Търсим в Брюксел заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин. Той беше в българската делегация, водена от министър-председателя Сергей Станишев, която участва в срещата на високо равнище в европейската столица. В момента Калфин участва в организирания също на високо равнище в Брюксел Брюкселски форум 2008. На него се дискутират трансатлантическите връзки и глобалните предизвикателства пред света, включително и темата за бъдещето на Балканите. Организатор на събитието е германският фонд "Джърман Маршъл фонд". Форумът е в един от хотелите в Брюксел. Пряка връзка с Брюксел с вицепремиера и външен министър Ивайло Калфин.
Какво означава за България основното решение на Европейския съвет – до края на годината ЕС да има план по климатичните промени? Или казано по-жаргонно – какво топли България глобалното затопляне?
Глобалното затопляне, и въобще промените в климата, са един процес, в който надали има страна, която да е запазена. Виждаме и всички знаем климатични промени през последните години. Така че ЕС пое, включително на заседанието си вчера, ангажимента да играе водеща роля в света в борбата с климатичните промени и запазването на климата. България е част от ЕС, съответно част от този водещ ангажимент.
Само че има...
Какво означава на практика това нещо?
Какво означава?
Това означава да се приеме един план с конкретни мерки, първо, които в рамките на ЕС се поемат ангажименти. Между другото този процес започна миналата година, по време на германското председателство. И на второ място, ЕС ще бъде много активен на международното поле за сключване на няколко нови важни международни споразумения, които да ангажират всички страни, защото иначе няма особен смисъл да се правят огромни усилия от страна на ЕС, ако не се правят от други големи страни, които имат принос към глобалното затопляне и развалянето на климата.
Коя позиция подкрепя България – тази на Германия, тя иска специално третиране на по-енергоемки индустрии – стоманодобив, циментова промишленост, производство на хартия, алуминий, или на Великобритания, Швеция и Холандия, които са против германското предложение?
Не е само в това разликата, която в момента съществува в различните страни. Има въпроси, свързани със стимули, свързани с данъчното облагане и Данък добавена стойност (ДДС). Има въпроси, свързани с регулиране по-нататъшно на търговията със сертификати за въглероден двуокис. По различни въпроси има различни нюанси в мненията на европейските страни, но това, което е важно, е, че има съгласие, и това излезе вчера в решенията на Европейския съвет, съгласие по основното какво трябва да се направи. Другото вече са детайли, които тепърва ще се договорят. Разбира се, България ще участва предвид собствените си особености. Между другото, хубавото на вчерашния съвет за нас е, че тези високи цели, които се поставят от в областта на екологията от ЕС, се отчита различната стартова позиция и различните възможности на различните страни. От нас не се очаква, и трудно може да се направи това – да /.../, да направим това, което се прави в големите, развити индустриални страни в Европа. Ние ще дадем нашия принос, съобразно възможностите си.
Подкрепя ли България френския президент Никола Саркози, който иска механизъм, който да удари вноса от онези страни, които не играят по правилата, тоест които подпомагат въглеродното изтичане, дадено производство да се изнася към странни с ниски екологични стандарти?
Това френско предложение не беше прието, защото в този си вид означава да се намалят инвестициите в развиващите се страни, което пък ще доведе до редица други проблеми. Така че това не влезе и в решенията на Съвета. Но това, което влезе, е, че ЕС ще се стреми за сключване на международно споразумение по така нареченото “изтичане на въглерод”, което е именно изнасянето на “мръсни производства” в трети страни. Като това споразумение ще бъде насочено към това, страните, които приемат такива производства, също да се ангажират с конкретни мерки за намаляване на емисиите, така че да няма страни, свободни от регулация, ако мога така да го кажа, зони, в които да се пренесат световните “мръсни производства”. Това не е приемливо и ЕС има обща позиция по това.
Преди няколко минути, Бойко Борисов в “Седмицата” на Дарик радио поиска управляващи и опозиция да се срещат преди такива форуми и да съгласуват националните позиции, като той подчерта, че участва всъщност в форума на управляващите в Европа. Защо това не се прави? Правят ли го другите държави?
