Много бързо в Македония бяха заловени обвинените за петорното убийство в навечерието на Великден, а това не се случва с хулиганите, попречили преди дни на българският посланик в Скопие да положи цветя на гроба на Гоце Делчев. Това коментира в интервю за Дарик Мирослав Ризински - македонският българин, който беше осъден от властите там и излежа почти целия тригодишен срок на присъдата си. Според Ризински Македония трябва да осигури открит процес за това убийството, защото ако полицията и властите използват случилото се политически, това ще дестабилизира страната.
Мирослав, за чиято история разказаха европейски медии, излежа почти целия тригодишен срок на политически мотивираната си присъда. Тогава в негова защита на се обявиха стотици българи - общественици, интелектуалци, както и политически фигури. „Не се връщам назад. Чувствам се много добре и семейството ми е тук”, каза Ризински, който от август миналата година живее у нас.
Някой задушава патриотизма на българите. Национализмът трябва да е рационален и да дава резултат - патриотичният образ ще дойде с икономическият растеж, смята Миро Ризински. Българинът е патриот, но сега е притеснен от жизнения си стандарт - ако страната ни стане икономически тигър на Балканите - ето това е национализъм, допълни Ризински.
Най-големият национализъм на България ще бъде ако кажем - да, ние сме най-богатата държава на Балканите, допълни той. Това според него щяло да стане ако страната работи за образование на високо ниво, за реклама на културата ни и най-вече за икономиката.
Изтърпяхте немалко в годините назад заради това, че имахте смелостта да бъдете осъзнат българин в Македония. Колко трудно е това?
Не бих казал, че е било нещо особено трудно, защото всичко това, което правя, всички мои политически ангажименти, всички събития, които съм организирал и правил по отношение на българската кауза в Македония, съм ги правил с голямо желание. Не че не съм знаел какво би могло да ме очаква от една много лоша обстановка в Македония. Всички сме много добре запознати за една жестока антибългарска кампания, която се води в Македония и срещу всичко, което е българско. Всичко, което съм направил досега, ако бих си задал въпроса дали отново бих го правил, аз бих го правил отново с голямо желание и усилие. Даже може би бих го правил по по-друг начин, защото все пак съм го правил с една може би наивност. Младежкият ентусиазъм те кара да го правиш много храбро и да дърпаш напред, може би бих го правил по много по-друг начин, но не се връщам назад.
Като говорим за отношението към българите в Македония, няма какво да търсим поводи, само преди дни българският посланик не успя да поднесе цветя на гроба на Гоце Делчев в Скопие. Не е първият такъв случай. Докога ще продължи това и какво би могло да обърне тази тенденция?
Бих казал труден въпрос. Защото ние сме свидетели на една наистина жестока антибългарска кампания в Македония. Тя е даже бих казал много по-жестока, отколкото и по времето на бивша Югославия. Защото след разпадането на Югославия вече Македония става самостоятелна държава. Тя самата трябва да се бори за своята идентичност, няма я вече закрилата на Белград, но тази борба за идентичността на този така наречен македонизъм, който и си беше построен по време на бивша Югославия, сега се брани по най-жесток начин. Бих казал, че Македония е в залог на една малка група хора, които са изградили своите авторитети в бивша Югославия, получили са си титлите академици, известни журналисти и политици. Всеки друг, който коментира по някакъв друг начин някои политически или исторически събития, се чувства като предател, враг и така нататък. По тези причини са най-ожесточени към България, защото всъщност една и съща е историята. Ти, за да докажеш, че си различен, трябва да нападаш най-вече България. Просто не знам как ще се преодолее това.
Добре, дори стремежът на Македония към Европейския съюз и НАТО не кара ли македонския политически елит да осъзнае най-елементарното нещо - че България е партньор, нужен партньор в тази интеграция на Македония?
