Българската икономика навлиза в рецесия и едно споразумение с Международния валутен фонд, без да е панацея, ще бъде сигнал към международните финансови пазари за стабилността в страната. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе зам.-председателят на ПГ на ДПС и на икономическата комисия в НС Йордан Цонев. Според него наследството от това управление ще бъде много тежко и „горко му на този, който ще управлява след ГЕРБ".
Депутатът подкрепи тезата, че ролята на Международния валутен фонд може да бъде стабилизираща за страната. „Едно споразумение с МВФ, без да смятам, че е панацея, не би било лошо", смята депутатът. По думите му по-скоро подобно споразумение би било сигнал към финансовите пазари, че в България нещата са под контрола на един супервайзер, който дава оценки.
След като вчера заплаши кабинета с нов вот на недоверие - заради идеите на властта, свързани със Сребърния фонд, пред Дарик зам.-председателят на ПГ на ДПС прогнозира, че финансовият министър Симеон Дянков най-вероятно няма да пристъпи към инвестиране на част от парите във фонда в държавни ценни книжа. Това би поставило под съмнение финансовата стабилност на страната, категоричен е Йордан Цонев.
Преди дни нарекохте намерението на властта по отношение на Сребърния фонд най-голямата авантюра на това правителство. Реално ли е наистина да се пипат тези пари по начина, по който планира министър Дянков и това пък наистина да доведе до политически акт - четвърти вот на недоверие.
Реално е да получат вот, въпреки че нямаме решение нито на парламентарната група, нито на Централното оперативно бюро, но един такъв акт е в посока нарушаване на финансовата стабилност. Този начин на използване на Сребърния фонд, ако той бъде реализиран, ние не го разглеждаме отделно от цялостната финансова политика, нито го отделяме от макроикономическата стабилност и всичко, което се случва. Вижте как изглежда този акт в контекста на нещата, които се случват три години след управлението на ГЕРБ. Да поясня, макроикономическата стабилност на България през последните петнадесет години се дължи на разумното управление на три правителства на финансовите инструменти в България, в това число и на бюджета. И действието на валутния борд, който стои във фундамента на макрокиномическата стабилност, не е автоматично, въпреки че е автоматично по отношение на курса, но валутният борд е такъв инструмент, който изисква резерви. Той се крепи не само върху обезпечението на лева с резервната валута, което към момента е 152 процента, българският лев е обезпечен с резервни инструменти и валута на 152 процента, което носи сигурност и стабилност на лева, но пипането на които и да било резерви, като започнете с банковите, правителствените - фискалният резерв, пипането на резерви като тези резервни фондове, които са част от фискалния резерв, респективно част от централния републикански бюджет по косвен път водят до нарушаване на финансовата стабилност. И в контекста - връщам се - на случващото се три години след управлението на ГЕРБ, а то е следното - намален е с 4 млрд. фискалният резерв и е увеличен с два милиарда външният дълг, и двете неща са в посока намаление на резервите и увеличаване на дълговото бреме, което разклаща финансовата стабилност, респективно стабилността на валутния борд, респективно стабилността на лева. В контекста на тази трайна тенденция за три години ГЕРБ натрупа над 10 на сто бюджетен дефицит, което се равнява на 6 млрд. лв. и до края на четиригодишния мандат тези пари ще станат 8 млрд. и тези проценти ще станат минимум 12 на сто.
Тоест Сребърният фонд ще е капката, която...
Капката, която ще прелее, да. Защото фискалният резерв в момента е на санитарния си минимум. Той се състои от Сребърния фонд, който е близо 1,9 млрд. лв., мисля, че тук не са влезли парите от приватизация на Булгартабак, защото ако бяха влезли, трябваше да е над 2 млрд. лв., което е друга тема за разговор. Трябва да видим те къде са отишли, защото те са платени. И другият фонд, който е за АЕЦ Козлодуй, който също не може да се пипа, който е 1,3 млрд. тоест, разбирате ли, това не е атака само срещу бъдещето на пенсионната система, това е капката, която наистина прелива възможното търпение по отношение на финансовата стабилност. Финансовата стабилност, с която това правителство се хвали непрекъснато, е финансова стабилност именно заради резервите, не заради друго, а тези резерви са натрупани в продължение на 12 години в българската икономика от три кабинета. И те трябва да бъдат съхранявани и увеличавани.
Добре, ние сме в криза, не можем да вържем бюджета, трябва да финансираме някакви дефицити, тук не искам да отварям темата, че едни солидни реформи можеха да доведат до това да няма дефицити дори в условията на криза, но това е отделна тема, отделна дискусия. ГЕРБ така и не посегна към никакви реформи. Или там, където посегна, бяха палеативни или отрицателни, но не може да се прави тази стъпка. Още повече, че тя е абсурдна и от гледна точка на обявеното от кабинета намерение, в частност от министър Дянков да се увеличи доходността от тези затворени пари, едни пари, които не носят доходност. ОК, не можеш да увеличиш доходността, като ги инвестираш в себе си и плащаш от себе си доходността. Това е абсурд. И да си даваш по-висока доходност ти.