Има такъв механизъм. Проблемът на Бойко Борисов е, че неговата партия не е в парламента. В парламента има създаден специален механизъм, който много внимателно следи и има възможност всяка една политическа сила да се поинтересува и да се информира за националната позиция и разбира се, да участва в нейното формиране. Сега, Бойко Борисов беше на заседание на Европейската народна партия. (ЕНП). Като лидер на партия, която е член на ЕНП, действително обсъждат се важни въпроси. Аз не мисля, че някой пречи на Бойко Борисов да дойде в България, да потърси информация или да изпрати /.../ и да се поинтересува от българската позиция, да каже своето мнение. Уверявам ви, че ще го отчетем. Само че това няма да стане, като застанем на опашка пред кметството.
Обвързва ли България обсъждането на такъв въпрос, какъвто е глобалното затопляне, с АЕЦ “Козлодуй”? Поставихте ли вие въпроса, че ако ни разрешат да отворим отново Трети и Четвърти блок, ние така ще допринесем за енергия, която не води до увеличаване на глобалното затопляне?
Първо, позицията на България откакто сме членове и отпреди това, но откакто сме членове влияем върху решенията на ЕС, е свързана с допускането всяка една страна да развива и ядрена енергетика в рамките на така наречения “енергиен микс”. И това нещо няколко пъти, включително и сега, влезе в решения на Европейския съвет. Така че в това отношение България мисля, че защитава доста активно позицията за използването на ядрената енергия и нейните плюсове. По отношение на АЕЦ “Козлодуй”, първите четири блока, това, което премиерът каза вчера на заседанието, онзи ден, беше свързано с това, че затварянето на блоковете в “Козлодуй” доведе до най-малко две неща. Първо, повишаване на себестойността на електрическата енергия в България, което се отразява върху конвергентните ни усилия и по-точно върху равнището на инфлация и второ, че в производството на електроенергия се увеличава на дела на производства, които излъчват повече емисии на въглероден двуокис. Между другото, когато се говори, че трябва да се отчитат конкретните възможности и особености на всяка една страна, ето с такива примери се защитава тази позиция, и това действително влезе в решенията на Европейския съвет. Кое? АЕЦ “Козлодуй”? И Латвия постави въпроса също, непряко за продължаване на срока на тяхната ядрена централа. Тя трябва да бъде затворена до края на 2009 година. Поставиха въпроса, че със затварянето й Латвия се превръща в един изолиран остров на енергия, несвързан с европейския пазар, свързан изцяло с руските доставки на енергия в различните си форми. Всъщност говорите не за Латвия, а за Литва. За “Игналина”. За Литва, извинявайте, да. За “Игналина”. Така че тази тема се обсъжда в ЕС. Разбира се, ние трябва да сме наясно, че сме поели ангажименти и че в договора ни за присъединяване България е поела ангажимент. Ще бъде обвързано бъдещето на ”Игналина”... Който не може да наруши едностранно? Ще бъде ли обвързано бъдещето на ”Игналина” с това на “Козлодуй”? Аз мисля, че ако стане прецедент някоя от страните на ЕС да постигне промяна в договора си за присъединяване, то България при всички случаи ще направи всичко възможно това да не е прецедент. И това също беше казано ясно от министър-председателя вчера. Ако се преразгледа някой договор, свързан с отваряне или продължаване на срока на някоя ядрена централа, то очевидно този въпрос е от много висок интерес и за България. Да поговорим сега за основните проблеми на ЕС в опита му да води единна политика по ключови въпроси. Обсъждането на европейската енергийна стратегия – друга тема на Съвета вчера. Получили България критики, заедно с други европейски държави заради сепаративните договорки с Русия и “Газпром”? Не, такива критики няма и никога не са и получавани от европейските институции. Разбира се, има някои страни или партията, в която участва г-н Борисов, която стана въпрос – ЕНП, се чуха такива гласове. Но от институциите на ЕС, никога досега не е излязло нито едно становище, което е критично към българската позиция и мисля, че сключването от страна на България на договора по “Южен поток’, да напомня, че там участва Италия, Унгария, вероятно и други страни-членки на ЕС ще се включат. Няма как да противоречи на европейския приоритет “Набуко”, който продължава да е важен и за нас, и няма как да противоречи на европейската енергийна политика. Да погледнем тогава към