Фактите говорят, че досега България е най-големият съюзник на Македония. България е държавата, която първа призна Република Македония, България е държавата, която лобираше държави от типа на Русия и Турция да признаят Македония. България подаде рамо в периода, когато Македония беше под икономическа блокада от Сърбия и Гърция. Даже и през 2001 г., когато Македония беше в трудно положение в кризата с албанците вътре в Македония, отново даде рамо. Но кариерите на…
Т.е. оцеляването на този политически елит минава през това да се охулва България, така ли?
Точно така. Собствените си кариери те поддържат по начин само ако атакуват България. Защото падат титлите, историческите титли, академици и така нататък… Те падат.
Излиза, че България е основният проблем за този политически елит на фона на очевидно съществуващи проблеми вътре в Македония, които държавата затваря вътре в територията си, самоизолира се и не решава.
Точно така. Цялата държава, гражданите са в залог на една малка група хора, за които е единствено важно да оцелеят като елит. И ако е възможно по такъв начин да прокарат идеите и в Европа. Искат по някакъв начин да получат и международна верификация на тези фалшификации. Всички проблеми, които Македония има със съседите, са свързани с идентичността. Проблем с Гърция - име, нация. С България винаги се… признаваме, не признаваме езика, отново идентичност. Църквата - идентичен въпрос. И сега всъщност Македония е в залог на старите югославски, титовски тези за Македония. Излезе от този процес формално от комунизма, но тя е музей на тази Тотова идеология.
А на фона на това за външния наблюдател прозират етническите проблеми вътре - с албанците. Преди седмици, в навечерието на Великден стана това петорно убийство. Набързо получи етикета етническо убийство. Какво всъщност според теб се случи? Защо бързо беше лепнат този етикет или пък то наистина е на етническа основа?
Наистина е много трудно да се коментират такива събития, особено когато става въпрос за жертви и за толкова млади, невинни хора. И наистина е голям въпрос какво стои зад това. В Македония трябва да се отвори този процес, ние разбрахме, че там са ислямисти, албанци…
Заловени бяха набързо едни хора.
Но със сигурност полицията твърди, че това е така. Цялото това събитие се случва в интересен времеви период. По същото време се заловиха албанци в Сърбия. Затова трябва да бъда много внимателен в изказванията, за да не се получи конфликт на етническа основа. Защото ако може би инициаторите пък на това нещо - ако има политическа заднина - може би това желаят.
Допускаш хипотезата, при която инспирирано отвън политически, това действие би могло да бъде възможно?
Всичко е възможно на Балканите, защото всичко това се случва в един много изключителен период, в който Македония се намира месец-два преди срещата на НАТО в Чикаго. По същото време се случва арестуването на албанци в Сърбия. Има някакви прояви на нестабилност на Косово. Съвпадат много интересни регионални събития. Учудва фактът, че на посещението на президента на Албания в Скопие той твърди, че зад всичко това стои Белград. Даже гледам, че сега в Тирана се организират митинги. То вече получава една регионална игра. Какво се е случило, трябва да отговори Министерството на вътрешните работи на Македония. Но да го направи с доказателства, да не прави от това политика, наистина да залови виновните, за да разбие всички възможни спекулации по този случай. В противен случай се получава дестабилизация.
Кой е основният фактор, който има интерес и вътре в самата страна, в политическата система на Македония, тя да бъде дестабилизирана?
Може би това по някакъв начин да бъде и събитие, което да е основание за управляващите да кажат, че ето защо примерно не влязохме в НАТО. Просто цялата държава е в един монопол, даже стопроцентов контрол на медиите.
По друг начин да те попитам - кой би имал най-много има интерес този случай да излезе етнически?
Ние сме свидетели, че все пак на Балканите съществуват радикални националистически групировки, които все още сънуват за големи държави. Така че държави от типа на Македония, Косово са податливи за разиграване на такива игри. Самото събитие се случи в момент, когато няма управляващи в Сърбия. Много неща се случват в много интересни политически моменти. Факт е, че това събитие наистина става вече политическа тема. Вече има демонстрации на местните албанци в Скопие, случиха се преди няколко дни, има демонстрации вече в Тирана.
Смяташ ли, че българите достатъчно добре познават Македония, обстановката там и доколко и как имат отношение да гледат отвъд това да гледат понякога дори с насмешка на опитите за налагане на национална македонска гордост там?
