианта. Единият е софийските служители да се преместят в този град. Тогава за никакви работни места на място не може да се говори. Вторият по-вероятен вариант е те да не искат да се преместят в по-малкия град за добро или лошо, но едва ли 40 работни места в туризма в Пловдив ще обърнат ситуацията в града. Според мен Пловдив по-скоро би се нуждаел от десетки хиляди работни места или възможности в експортни отрасли, големи производствени предприятия и така нататък.
Но не и чиновници.
Да. За добро или лошо световната история е измислила, че държавите имат столици и е нормално администрацията да бъде концентрирана на едно място, за да може като дойде силистренска фирма например в София, да си свърши работата, да посети министерствата на земеделието и финансите например и някоя оперативна програма да види и така нататък.
Бизнесът или част от него каза, че сега документите между две преки в София се движат по два месеца, камо ли ако нещо се премести в друг град. Основателно ли е?
Основателно е и аз ще ви дам конкретен пример: в миналото управлявах три министерства. И трите по случайност имаха две сгради на няколко стотин метра една от друга и дори тогава истината е, че министърът стои в едната сграда примерно 99 процента от времето, много по-рядко вижда колегите от другата сграда с всички последствия от това. Съответно едната дирекция е в едната сграда, хората постоянно притичват от едното място на другото. Не че не може да се работи, но по-добре е да бъдем в една сграда.
Толкова ли е устойчив родният чиновник като усещане и навици за работа, та май до сега нито една власт не успява в хубавия смисъл да го хване в някакви по-сериозни рамки и да го канализира и да наречем всичко това успешна административна реформа. Махам темата с електронното правителство, където се очакваше мишката да победи чиновника, но още не се е случило в този му смисъл и вид.
Аз не съм толкова негативно настроен към държавните служители.
Аз не казвам, че трябва да обобщаваме, че те работят лошо. Но образно казано винаги се говори за тази реформа, необходима, неслучила се.
Славо богу, че се говори, защото в един момент, ако обществото се примири и каже, че всичко в администрацията е нормално, няма да има никакъв стимул за никакви промени. Ситуацията е същата в целия свят. Аз съм живял в няколко държави, където навсякъде се отнасят по един и същи начин към съответната държавна администрация. Даже като работих в Лондонското Сити, всички се отнасяхме колективно изключително пренебрежително към брюкселската администрация. Сигурно справедливо. По целия свят частният сектор е по-динамичен и се развива по-бързо, а публичният сектор е след него. Но той не може някак донесен от извънземни и създаден от други хора. Държавната администрация е нещо като 2 на сто от работещите в България. Няма кои други два процента да вземем, които да са изведнъж по-модерни, много по-високо образовани. А всъщност доста неща в администрацията се случиха. Много обучения, с много европейски проекти. Според мен администрацията изобщо не е същата като преди десет или двадесет години.
От всичко, което казвате дотук, прогнозата Ви е, чес до края на мандата е по-скоро трудно да очакваме каква да е административна реформа в този смисъл на думата дори с приетите там законови промени, свързани с бонусите, министър Дянков активно работи.
Според мен няколко елемента са направени и те са положителни. През този мандат, доколкото нещо изобщо е направено, то е в синхрон и в същия дух с елементите от предходния мандат. Отново нямам претенциите за някаква много задълбочена реформа, но нещата в администрацията са постепенни. Не си представяте реформата като нещо изведнъж закриване на администрацията и изцяло нови неща да бъдат създадени. Това не е разумно и няма кой знае какво драстично нещо да бъде направено. Просто трябва да има постоянни усъвършенствания. Ако завършим темата с преместването на администрацията: най-добре е е тя да не се случи, просто идеята да бъде забравена с усмивка. Няма лошо някоя малка агенция да отиде някъде другаде, но в никакъв случай не трябва да говорим за министерства или големи агенции като НАП и митниците. Просто който го е измислил това нещо, практически не е помислил, първо, за колосалните разходи по това.
Никой не каза колко ще струва.
Вижте през 2005 година бяха създадени две министерства. Не мислете, че нас, бъдещите министри са ни питали дали искаме да имаме нови министерства, просто такава беше ситуацията. Създаването на тези министерства отне доста месеци и не малко средства, въпреки че става въпрос за центъра на София. Любопитен съм коя сграда в Търново или Русе е готова да поеме над 1000 души от НАП или митниците. Според мен никоя сграда.
Сменям рязко темата. България не е в криза от няколко тримесечия, но икономиката трябва да расте по-устойчиво. Това беше оценката на един от българските банкери вчера. В същото време ЕК понижи прогнозата за растежа на България до половин процент за тази година.