отношенията ЕС – САЩ. Обсъждаше ли се политиката спрямо САЩ и специално американските визи в Брюксел? Ще води ли България също сепаративна политика за отпадане на визите, както направиха Чехия, Естония, Латвия и се очаква да направи и Словакия? Това не беше тема, която се обсъждаше на Европейския съвет, но в началото на тази седмица доста активно се обсъждаше на така наречения “сегмент на постоянните представители, на посланиците в ЕС”. Доста горещ беше периодът, особено след подписването от страна на Чехия на спогодба със Съединените щати. Това, което в крайна сметка се договорихме в ЕС, е, че ще се приложи така наречения двоен път (twin track). От една страна, ЕК ще преговаря по въпросите, които са свързани с общото европейско право, тъй като тук имаме общо право по този въпрос. А от друга страна, всяка една страна-членка ще преговаря със САЩ за включването й в програмата за премахване на визите. Така че мисля, че това решение е най-добро и устройва всички страни. България много активно работи по този въпрос. В съответствие обаче ли е това с така наречената Лисабонска стратегия, която искаше Европа да бъде единна в догонването на Съединените щати и за 10 години да ги догони? Осем от тях вече минаха, а се оказва, че по такъв дребен въпрос, какъвто е визите, не може да бъде единна? Впрочем Лисабонската стратегия май беше също сред първите теми на Европейския съвет?Това беше основна тема на Европейския съвет и всеки мартенски съвет е насочен към изпълнението на Лисабонската стратегия. Няма нищо общо между Лисабонската стратегия, която е свързана с икономическото развитие на Европа, и проблема с визите. По визите се постигна едно съгласие, което мисля, че действително е приемливо за всички. Общностното право и неговата сфера се договарят от Комисията. Всяка една страна договаря всичко, което е извън общностното право. И това мисля, че е нормалния подход, на който настояваше и България. По отношение на Лисабонската стратегия и на догонването, сигурно Европа няма да може да настигне по иновации Съединените щати до 2010 година. Но лисабонската програма за 10 години направи огромни промени в европейската икономика. Така че сближаването най-малкото е изключително видимо. Това, което този съвет реши вчера, е, че вече започна последната фаза, 2008-2010, на Лисабонската стратегия и вече започва обсъждането на това какво ще, как ще се структурират целите на ЕС след 2010 година, след нейното изтичане.
Как ще се структурират?
Ами в Лисабонската стратегия има 10 цели и четири приоритета, които са изключително ясни, свързани с разходи за иновации, с облекчаване на законодателството и въобще на бремето, бюрократичното, върху бизнеса, свързано с подпомагане на малки и средни предприятия и така нататък.И България изпълнява ли тези критерии?
Очаквам след 2010 година тази конкретност, която е рядка за ЕС, но в Лисабонската стратегия я има, да се запази и да се усили даже.
България отговаря ли в момента на условията в Лисабонската стратегия, за да допринася да догонваме Съединените щати, например за иновации, разходи за иновации? Значи, Лисабонската стратегия се разглежда в рамките на така наречените основни, основна рамка на икономическата политика. Там бяха изнесени факти, в които и резултатите, последните на ЕС, в които България е водеща. ЕС има публичен дълг под 60%, България – под 20%. Има растеж 2,9%, в България е два пъти по висок. Има заети 6,5 млн. нови работни места в ЕС, в България също се създадоха много нови работни места през последните години. Така че в общите икономически показатели България определено допринася за тези резултати на ЕС. По отношение на конкретните цели на Лисабонската стратегия пак трябва да отчитаме откъде тръгваме и сигурно някой не си прави илюзията, че ние за две или три години ще достигнем степента на иновации във Великобритания или в Германия. Ще има да поработим, докато това се случи, но е много важно максимално бързо да се затвори тази разлика. Какви разговори за спрените европари на България проведохте? Аз лично не съм участвал в нито един подобен разговор, но министър Орешарски и министър Грънчарова бяха на среща с ръководителя на ОЛАФ, на европейската служба. Там са обсъдили доста конкретни въпроси, мисля, че дадоха изявление след това, така че от тях ще можете да вземете и по-подробна информация. Е, добре де, ама няма ли… Това, което мога да ви кажа е, че диалогът ни с