България е в едно малко по-трудно икономическо състояние и българските граждани са концентрирани на други теми, които са свързани с…
С оцеляването.
С оцеляването. И аз не мисля, че даже българските граждани трябва толкова много да са запознати. Имат едно отношение към Македония. Те може би я гледат малко романтично през призмата както е било навремето - една Македония, където е било Българското Възраждане, нашата история. Може би не са толкова запознати с актуалната политика в Македония. Но то и не е тяхна работа. То си има управляващи в България, които са отговорни да водят политика.
Дали обаче външната ни политика през последните години е достатъчно адекватна, за да защити интересът на хората, които се самоопределят като българи там?
Много е трудно да се говори от името на всички българи, но повече от факт е, че всички българи в Македония, които са се проявили публично, не са в добро състояние. Те са или безработни, изгонени от работа, отварят се процеси срещу тях. Това са резултатите.
Българската държава по никакъв начин не успява очевидно да ги защити.
Не знам, може да прави опити, но резултатите са тези. Навремето бяха се организирали много събития, свързани с българската история. Примерно до 2001, 2002 г. бяха масово посещавани. Но след една панихида на Мара Бунева, която бе организирана в Скопие през 2007 г., когато българите бяха нападнати от група хулигани, настанаха много хора, включително и аз, нито един от виновниците не беше заловен, това е за да се всее страх на българите. Всъщност какво се получава? От една страна, се мотивира всеки един в Македония да вдига ръка на българи, защото никой няма да бъде осъден за това, защото виновниците не бяха заловени. А пък се насади страх между българите. Българите казват, значи ние ако ходим на някакви мероприятия, където трябва да прославим нашата, българска история, ние ще бъдем бити. И то продължава. Сега имаме последен случай. Със сигурност се знаят имената и идентичността на хората, които примерно са спрели българския посланик да поднесе цветя. Много по-бързо бяха заловени виновниците за убийството на петимата, отколкото да бъдат заловени тези, които спряха българския посланик да сложи цветя пред Гоце Делчев. Интересно. Много по-бързо с залавят тези, които убиха петте момчета, което като казус трябва да е много по-трудно. Сигурен съм, че само да питат хора, които са били на събитието там, ще им кажат. Даже мисля, че полицията знае кои са, няма нужда от свидетели.
Има ли партия в момента, която да има силата да управлява сама някога?
Това е почти невъзможно. И по силата на закона след подписването на Охридския договор вече никога в Македония не може да се направи, макар че и преди това винаги са се правили коалиции между една минимум условно казано македонска партия и една албанска партия. Така че това е невъзможно. По принцип това не е проблем. Реално Македония е това. Да, в Македония живеят албанци. Те са също така граждани на Република Македония. Проблемът е, че другият субект не се съобразява реално с новите условия. Тя не може да държи и крачка с новите условия. Това е проблемът - тази кола не може да се движи, защото едното колело движи малко по-бързо, а другото забавя. В една кола сме, но едното колело върти малко по-бързо, а другото забавя и няма движение.
Вижда ли се в края на тунела Европейският съюз?
Трябва да се смени едното колело. Това, което бави нещата.
Да, ама сам каза, че самият политически елит се самосъхранява, той се затваря и опитва да оцелява години наред вече. Кои са тези македонски политици, които ще измъкнат държавата и ще оправят оборотите на двете колелета…
Аз в момента не виждам. Всичко е варианти на една и съща тема. Различни страни, но на една и съща монета. Защото всички политически партии, които са в момента и само се декларират като леви и десни, те произлизат от идеологическите рамки, които са поставени още по времето на Тито. Докато не излезе Македония и не излязат политиците в Македония извън тези схеми, в Македония няма да може да се отвори реален процес на демократизация. Защото ето сега в момента се говори, че примерно в Македония проблем е само името, за да влезе в НАТО. Но дали е така? Примерно къде е демокрацията в медиите, функционира ли правосъдната система както трябва или е само едно обикновено оръдие в ръцете на управляващите, каква е политиката на Македония със съседите й, дали води добросъседски отношения, дали е направила нещо, което е като условие в последния и предпоследния доклад от Брюксел към Македония, който казва, че Македония трябва да прави общи чествания на исторически събития със съседните държави, че трябва да спре примерно политиката за прогон към българите. Това са условия от Брюксел. Значи не е само името.
