Да, това е дълга история. Когато ООН ме помоли да бъда експерт по случая и да го разгледам, това беше отнесено и до либийското правителство от ООН. ООН ме помоли и като експерт по СПИН в Африка да разгледам случая. Прекарал съм десет години в Африка в Буркина фасу и на „брега на слоновата кост” – Камерун. И когато анализираме вируса, с който са заразени децата в болницата в Бенгази, веднага разпознаваме, че вирусът идва от Централна Африка. Това е специална форма на вируса, която съществува единствено в Централна Африка.
Заедно с факта, че няма либийска граница между тези държави и има много емигранти, които преминават от централна Африка в Либия. Половината от населението в момента в Либия са хора от Централна Африка. Също трябва да се вземе предвид фактът, че в момента в Централна Африка има повече от 10 дори 15% хора, които са заразени с ХИВ или СПИН. Така че цялата тази информация ни дава реалната възможност да твърдим, че вирусът всъщност идва от Централна Африка, а не от Европа или Азия.
Това е едно наше старо журналистическо предположение, българско да го наречем. Един такъв въпрос, който досега не сме изяснили - в Либия какъв е основният път за разпространение на СПИН, според вас, като запознат с тази страна? Как се разпространява най-много или процентно – интравенозно, сексуално или по кръвен път, медицински? Най-честият?Говорил съм няколко пъти с медицински работници в Либия, за да разбера каква е ситуацията със СПИН-а в Либия. И статистиката показва, че в Либия има много малък брой хора заразени със СПИН, но всичките тези статистически проучвания са извършени единствено в чисто арабското население, което живее в Либия. И както вече казах преди малко, някъде около 50% от населението в Либия въобще не са араби, а идват от Централна Африка и държавите там. Нека кажа няколко цифри.
В Либия живеят някъде около пет милиона души, ако кажем, че поне два милиона от тях идват от държавите от Централна Африка и ако вземем предвид, че поне 10% от тези два милиона са серопозитивни, това значи че в Либия в момента има поне двеста хиляди серопозитивни души. Този брой хора въобще не отиват да се лекуват, но например, жените отиват в родилното отделение, защото здравната система е отворена за всички, поне това е едно добро нещо.
Но в такъв случай тези хора могат да предизвикат инфекция в болницата. Ако не се прилагат достатъчно добре правилата, установени от Световната здравна организация за избягване всякакви такива инфекции, това всъщност не е случаят от 1998 година.
Знаете ли за скрининги провеждани в Либия, масови или доброволни такива, каквито има в модерните страни? Изследване за СПИН, скрининг? Да, имаше едно такова изследване от Националния институт за контролиране на заразните болести. Но този скрининг пак е проведен единствено при чисто арабското население в Либия, така че проучването показва много нисък брой на серопозитивни хора. Това е единственото изследване на общото население на Либия. Все пак не ми отговорихте на въпроса - по интервенозен път, примерно покрай наркоманията ли се разпространява СПИН или по сексуален път - това са двата най-чести пътя за разпространяване на СПИН?В района в Либия около Триполи е най-вече злоупотреба с наркотици. Повечето случаи на СПИН са заради употреба на наркотици, което значи, че инфекцията идва от споделянето на игли. Може би в района около Бенгази инфекцията се разпространява по друг начин, но не и при арабското население в Либия, а точно от хората, които идват от Централна Африка, където вирусът се предава по сексуален път.
Другата възможност за зараза е някакъв сексуален контакт, но също е важно да се спомене предаването на вируса от майка на дете, особено по време на раждането и кърменето. Това е един от най-често срещаните случаи в Африка - децата родени от серопозитивни майки се заразяват по време на кърмене. Така че не може да изключим, че част от заразата в Бенгази се е получила, защото някои деца, които живеят в Либия, са родени от родители, които са серопозитивни и идват от Централна Африка. И това всъщност е „ниво нула”, т.е. началото на инфекцията.
