Какви бяха изминалите две години за МРРБ?
Какви бяха изминалите две години за МРРБ? / снимка: Sofia Photo Agency

През следващите седем години България трябва да усвои 1 600 000 000 евро по европейската оперативна програма „Регионално развитие”. Акцент в тази програма се поставя върху градското развитие. В същото време около 180 милиона евро ще бъдат вложени за трансгранично сътрудничество с нашите съседи. Какви са целите и приоритетите на тези програми? Готово ли е министерството на регионалното развитие и благоустройството за усвояване на европарите? Какви бяха изминалите две години на управление през очите на заместник регионалния министър Искра Михайлова?

В контекста на отчета на министерството, вие лично как оценявате работата на регионалното ведомство през изминалите две години? Каква оценка бихте поставили по шестобалната система?

За да не се хвалим съвсем – 5 или 5,50. Министерството на регионалното развитие успя за тези две години ясно да идентифицира своите приоритети, въпреки много широката гама от отговорности на министерството. Инвестирахме изключително много труд и усилия в няколко основни направления и резултатите са на лице. Имаме две акредитирани изпълнителни агенции по предприсъединителните фондове на ЕС, което показа, че в Министерството има капацитет – административен, човешки и управленски, за да се изведе един такъв процес до успешен край. Финализира се работата по оперативната програма „Регионално развитие”, която ще дава много силно отражение върху работата на министерството на регионалното развитие за следващите шест години, като минимум, и след това продължаваме със следващия планов период. Ясно беше дефиниран приоритетът „Пътна инфраструктура”, като не самоцел подобряване на качеството на настилките на някои пътища, а точно като основен елемент от регионалното развитие, пътната инфраструктура като база за развитие за достъпност, за възможност за движение на хора и стоки, за достъп до образование, до здравеопазване, до културни ценности и връзка със съседни страни и цяла Европа. Така се разглежда пътната инфраструктура и затова ние толкова сериозно внимание в отчета обръщаме на това какви резултати имаме в пътната инфраструктура, защото те са впечатляващи. Заедно с това процесите на постепенно регламентиране на децентрализацията, регламентиране на концесионните взаимоотношения и договори, подобряване на климата за работа с общините, които вече не са в позицията на ощетени и искащи, а са в позицията на едни реални партньори на администрацията на държавата в лицето на МРРБ. Аз мисля, че това са много сериозни успехи и ако не знаех, че ще ме чуят много хора, щях тихичко да кажа: „Ние сме едни отличници”, но 5,50 е една добра оценка, за да не се хвалим толкова много.

Споменахте и оперативните програми, какво предстои оттук нататък, готово ли е министерството да усвоява средства? Вие сте първото министерство, което ще усвоява средства по оперативната програма „Регионално развитие”.

Оперативната програма „Регионално развитие” има управляващ орган в МРРБ, това е много амбициозна програма. Общата й стойност е 1600000000 евро с националното финансиране за седем годишен период от време. Това е програма, която си поставя за цел да подкрепи някои от новите общи приоритети на ЕС, като градското развитие, подобряване на средата за живот в нашите градове. Ако погледнем българските градове, веднага ще разберем колко е правилна политиката на ЕС. Ние имаме крещяща нужда от подобряване на градската среда – като улици, пътища, изглед, достъпност и интериор на социална инфраструктура, публична инфраструктура, като опазване на сгради, които са паметници на културата и интегрирането им в градската среда, интегриране на съоръжения за превенция на риска в градската среда. Това е нещо, от което ние патим вече последните години много сериозно. Програмата е амбициозна, тя е свързана до голяма степен с отговорностите на МРРБ.

Успяхме през 2006 година да възложим техническо проектиране за 10000 000 лева, което ни дава самочувствието, че имаме добри технически проекти за около 200000 000 лева, което означава 100000 000 евро още за тази година. Ние сме готови да контактуваме, защото знаем проектите, виждали сме ги, ние ги знаем като качество, те отговарят на приоритетите на програмата и са технически издържани проекти. Това ни дава тази увереност, че ще се справим спокойно. Точно за това вече един от нашите бенефициенти – Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” започна процедура за избор на изпълнители, т. е. За строители и надзор за пътни отсечки от второкласната и третокласната пътна мрежа, рехабилитация на тези отсечки. Те гарантират качество на живот – достъп до магистрали, до контролно-пропускателни пунктове, достъп до здравеопазване в големите областни центрове, достъп до образование. Такива са тези отсечки. Тръжните процедури ще свършат към края на октомври месец, очакваме окончателно одобрение на програмата в края на септември. Заедно с тази програма, ние сме и в доста напреднал стадии на подготовка на програмите за териториално сътрудничество. Те са доста: „България – Румъния и България – Гърция вътрешни граници на ЕС”, „България – Сърби, България – Македония, България – Турция външни граници на ЕС” и програмата „Черно море”, където Румъния и България са единствените членки на ЕС. Това са амбициозни програми, не толкова защото имат много пари в тях, а защото предлагат един нов момент на управление и нов модел на проекти. Тук става дума за съвместни проекти, съфинансиране, общо управление, общо измерване на резултатите. Това е цел номер 3 на новия ЕС, на който ние сме член, който изличава границите и това е един от подходите за заличаване на границите между страните членки и страните кандидат-членки на ЕС. Това са шест програми, изискват много работа и шестте са изпратени вече за коментари. Аз се надявам, тук вече сме в зоната на предположенията, надявам се, че сме били достатъчно добри в работата си, така че някъде в края на октомври или началото на ноември да имаме одобрение и на програмите за териториално сътрудничество, за да можем за стартираме преди края на 2008 година с всички инструменти, с които можем да работим за тези седем години.

Колко пари се инвестират в тези програми за трансгранично сътрудничество?

Различно е. 31 млн. евро за програмата България – Сърбия, 18 млн. евро за България – Македония, общо за програмите за трансгранично или териториално сътрудничество можем да разполагаме с около 180 млн. евро, което е нищо на фона на останалия ресурс, който имаме за развитие вътре на нашата територия. Това са програми, фокусирани точно върху граничните зони, които са периферни и много специфични и където няма какво да се лъжем – истината е, че хората зависят повече от по-близкия съсед, пък бил той и съседна държава, отколкото от столицата на нашата държава. Ние вече имаме добри примери за това. По програма за трансгранично сътрудничество се изградиха големите контролно-пропускателни пунктове – и тунела при „Илинден” завършваме, при Маказа. Вижда се движението не толкова, защото сме направили един път – тунел, а защото има пункт, в който може да се осъществява връзка от другата страна на границата. За това са важни тези програми, обединяват Югоизточна Европа.

Кои са трите основни приоритета за МРРБ през следващите години?

Първият ни приоритет на министерството е да запази чувството си за приоритетност. Вторият приоритет е да запази и доразвие екипа от изключително качествени експерти, с които работим в момента, за да можем да реализираме задачите си. Сигурно третият приоритет е да намерим формата и с помощта на медиите и цялото гражданско общество, да показваме добрите резултати, заедно с грешките ни, за да придобием по-голямо самочувствие. България е готова да бъде страна член на ЕС, България може да се сравни, ние имаме добра администрация, имаме подготвени местни власти и трябва да бъде наш приоритет, да си го повтаряме заедно, за да придобием по-добро самочувствие. Чувство за приоритетност, да запазим човешкия потенциал, да градим доброто си самочувствие, докато работим – това за нас са нашите приоритети.

Интервю