Сега си в България, откога си тук?
От август миналата година. Чувствам се много добре. Не само аз, цялото ми семейство. Тук са вече и майка ми, и брат ми.
Успявате ли да се адаптирате?
За мен не е въпрос. Имам приятели, с които се познавам от 10-20 години, така че за мен това не е въпрос на адаптация. Аз съм си вкъщи, в София съм като у дома. Моето присъствие в България е с гордост, чувствам България като родина и как ще се адаптирам в родината си?
Социално активен човек си. Следиш ли българската политика, вълнува ли те и би ли се изкушил да защитаваш определени интереси...
В България съм член на български културен клуб в Скопие. Това е неправителствена организация и политиката е ние да не се намесваме във вътрешната политика. За нас е много важно независимо от това коя е политическата партия, трябва да се знае кои са националните интереси на България и да се преследват интереси. Така че ние няма да се намесваме тук в политическите борби за власт, защото не е коректно. Готови сме да дадем нашето мнение по различни събития в интерес България да има много по-ефективна и по-добра примерно външна политика, отношение към българите и така нататък, но не смятаме, че това трябва да е чрез медиите и с критики, а на ниво, на което да говорим приятелски, защото това е патриотичен и национален дълг. Ние искаме да говорим за нещата, но зад затворени врати, да си ги кажем нещата и да си подадем ръце и като излезем от вратата ние сме всички българи, това са нашите национални интереси и работим за тези интереси. Защото това са национални интереси, не може да се критикуваме за национални интереси, които примерно трябва да ни обединяват всички. Няма леви, няма десни. Какво значение има дали е ляв или десен по отношение на външната политика примерно на България към Македония, Сърбия или в политиката за защита на българите където и да са в света. Няма никакво значение. Няма ляво, няма дясно, това си е българско и така.
Родните политици са готови и за това да се разделят на леви и десни и изобщо винаги да се разделени.
Това го знаем от историята. Затова и сме българи, защото разцепленията са винаги част от нас, но ние индивидуално всеки от нас трябва да работи за обединение. Най-важното е да имаме чувството за национален интерес.
Достатъчно ясно ли България формулира своите национални интереси, достатъчно активно ли ги отстоява?
Точно това е въпрос, който няма да коментираме по медиите.
Патриоти ли са българите?
Патриоти са, да, но се чувства, че някой задушава малко този национализъм. Национализмът не трябва да е нещо в емоционална форма, а да е рационален и да дава резултати. България е по някакъв начин жертва на комунизма. Трябва да излезе от този процес и ще й трябва малко време. Но все пак България добре движи. Националните интереси - в смисъл генералните - ЕС и НАТО, ги постигна доста бързо. Има проблеми, но затова са политиците, отговорно да ги решават.
Патриотичният образ ми липсва на мен.
Този образ ще дойде с икономическия ръст на България. Тогава ще бъде тази гордост. Най-големият и най-върховен национализъм на България ще бъде ако кажем: да, ние на Балканите сме най-богатата държава. Тогава ще бъдем горди. Ние трябва да работим над няколко отрасли като държава - образование, трябва да правим образование на световно ниво, култура, имаме я, само трябва да я изтъкнем и икономика. Българските граждани да се чувстват европейци със своите заплати, това е национализъм. Той сега е притеснен, патриот е със сигурност, защото самите условия са трудно - и стандартът, и образованието, и културата. Тук е национализмът, той е рационален, не е с веене на байраци. Ние можем да изпеем в някоя механа много патриотични песни, но това не ни прави патриоти. Патриоти ни прави да направим нещо реално, България да я направим пример, например да е икономически тигър на Балканите, всички да казват „Виж сега България”, това е национализъм.