Истината е следната: България изкара тежка година на рецесия – 2009-а, в синхрон с целия свят. За 2010 и 2011 година и може би за 2012-а ще документираме много слаб растеж и ще бъдем късметлии, ако той е над нулата. Дали ще е 0,3 или 0,9 на сто, няма кой знае какво практическо значение. Дано не е отрицателно, защото тогава психологически проблемът ще е голям, тъй като половината Европа вероятно ще бъде в рецесия тази година. Ако ние не сме в тази половина, а сме в по-добрата половина заедно с Германия, ще бъде много добре. Но проблемите оттам нататък са съвсем различни. През последните месеци всички икономисти в България и аз съм един от тях, сме доста притеснени от бързото и неочаквано стопяване на фискалния резерв до нива, които клонят към нула. Съответно погрешните идеи за изхарчване, а не инвестиране на Сребърния фонд в ДЦК, многократно сме говорили по този въпрос, но Сребърният фонд да инвестира сам в себе си, тоест той е част от фискалния резерв и да бъде инвестиран в ДЦК, емитирани от същото това правителство, с което да се финансира бюджетният дефицит, тоест парите утре да ги няма, това не е никаква инвестиция и никакво подобрение, а намиране на полуелегантен начин за опукване и на тези пари. Точно така изглежда. След това ще приключи мандата на нулата. Язък дето от 1997 година досега с толкова болка и труд са събирани стотинка по стотинка, милиард по милиард, стигнахме от нула до към 12 млрд. лв. в един момент.
В същото време Кристалина Георгиева каза: прекалено предпазливи сме, трябва да харчим малко повече като държава. Откъде да харчим, какво не влиза и какво можем да изхарчим?
Не смятам, че в това е вярвала госпожа Георгиева. Познавам я по-добре от тези думи. Според мен това са думи по-скоро на крайната гръцка левица или на новия френски президент, които не са за доброто на нашия континент. Ще ви кажа нещо много крайно: за никакви бюджетни ограничения в света – САЩ, Европа и Япония, в момента не може да се говори, след като без по света да има някаква война или природни бедствия, ние харчим повече, имаме най-големите бюджетни дефицити от войната досега. В САЩ през 2010 година дефицитът беше 10 на сто, миналата година – 9 процента. В Гърция едната година 15 на сто, другата близо 10 процента. В цяла Западна Европа имаме толкова големи дефицити, които биха накарали всички мои бивши професори по икономика да умрат от срам. И аз лично се срамувам, защото не разбирам как това е възможно. Не че някой ще оцени какво геройство е било за България в три-четири поредни правителства до 2008 година да има бюджетни излишъци или почти балансирани бюджети на фона на това, че цяла Европа е харчила неразумно и изпадна в дългова криза. Просто България успя да се спаси – от най-задлъжнялата държава да не кажа в света, но може би в Европа преди 15 години, България стана втората с най-нисък дълг в цяла Европа. И това е правилната политика.
Тоест сме добре.
Бяхме добре. Но сега аз не одобрявам, че това ще е първото правителство от Виденов насам, което ще завърши всичките си години на управление със средно голям дефицит. Не толкова катастрофален като другите държави, но то зависи с кого се мериш. Ако другите държави са загубили с пет на нула, а ти с два на нула, това успех ли е? Не знам, според мен не е.
Полезни стъпки има ли кабинетът? Остава година до края на мандата, какво може и трябва в бърз порядък да бъде сторено?
Според мен поне хора като Дянков да надделеят политически над популизма и предизборното харчене, защото много лесно може да се спуснем по пързалката надолу. Примерно да кажем хайде сега предизборно да видим пенсиите, доходите, тук-там някоя поръчка по-голяма, някой по-голям проект и изведнъж дефицитът от 2 на сто може да скочи до няколко процента и тогава доверието ще се изпари веднага. Тогава забравете за чужди инвестиции, за български инвестиции.
И сега ги няма.
Няма ги, защото на целия континент липсва всякакво доверие.
Отвъд критиките ви за Сребърния фонд като че ли много сериозно подкрепяте това, което прави Дянков.
Подкрепям го дотолкова, доколкото без него щеше да бъде много по-зле. Но той не трябва да се гордее, тъй като той е от школата на университета в Чикаго, той не може да се гордее с това, че ще бъде първият министър след правителството на Виденов, който е допуснал четири-пет години дефицит. В началото на мандата си той говореше за балансиран бюджет и аз го подкрепях в това, но той в никакъв случай не се стреми към това.
Каква част от бизнеса ни ще оцелее от началото на този мандат до края му, остава година.
Бизнесът е в много по-тежко финансово състояние отколкото до 2008 година и една от причините е, че бизнесът ни има много малко собствен капитал и много задължения. И ако някой казва, че банките не дават кредити, то моето мнение е друго. Банките дават толкова кредити колкото могат и трябва, а бизнесът да не мисли как да вземе кредити, които не заслужава и не може да върне, а как да натрупа собствен капитал. Например да увеличи акционерното участие на своите акционери или да привлече нови инвеститори, но собствен капитал, а не кредити.