Да не би пък дяволът да не е толкова черен, защото казват, други държави го правят и второ, имахме възможност и с Менда Стоянова да коментираме темата - тя казва: защо чужди икономики да могат да се ползват от тези пари, а не и българската.
По две причини. На уважаваната от мен колежка Менда Стоянова ще кажа: първата причина е, че чужди държави не го правят по начина, по който го правим ние. Защото чуждите резервни пенсионни фондове са вън от бюджета и са обособени като самостоятелни фондове и оперират по друг начин. Те инвестират в собствената си икономика, доколкото това не носи висок риск, а носи висока доходност.
Втората причина?
Втората причина е, че нашата държава, освен че тези пари не са обособени самостоятелно, а са част от централния републикански бюджет, макар и самостоятелно обособена, те са част от резерва. С Орешарски дълго мислехме по този въпрос всички и стигнахме до извода, че те трябва да бъдат там, защото трябва да бъдат част от резервите, защото България е във валутен борд. А Белгия, Австрия, Франция и всички други не са и ние им е нужно да поддържат стабилността на валутата си със собствени резерви. Защото стабилността на еврото се поддържа от ЕЦБ по други механизми. Ние никога не трябва да забравяме, че валутният борд е специфичен инструмент за поддържане на стабилността, който лишава страната от парична политика и я кара да поддържа високи финансови резерви. Ето по тези две причини няма нужда да се сравняваме с несравнимото.
Въпреки критичната оценка на ЕЦБ, на БНБ, личи настоятелното намерение на финансовия министър да довърши тази инициатива като намерение. Смятате ли, че ще се приеме тази законова поправка за така наречения Сребърен фонд.
Не, аз мисля, че в крайна сметка финансовият министър може би е имал някакви други намерения, може би не точно това, може би не е правилно артикулирано. Аз не допускам, не обичам да говоря за колеги финансисти, независимо дали са от друга партия, не обичам дори да допускам, че могат да допускат такива грешки. Убеден съм, че финансовият министър няма да пристъпи към този ход, въпреки негативната дискусия. Още повече че все пак той има опит в международните институции и знае как ще подходят международните финансови институции към Блъгария, ако това стане.
Но прати реплика на ЕЦБ. Мартин Димитров каза, че сякаш на инат финансовият министър смята да наложи всичко това.
По-колегиално е да го поканите и да го пипате. Аз не искам да коментирам отговорите му, коментирам действията, защото съм икономист и през последните 20 години съм участвал във всички процеси, които касаят финансовата стабилност.
Откъде обаче да се вземат парите, нужни са пари. Предстои емитиране на ценни книжа.
Има два подхода. Единият е правилният, но той е трудният, другият е според мен възможният. Правилният подход е да се съкратят разходите и да не се налага да се финансира такъв бюджетен дефицит. А колкото до излизащия падеж на облигациите, механизмът в целия свят е един и същ - замяна на дълг с дълг. Това е неизбежно. Ние го приемаме това.
Ще бъде ли това достатъчно обаче да вържем сметките, въпреки постоянно стягащите колани.
Замяна на дълг с дълг и излизане на европейския дългов пазар с еврооблигации - аз не виждам проблем това да се случи. Сега условията не са много добри. Между другото тази дискусия ще навреди на климата около еврооблигацията. Защото и друг път съм казвал: не е нужно всичко във финансовата сфера да се коментира публично, това е изключително чувствителен сектор, пазарът е изключително чувствителен. Неслучайно за финансовите пазари е известен ефектът на пеперудата - ако една пеперуда размаха криле на Уолстрийт, на отсрещната страна на земното кълбо, в Токио се получава ураган от раздвижването на вятъра от нейните криле. Тоест този пример, наречен ефектът на пеперудата, предупреждава, че всяка непремерена дума, действие, намерение дава много високо отражение, мулитиплицира се ефектът. Така че добре е да спрем с тази дискусия, добре е да каже правителството, че няма да предприеме този ход, да се успокоят пазарите и да се излезе с една еврооблигация при нормални условия. Защото условията могат да бъдат добри, лоши, могат да бъдат и ненормални.
Преди дни Румен Овчаров пред Дарик каза, че ни е необходим Международният валутен фонд в момента, за да вкара икономиката ни в онова русло, в което тя е вървяла преди управлението на ГЕРБ като вид усмирителна риза. Неотдавна, преди година и нещо помня от НДСВ отново лансираха пък идеята си, че имаме нужда от заем от МВФ. Какво трябва да се случи в икономиката ни, нужна ли е усмирителна риза?
