Ивайло Дичев: Доган не направи никога толкова голям гаф, ДПС ще бъде дълго в изолация
Ивайло Дичев: Доган не направи никога толкова голям гаф, ДПС ще бъде дълго в изолация / снимка: Sofia Photo Agency

В държавата трябва да се сложи ясна граница между бизнеса и политиката, заяви в интервю за Дарик професорът по културна антропология Ивайло Дичев.

Според него Лютви Местан е допуснал голям гаф с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който ще постави ДПС в изолация години наред. Проф. Дичев коментира, че правителството на Пламен Орешарски трябва да си отиде, но след няколко месеца, защото избори сега ще бъдат спечелени отново от ГЕРБ и БСП:

Какво се случва в страната? Опитът на БСП и ДПС да самосвалят правителството само за 15 минути с едно решение миналия петък, извади хората на улицата, но дали сe върнахме там, където спряхме в края на зимните протести?

Умът ми не побира тази глупост на тези управляващи и най вече на БСП - партия, която всички подозираме, че е свързана с държавна сигурност. Тя никога не сe разкая за миналото и така нататък. Първите неща, които тя направи с това управление бяха да каже, че посланиците от държавна сигурност, че ще бъдат върнати, даже разбирам, че един е назначен. Възстановяват една структура от типа на държавна сигурност и слагат един абсолютно съмнителен и скандален човек. Това умът ми не го побира. Нямам обяснение самоубийство ли е, какво е? Липса на самоусещане, самосъхранение, забравяне. Вариантите са три. Едното е, че господин Станишев е ужасно глупав. Второто, че той няма избор, не може да го направи това нещо. Третото, че той е част от тази банда и това са аматьорски интереси. Добронамерено мислейки, това е първият вариант-че е просто глупав. Надявам се, че ще си плати за това нещо.

Днес е Националният съвет.

Ще го махнат. Аз мисля, че това ще успокои малко страстите. Там се очерта естествен лидер - Георги Кадиев, като човек, който морално застана, излезе пред протестиращите, плюха го, викаха, но той мъжки стоя срещу тези хора и се опита да влезе в контакт с тях. Гласува, разбира се, против това решение.

Мислите ли, че Станишев ще бъде сменен? Той заяви: „Аз оставка няма да подам”.

Аз не мисля, аз се надявам. Ако това се случи, това ще успокои страстите. Какво ще стане там? Какви са тези хора, не знам Това би било един ход, малко намаляване на напрежението в страната. Бедата е, че тези страсти, които се надигнаха, те са комплекс от много неща. На една страна виждаме едни малко по-добре организирани неща -българската интелигенция, малко по-дясната интелигенция, която тръгва с някакви идеи във Facebook, хората се организират, дават предложения за промяна на изборния закон и т.н. Успоредно с тях, това го смятаме като малко по-конструктивно действие, избликнаха и други страсти, примерно антитурски страсти, които са много опасни и деструктивни.

По страната те са много силни.

По страната те са много силни, защото Делян Пеевски е депутат на ДПС. Връзката между едрия олигархичен бизнес и тази формация стана съвсем явна. Просто вече няма как да се скрие. Местан, който изглеждаше много интелигентен човек, са оказа и той изключително лош политик. Защото Ахмед Доган никога не направи такава грешка, до такава степен не стигна. Той казваше някакви неща от типа на обръчите от фирми, раздразваше хората, но все пак не направи толкова голям гаф. Тук първият ход, който прави Местан, е това да създаде една ситуация, която според мен, години наред ДПС ще бъде в изолация. Казвам го със съжаление, защото смятам, че българските турци имат права като всички нас. Това са наши съграждани, те трябва да бъдат представени във властта по някакъв начин. За съжаление, оттук нататък, на антитурските страсти се даде много силен изблик. Освен това, трети сноб неща това са крайните антикомунистически страсти.

Кой не скача е червен.

Нещо повече. Видяхме един лозунг, на който пишеше, че ще ги постигне съдбата на Чаушеску. Какво значи това нещо? Чаушеску беше разстрелян от така наречените революционери в Румъния. Какво, ще разстрелят сегашните управляващи? Това ли? Без съд?

„Червени боклуци”. Вчера коментирахме имат ли цвят боклуците в българската политика. Този рефрен как се върна?

Аз искам само терминологически да уточним. Политиката на господин Станишев, включително и на това правителство, не е лява по никакъв начин. Господин Станишев се отказа от всичките си леви идеи, с които тръгна на изборите и спечели някакви гласове. В какъв смисъл са червени тези хора? Те назначават един олигарх, който очевидно е свързан с някакви едри интереси. В какъв смисъл такава партия може да бъде лява, защо да са червени? Какво казват хората като викат „червени боклуци”? Защо не кажат „олигархически боклуци"?