А съпътстващи инфекции, може да споменете хепатит С? За тях има ли данни? Хепатит С е съвсем отделна история, защото инфекцията там е много висока, особено в Северна Африка, там поне два-три процента от населението са болни - в Египет, в Либия, в Тунис. Но при децата от болницата в Бенгази процента е доста по-висок, някъде около 45-50% са заразени с хепатит С. Този висок процент на заразени с хепатит С заедно с факта, че тези деца са също заразени с хепатит Б позволява на мен и вирусолозите - проф. Люк Пере от Женевския университет - да публикуваме труд в един научен журнал, където се установява, че тези съпътстващи инфекции с ХИВ, хепатит Б, хепатит С се случват, единствено ако децата са преминали поне няколко пъти през несигурна медицинска процедура. Това са допълнителни доказателства за невъзможността, само една инжекция да може да предизвика всичките тези инфекции едновременно у децата. Либия приема ли програми за ХИВ/СПИН, тези, които са навсякъде в модерните държави? Примерно популяризация на презерватива, което не е в народопсихологията на арабите? Точно в момента Либия прилага европейските правила, тяхната програма е достатъчно добра въпреки всичко… Увеличено е нивото на начините за предпазване от такива болести, увеличава се и образователната подготовката за всякакъв помощен медицински персонал, внесоха почти всички антиретро вирусни апарати. Така че предполагам, че благодарение на този европейски антиекшън план, който е специално за Либия, сега вече имат възможността да контролират и предотвратяват заразяването на още хора с повече инфекции. Не казахте нищо за презервативите и за програмите и за това имала ли е Либия такива програми през 1998-1999 година? Нямам никаква информация за такава кампания. А този екшън план важал ли е през 1998-1999 година? Не. Той се появи някъде през 2005-та. Това, което разбирам от този разговор, е нещо простичко - наличието на възможна околна среда, която разпространява СПИН, страните в Северна Африка, липсата на програма по това време - 1998 година, наличието на съпътстващи инфекции, показват в голяма степен, че това не може да бъде заговор на отделни хора. Прав ли съм в това, което казвам, проф. Колици? Да. Напълно сте прав. Ние публикувахме тези твърдения в няколко научни труда. Най-важното от тях е едно изследване на няколко такива центъра, измежду няколко университета, като Римския университет, Женевския университет, Оксфордския университет и университета във Флорида, САЩ. Там ние анализираме всичките генетически модификации на вируса, които са открити при повече от 100 деца в Бенгази, ние публикувахме тези трудове в едно от най-известните научни списания – Нейчър. И там ясно казваме, че тази инфекция е присъствала в болницата в Бенгази още преди пристигането на българските сестри и палестинския доктор- доктор Ашраф. Как работите с българските правителства и кой ви потърси пръв от нашите политици? През всичките тези години съм имал контакти с много политици от всякакви държави. Кога започнаха контактите, искаме да разберем точно кога? Не помня точно. 1999 година? Не беше по-късно. Може би беше през 2002 година. Кой се свърза с вас и ви помили да работите по случая? Либийското правителство, чрез посланика си в ЮНЕСКО. Първата ни среща беше в Триполи. Там либийското правителство заедно с високопоставени политици ни увериха, че ще получим пълно съдействие за да изясним въпроса. Всъщност либийците са поискали вашето съдействие. Значи не може да се каже, че българското правителство е поръчало на Колици да каже това и това. Всъщност либийците са поискали съдействие от вас? Да абсолютно прав сте. Ако си спомням добре, съм се срещал веднъж с предишния външен министър Соломон Паси. Миналата година се срещнах със сегашния външен министър. Те ме питаха всичко, но всъщност беше посещение от любезност. Доста съм контактувал с италиански, френски и други чужди политици от европейски държави, но не и с български политици. Това, което никога не Ви питат по случая, но винаги сте искали да кажете? Може би съм малко изненадан за мълчанието на палестинските власти. Наистина силно вярвам, че в България и Европа добре се грижат за медицинските сестри. Още повече, че Европейският парламент направи изявление през януари. Но има мълчание за д-р Ашраф…