ОЛАФ е изключително активен и България има намерение да направи абсолютно всичко, което се очаква от нас, за да се покаже правилното и прозрачното използване на публичните пари – и европейски, и български. Ама няма много логика в това, което казвате, господин Калфин, че не сте водил такива разговори. Основният отговор през последната седмица защо България не е съгласна, например, със спирането на парите по САПАРД, част от парите по САПАРД, е това, че нищо не зависи от изпълнителната власт и конкретно от Държавен фонд “Земеделие”, че всичко е в ръцете на съдебната власт, а парите се спират заради нея. Абсолютно неприемливо е да си прехвърлят различните власти отговорността в България. България стои като един член на Европейския съюз и трудно можем да отидем в ОЛАФ, или която и да е друга институция, и да разказваме кое точно министерство, или институция, или агенция е виновна, а другите са си свършили работата. Така че аз изцяло не приемам подобно поведение. Факт е, обаче, че това, което се очаква от нас, е да има разследване, да има констатации на евентуални нарушения, да има разследване и да има наказание, така че това означава много силен ангажимент на всички власти, включително и съдебната. Ще идва ли наистина в България Жозе Мануел Барозу на 28 март? – това е неофициална информация на Българската национална телевизия, струва ми се, от вчера. Уговаряме и подготвяме посещение в края на март – това е вероятна дата. Когато се потвърди окончателно, ще дадем информация. Много вероятно е да дойде. Има ли антибългарска кампания в Европа? Можем да прибавим и Америка, предвид последният доклад на Държавния департамент за човешките права. Не, и този, който обяснява това, което се случва, с антибългарска кампания, е изключително неправ и търси по-скоро да прикрие собствени слабости. България влезе в един нов механизъм. Не е проблем, че на нас ни се представят сигнали за това, че някои от действията не са в тон с това, което се очаква. Между другото подобни сигнали не са само за България, те са масови за новите страни - членки. Много често се дават и на стари страни – членки. Знаете какво става – някои страни трябва да връщат фондове, които вече са използвали. Но ние по-скоро не трябва да се успокояваме от това, а да настройваме системата си по начин, по който тя да работи в пълен синхрон със системата в Европейския съюз, и това е наша работа, не е проблем на кампания. Всъщност вие току-що казахте – президентът е изключително неправ, понеже той обясни с антибългарска кампания въпроса с домовете. Аз не мога да коментирам, защото не съм чул това, което е казал президентът, но ви казвам принципната си позиция, че аз не виждам никаква кампания, виждам едно подканяне България да си свърши работата и виждам резултата – нещо, за което преди няколко дни стана въпрос, виждам резултата от едно непрекъснато лобиране от страна на някои политически среди в България против страната ни. Ако вземете изказвания, включително и на евродепутати от ГЕРБ наскоро, които казват в каква корумпирана държава живеят, как трябва веднага да се махне правителството и т.н. Това показва липса на потенциал за участие в реалната политика в България. За пореден път тичат в Европа да търсят някаква патерица. И на второ място, създава едно много по-засилено внимание към това, което се случва в България. Няма лошо в това нещо. Това, че е по-засилено вниманието, означава, че ние още трябва да увеличим усилията си в това да отговорим правилно, но пак казвам това не е кампания срещу България. Според “Стандарт” от Европейския съюз натискат Станишев да смени всички министри, които имат отношение към спирането на европарите. Няма такова нещо, още повече, че Европейският съюз никога не си позволява да се бърка в избора или освобождаването на министри. Европейският съюз иска създаването на система, в която да има доверие и да общува с хора, на които имат доверие. Мисля, че диалозите са ни изцяло открити и откровени, нямаме проблем с комуникацията с Европейския съюз като цяло и това, което трябва да направим, действително, е наше решение, не е решение, което трябва да ни го разкажат от Брюксел. А на вас известно ли ви е това, което пишат “24 часа” и “Монитор” днес за обявяване на рокади в кабинета следващата седмица, даже се казва за трима министри, можете от мен да ги чуете сега – Близнаков, Гайдарски и Кабил? Ами аз не съм чел вестници, в Брюксел съм, още не съм погледнал българската преса, но даже и да бях погледнал, това е въпрос, който зависи от лидерите на партиите в коалицията и от министър-председателя, така че аз не мога да го коментирам. Има ли напредък по името на Македония, ще бъде ли поканена в НАТО? За съжаление, от това, което виждам и от разговорите, които водя - и с Дора Бакояни говорих, външният министър на Гърция, онзи ден, говорих и тук с някои представители на Македония, за съжаление не се очертава решение на въпроса. Виждаме и дестабилизацията в правителството в Македония от последните дни. Аз съм изключително притеснен от този въпрос. Мисля, че шансът сега Македония да получи покана в НАТО не би трябвало по никакъв начин да бъде изпускан – това ще има много сериозни последици в бъдеще. Има ли България условия за македонското членство в НАТО на срещата на върха в Букурещ, или всъщност всичко сега зависи само от Гърция и от изхода от спора за името? Основният проблем пред, който стои, за да се реши въпросът е двустранния проблем между Македония и Гърция. България, разбира се, има и държи на своите изисквания за добросъседските взаимоотношения и ние няма да допуснем водене на каквито и да било официални и неофициални кампании срещу България. Пак казвам, решението за членство на Македония в НАТО е историческо решение, то води към стабилизация на региона по-нататък. Аз мисля, че никой не трябва да си мисли в Република Македония, че с евентуално получаване на тази покана оттук нататък ангажиментите на Македония приключват, напротив – още повече ще се гледа как точно се отнася един член на НАТО към своите съседи. На Брюкселския форум, на който участвахте до преди минути, вие сте говорил в панела “Бъдещето на Балканите” и какво казахте на присъстващите там за бъдещето на признаването от България на Косово? Темата не беше бъдещето на признаването от България на Косово. Участвах в панел заедно с Франк Уизнър и посланик Волфганг Ишингер – това са двама от тройката, която последно водеше преговорите със Сърбия и Международната общност за намиране на изход от статута на Косово. Присъстваха доста хора от региона, включително лидери на сърби от Косово, включително заместник-министри, представители от Македония, анализатори. Според мене има три риска основни, които са в следващите седмици, свързани с целия регион: първият е свързан с това властите в Косово действително да покажат достатъчна зрялост, което те правят, между другото, и да покажат ангажимент, че няма да бъдат допуснати, така, отклонения от плана “Ахтисаари” и спазване на стандартите в Косово; на второ място е рискът в Сърбия, където сме изключително притеснени от антиевропейската кампания, която започва да се насажда, всъщност изборите през май месец в Сърбия ще бъдат референдум дали Сърбия иска да тръгне по европейския път, или по пътя на самоизолацията; третият риск е свързан с участието на международните организации – и ЮНМИК, и ООН, и Европейският съюз, и ОССЕ, би трябвало да бъдат изключително активни точно в този момент в Косово - всички стъпки, които би трябвало да се направят по отношение на Балканите, включително покани в НАТО, включително подписване на споразумения със Сърбия, започване и то активно на работата по отпадане на визите, трябва да бъдат направени точно сега от Международната общност, за да се даде тази увереност в европейската перспектива. Кога България ще реши за Косово? – понеже казахте седмица… България внимателно следи какво се случва в Косово. Към момента ангажиментите, които бяха поети с декларацията за независимост, се изпълняват, значително количество закони свързани изцяло с плана “Ахтисаари” бяха приети, други се подготвят, завършва публичното обсъждане на конституцията, която също гарантира до голяма степен спазването на тези принципи, така че продължаваме да следим какво се случва… Можем ли да кажем… …Към момента мисля, че косовските власти очакват на очакванията. Може ли да кажем, че когато бъде приета конституцията и ако тя е съобразена с плана “Ахтисаари”, България ще признае Косово? Не бих го свързал с конкретен акт, за да седим в България на пръсти, за да видим какво става в Косовския парламент. Уверявам ви, че приемаме всички канали – и самостоятелно, и с нашите партньори, да следим какво става в Косово. Пак казвам, че към момента мислим, че, и мнението на България е, че Косовските институции изпълняват своите ангажименти.