Икономиката очевидно навлиза в рецесия, всички данни сочат това, чакаме само НСИ да го потвърди, въпреки че Евростат го потвърди за Европа. Нашата икономика не може да стои встрани от процесите, които вървят в европейската икономика, така че рецесията е сигурна и неизбежна. В условията на рецесия ще паднат приходите в бюджета, това е несъмнено, което ще отвори нова дупка.
Има ли полезен, пожарен ход правителството?
Полезен ход няма, защото трябваше да се използват тези три години за реформи, които да съкратят бюджетните разходи - реформи в здравеопазването, реформи в бюджетните системи, реформи навсякъде. Знам, че на хората е омръзнала думата реформи, обаче все пак нека да припомним, че светът се променя всеки ден, влиза в кризи, излиза, а адаптирането на политиката към промените в света се нарича реформи. Тоест реформите са нещо ежедневно в политиката, реформите са същността на политиката, така че ако на някого му е омръзнала думата реформа и я свързва в прехода, трябва да знае, че реформата е постоянен съпътстващ елемент на всяка политика на развитите държави. Друг е въпросът, че някои от нашите реформи или не ги правим, или ги правим грешно, или ги бавим и ефектите са много лоши. Случаят е точно такъв.
Още 400 млн. лв. проблемни кредити са отчетени през последния месец, всеки четвърти фирмен кредит е проблемен и всеки пети жилищен.
Абсолютно калкулируемо, неизбежно.
Докъде ще ни доведе тази рецесия?
Когато икономиката не върви, когато икономиката расте, а не спада, съвсем логично е да се сетим, че фирмите не могат да си обслужват заемите и че хората също не могат и оттам ефектът върху банковата система. Въпросът е, че трябва да се предприемат мерки за стабилизиране на икономиката, да се приемат въпросните реформи. И в този план едно споразумение с МВФ, без да смятам, че е панацея, все пак аз съм работил с фонда в онези четири тежки, мрачни години след 1997 година и знам, че с фонда се работи трудно, фондът налага много тежки ограничения, но споразумението може да има друг характер.
Обвързваме реформа срещу помощ или...?
Не, по-скоро не точно помощ, а по-скоро споразумението има характер на сигнал към финансовите пазари, че в България нещата са под контрола на един супервайзер, който дава оценки и когато този супервайзер на всеки шест месеца даде положителна оценка, финансовите пазари са по-спокойни, отколкото финансовият министър ако я дава. От тази гледна точка не е лошо.
Не е лоша една такава идея?
Разбира се. Никой не вярва на министрите от съответното правителство, пазарите не вярват на думи от министрите, няма значение дали е Дянков, или който и да е. Пазарите вярват на рейтинговите институции - и то относително вече, вярват на международните финансови институции. И като казах рейтинги, да не забравим да кажем, че миналата година бяхме единствената държава, която получи повишение на кредитния рейтинг и в мотивите на Мудис беше казано, че този рейтинг се дава заради стабилните финансови резерви на правителството, банковите и така нататък, благодарение на които ще може да бъдат посрещнати ударите на кризата. А нека да си зададем реторичния въпрос: ако намалим резервите, каква ще бъде реакцията на тази организация и на сходните на нея? Естествено, че ще бъде намален рейтингът. Да не останем изненадани.
Година и малко до края на мандата, кратко време - казват мнозина - за сериозни реформи, но пък ДПС гледа ли вече към следващия мандат, в смисъл готвите ли се чисто икономически за предизвикателствата да се поправя наследството след ГЕРБ в икономически план да го кажем.
Наследството ще бъде много тежко и в тази фраза не влагам никакъв популизъм, а експертна оценка. Не само че няма да има резерви, а вероятно Европа и България ще бъдат в рецесия все още и това ще затрудни много следващото управление. Ние в ДПС работим от 2009 година върху изработването на национална визия за развитие на българската икономика в контекста на това, което става в Европа. Европа прие плана Барозу 2020, който е до 2020 година как да се развива ЕС. Ние смятаме, че нишата на България е в развитието на зелената икономика. Имаме предвид възобновяемите енергийни източници. ЕК смята, че България има голям ресурс за биогоривата. Имаме предвид развитието на биоземеделието, категорично голям ресурс. Това е една от причините да не се съгласим за „Белене", защото биоземеделие с ядрена енергетика не се връзват. Биоземеделието има висока принадена стойност на продуктите и това ще изведе българската икономика, а има и условия, а и не иска много инвестиции, иска организация, работа и политика. И биотехнологиите. Това е нашата визия и ние сме пред формиране на цялостна програма за тази визия и ще я предложим на обществото. Но нашето заключение е, че на България й предстоят в следващите четири години, в следващия политически цикъл изключително трудни. Тежко им и горко на тези, които ще управляват след ГЕРБ.