Протестът срещу Пеевски премина като протест срещу задкулисието, но има ли политика без задкулисие в България? Окрупни се този процес срещу онези, които уж зад кадър редят лицата и дневния ред на обществото. Едва ли десетката е само червени боклуци. Задкулисие го гледахме и миналия мандат, там тръгнаха много процеси.

Затова обръщам внимание на тази констелация от тези страсти. Едната страст да кажем е от хора, които са инстуциалисти, които искат държавата да е прозрачна, да функционира по правилата-тези, които са против това задкулисие. Успоредно с тях някакви хора, които искат да си отмъстят на червените. Успоредно с тях-хора, които мразят турците. Политиката много често така се движи- от някакви вълни на възмущение, в които съчетават малко трудно съчетаеми неща. И сега целият въпрос е дали ще се избистри от това недоволство, дали ще се избистри една градивна сила, която малко да сложи ред в държавата. Какво трябва да се направи? Трябва да се откъсне, да се сложи някаква граница, все пак ясна, между парите и политиката. Това не е само български проблем. По света го виждаме, че настана едно преливане на финансовия капитал и политическия капитал. Във Франция министърът на бюджета се оказа с голяма офшорна сметка в Швейцария. Някакви хора, които по-рано тръгваха в политиката, те просто предварително решаваха да се отдалечат от бизнеса. Друга логика, друг тип развитие. Политическата кариера дава много предимства, много интересен живот.

Това се омеси до безобразие.

Това омесване трябва да направим усилие отново да го разделим. Да разделим кой ще бъде политик, кой ще бъде бизнесмен. Не може бизнесменът от бизнеса да отива в политиката. Но пък случая тук - магнат на медии да стане шеф на разузнаване, е сюреалистичен. В хода на този скандал медиите на Пеевски, аз призовавам да се бойкотират тези медии-да не ги купуват, да не ги четат и да съветват своите приятели да ги бойкотират. Медиите на Пеевски пуснаха клевета срещу Плевнелиев, че имал офшорна сметка в Кипър, източвал някаква фирма и така нататък.

Това ще продължи.

Не знам. Може да има господин Плевнелиев, може да няма, аз не знам. Но това не е разследване, не е доказано по някакъв начин.Това се пуска в този момент като контраудар на удара срещу него. Човек, който притежава медии, собственик на медии, да влезе в политиката, да влезе още повече в разузнаване-това е нещо изключително противопоказно. Трябва да прокараме граници между тези неща.

Ако успяхме да спрем това като гражданско общество, чувате ли обаче сега ясни искания от хората на протеста, освен оставка, „червени боклуци”. Има ли риск пак да се разсее гражданската енергия към призиви за Велико народно събрание, нова конституция, старият лозунг за нов морал в политиката?

Малко се връщаме, защото протестите започнаха полека да се овладяват от политически организации, партии, излезли от парламента, различни движения, неправителствени организации, които си имат някакъв дневен ред. Те постепенно стават по-малко стихийни, по-малко спонтанни, по-скоро дирижирани от някакви хора с легитимни искания. Това е процес на избистряне на някакви искания, планове, промени в законите, които гражданите очакват.

Ще устои ли властта на това? Директното искане на оставка се чува всяка вечер под прозорците

Аз съм от тези, които смятат, че правителството трябва да си отиде, но след няколко месеца поне. От самото начало аз така казах с евроизборите. Дотогава има живот такъв парламент, поради този странен начин, по който е конструиран. Тези две логики, ако ги обсъдим-едната непосредственото ми желание да стане нещо, което аз емоционално чувствам, че трябва да стане. Всички сме възмутени, искаме веднага да се махнат тези боклуци, престъпници. Този непосредствен тип страст.От другата страна е един друг тип поведение, което по скоро е свързано с последствията от това, което ще стане. Искаме веднага избори и те ще бъдат спечелени от ГЕРБ или от ГЕРБ и БСП, защото те имат парите. Ако изчакаме известно време, ако натиснем този парламент да промени изборните закони, да промени финансирането на партиите. Финансиране на партиите не значи да не се дават пари на партиите, става дума да се контролира всяка стотинка, която се харчи.

И субсидията трябва да се намали.

Разбира се. Но не може да се дават пари за всякакви неща. Трябва да се дават за вестници, за билбордове, набор неща, които да се контролират до стотинка, както се контролира един проект, спечелен по европейски и всякакви програми. Изчакваме няколко месеца, до година максимум, и тогава имаме някаква промяна на това законодателство. Второ, време да се организират тези движения, тези партии, извън парламентарни формации, за да имат те малко шанс да бъдат конкурентноспособни.

Да открием новото.

Не да го открием. Да оставим на хората да се организират. Няма да възникнат нови партии, аз не говоря за това.Тези, които са на терена да се консолидират, защото видяхме какво беше през февруари. Във всички посоки избликна гражданската енергия. Трябва да имат малко време, да си направят програми, да си излъчат лидери.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю