Испанският посланик: Терминът взаимозависимост много добре определя света, в който живеем

Испанският посланик у нас Н. Пр. Хосе Луис Тапиа гостува в „Седмицата” по Дарик:

Здравейте, Ваше превъзходителство. Вие сте в България от юни миналата година. Преди това сте бил консул във Франция, преди това в Делхи, в Москва, в Монтевидео, в Брюксел, Кито, Хавана, Триполи от 2000 до 2004 г. Вие сте първият чужд посланик, посетил българските медици тогава, нали?

Да, точно така е.

И освен това сте роден в град, който се казва Бехар, а в България има много евреи с тази фамилия и някои казват, че сигурно има връзка с вашия град, когато от Испания през 15 век насам бягат доста евреи.

Да, Максим Бехар например.

Като казахме бежанци, колко бежанци има в момента в Испания?

Трябва да се прави една разлика за Испания - бежанците като такива и имигрантите в Испания. В Испания, като имаме предвид Европейския съюз, нямаме много на брой молби, подадени от бежанци, искани от бежанци. Обикновено това са хора, които се
насочват към северните страни на Европа и всъщност те имат повече молби и желания за убежище. Но що се отнася до имиграция, ние заемаме едно от първите места. Но също така е вярно, че ние имаме една вече много солидна, установена методика, начин, по който ние да приемаме бежанците в нашата страна.

Каква? Какво може да използва България от вашия опит?

Ние коментирахме преди малко с моята сътрудничка за това колко взаимозависим е светът в днешно време. В този отворен свят засяга ни всички това, което се случва навсякъде. По-рано, когато имаше граници, естествено кризите се ограничаваха в рамките на една територия, защото всичко беше затворено в рамките на една страна. Но днес не е така. Ние всички се учим от опита на околните. Така че ако ми разрешите, аз ще посоча три важни измерения. От една страна, това са правните и институционни аспекти на въпорса, който ми поставихте, логистичната част и също така социалното и политическо измерение на проблема. Що се отнася до първия аспект, при нас има две министерства, които имат ключова роля. Това е министерството на труда и на социалните въпроси и също така Министерството на вътрешните работи. Разбира се, Женевската конвенция е това, което ние използваме като основа. Така че Испания направи съответното усилие, и то значимо усилие, за да може да включи в испанското национално законодателство съответните директиви на общността по този въпрос и също така правилниците, които трябваше да бъдат приложени с незабавен характер. И в крайна сметка в какво се изразява всичко това - в един закон, който установява правата и свободите на чуждите граждани в Испания. И всъщност и това очертава и друг закон, законът за убежището. Много е важно да има това нормативно измерение. Както ви казвам, светът, в който живеем, е отворен, ние сме в Европейския съюз, ние трябва да уважаваме всичко онова, което установява Женевската конвенция. След това, ако ми позволите, да минем към логистичното измерение на въпроса. И тук също има три вида мерки, които се прилагат. На първо място това е приемането, на второ място интегрирането на тези хора и на трето място това е връщането. Нека да започнем с приемането им. И това е много важно за България в този момент. Първо ние трябва да се справим с тези базови необходимости и нужди, които имат хората, които идват в страната. В Испания са признати правата на тези, които идват в нашата страна въз основа на закона за убежището, който, пак повтарям, е приложение на европейските норми и разпоредби в този смисъл. Така че този, който дойде в нашата страна, има право да получи правна помощ. Има право на медицинска помощ, преводач, защото обикновено хората, които идват не говорят испански език. Така че има специални центрове, в които се приемат бежанците и там те могат да получат тези видове услуги, за които аз говорех. След това втората точка, второто измерение, което е много важно, това е интегрирането им. Първо, те трябва да бъдат подготвени, образовани по съответния начин. Също така да имат съзнанието, че те имат право на работно място, съответно те биват включени в курсове за професионална подготовка. Курсове, в които научават испански език и им се предлага съответната възможност също така да намерят своите жилища. В Испания има жилища, които се наричат официално защитени жилища. Третите, третият вид мерки са свързани вече с връщането обратно. Обикновено това нещо трябва да бъде доброволно и там също трябва да има съответната помощ. Следователно тук имаме една фаза, която е предварителната помощ, предварителната работа с тях, след това икономическата помощ, която трябва да им се предостави, за да могат да се върнат те в родината си и най-накрая материалната, логистичната помощ. Това са специални самолети, които с чартърни полети отвеждат тези хора до техните страни.

Колко имигранти има в момента в Испания?

Ако трябва да бъда честен, искам да ви кажа не мога да кажа точния им брой.

Порядъци - десетки хиляди, стотици, милиони?

Да, всъщност мога да ви кажа и да говорим за това, което имигрантите, приети от Испания и в Испания какво стана. Испанското население за по-малко от 10 години от 42 милиона стигна 47 милиона и разликата са хората, които са дошли отвън в страната. И също така, тъй като засегнахте този въпрос, нека да спомена, че и да говорим за хората, които идват от България.

Колко са?

Реалните цифри са около 300 000 българи. Но също така ще ви кажа нещо, което не го казвам само от куртоазия. Ако има 300 000, това е, защото те самите са съумяли да се интегрират, защото Испания отвори трудовия си пазар за българските работници. И това е бил един непрекъснат процес. От 2009 г. е това положението. Защото някои други страни от зоната например прекъснаха този процес. За българите, специално искам да ви кажа, не се приложиха такива ограничителни мерки, което говори много за възможността, за капацитета на българина да се адаптира в друга среда и също така за капацитета на приемане на тези хора и на българската общност от нас. И в крайна сметка имаше и едно благоприятно обстоятелство, това бяха дълбоките реформи в трудовия пазар. Доказва го и фактът, че независимо от кризата те продължават да са в Испания, те не са се върнали в България, с изключение на някои от тях. И тук мога да кажа, че много влияе философията на живот, която е средиземноморска, и тя, макар че понякога ние, испанците, се плашим от кирилицата, е това, което преобладава в отношенията между двете страни, между два народа по-скоро.

Има ли настроение срещу имигрантите в Испания? Виждате напрежението в България.

В Испания благодарение на една политика, политика за създаване на чувствителност, възпитаване на чувствителност в хората, започва да се приема това ново явление, явлението имиграция. И също така, нещо, което е важно, имигрантът, който е законен, който се движи в рамките на нормите, който работи, който се интегрира, който плаща своите данъци, тези данъци отиват в социалното осигуряване, той също така дава своя принос за брутния вътрешен продукт. Т.е. това е още един допълнителен елемент, който се присъединява към работната сила в страната ни. Имало е някои случаи на отхвърляне. Да, това се случва навсякъде, във всички страни, но не може да се обобщава. Това, което искам да ви кажа, е, че испанецът е отворен като характер, открит като характер. И затова е много важно, и де факто тук в България преди няколко дни господин Йовчев, вицепремиер и министър на вътрешните работи, при представянето на плана на правителството със седемте цели една. . . последната точка, която той споменава, е свързана точно с ефективността на тази кампания, за да се покаже на общественото мнение какво означава всичко това. Това е много важно, особено в сегашния, актуалния момент, защото това е един нов факт, едно ново явление за България и защото ние се намираме във време на икономическа криза, така че просто има една хранителна среда, за да възникнат настроения на отхвърляне. И най-голямата опасност може да бъде използването им от политически формации като оръжие, ако се наруши това политическо сцепление, обединение, което трябва да съществува, за да могат да се съгласуват всички мерки, които следва да бъдат приложени, за да може да се справите с това явление, с това, което се случва, което идва тук.

Има ли в Испания, бягащи от Сирия?

Да, в Испания да, защото ние винаги сме поддържали много добри отношения с арабските страни. Но обикновено са хора, които имат своите близки или пък други приятелски хора, които ги посрещат там.

А главно имигрантите в Испания в последно време са от Северна Африка?

Да, да, това са точно тези салове, с които те идват от тази зона. Но също има нещо много важно, което впрочем е един вид превенция. Това е, първо, да се установи граничен контрол, който да функционира, след това човешките екипи, които работят там, да бъдат подготвени по съответния начин, техническите екипи също така. В Испания имаме една фирма, която впрочем също работи и в България. Тя изпълнява точно един граничен проект по българско-турската граница. Тя прилага една система, която е световноизвестна и приета. Тя се нарича SIVE. Това е една интегрирана система за външно наблюдение и благодарение на тази система съответните компетентни власти в Испания в полезно време виждат и знаят кога има приток, кога има наближаване на тези кораби или всякакви видове плавателни съдове с незаконни имигранти. И по този начин те разполагат с необходимото време, за да могат да задвижат съответните мерки, за които аз говорех преди това. И в крайна сметка всичко това, разбира се, е обхванато от Женевската конвенция.

Какво отговаряте на онези, които казват Европа трябва да спре имигрантите? Те са заплаха за нас, вижте в какво се превърнаха нашите градове, пълни с хора от Африка, от Азия, араби.

Ние сме в отворен свят и всички можем да работим заедно. Така че това, което аз смятам, че трябва да има, първо, трябва да има ефикасно прилагане на тези три измерения, за които аз говорих. Явно е, че ако в Испания дойдат 100 милиона души, ние не можем да ги приемем. Или примерно в България да дойдат 35 милиона. Не. Така че това, което трябва да се направи, е в международен план да се потърси приемането на необходимите мерки, така че тази взаимозависимост да бъде управлявана по ефективен начин. Аз обичам и харесвам този термин взаимозависимост, защото той много добре определя света, в който ние живеем в момента. Преди 40 години светът беше парцелиран, той беше разделен. Например от търговска гледна точка имаше пазари, които бяха затворени в себе си. Също имаше граници, много солидни, здраво установени по времето на комунистическия режим, но днес светът е отворен. И точно заради това трябва да имаме ясно съзнание какво означава тази взаимна зависимост. В полезно време ни идва информацията до нас, знанията, технологиите. Можем да пътуваме, можем да комуникираме, но също така трябва да имаме съзнанието, че когато има една криза в Сирия, и това ще ни засегне. Когато има една пандемия, както например СПИН-ът, също може да ни засегне. Така че ето това е светът, в който всички ние зависим. И заради това е необходимо между всички, всички ние заедно да потърсим формулите, първо, за да наложим механизми - от законова гледна точка, логистична гледна точка, които да ни позволят да се изправим срещу това явление.

Добре, но каква е формулата например България да влезе в Шенген, след като е изпълнила всички изисквания? Испания подкрепя България.

Благодаря.

Испания подкрепя България, само че се оказва, че няколко държави не признават тази взаимозависимост, за която говорим. Как да се излезе от този завързан възел?

Испания е подкрепяла България за влизането в НАТО, в Европейския съюз и също така ние даваме подкрепата си, за да влезете в Шенген. България прилага необходимите мерки, за да може да се превърне... защото де факто тя вече е външна граница на съюза, и да влезе съответно и в Шенген. През 2009 г., както вече ви казах, Испания премахна всички препятствия за установяването на българите в нашата страна. Така че има други страни, това е тяхно суверенно решение, които смятат, че България все още не изпълнява или все още не е изпълнила... Но аз смятам, че тук има един проблем, който вече е проблемът с имиджа, с представата за страната. Не искам, разбира се, да сменям темата, но все пак искам също да засегна въпроса с мораториума върху продажбата на земи на чужденци.

Е, то аз щях да го засегна със следващия въпрос. Има ли испанци, които искат да купят земя след 1 януари догодина в България?

Да. Вижте, резултатът, реалният и практичен резултат от това, което се реши в Народното събрание, е нулев. Защо? Всеки испанец, даже и да не живее тука, може да учреди едно дружество в България и вече по този начин да купи земи. И това перфектно се вписва във фактора либерализиране, който всъщност предполага единният пазар. Така че, връщайки се и на предишната ми мисъл, това, което аз виждам, по какъв начин се вреди на представата за България, за достоверността й, доверието към нея, защото в договора за присъединяването ви има редица принципи, които са задължително изпълними, България трябва да ги изпълни. Например свободното движение на капитали.

Може ли всеки българин да си купи земя свободно в Испания?

Всеки българин може да купи земя в Испания и това е благодарение на един декрет, който освобождава пазара, и този декрет е от 1999 г. Има редица общи норми. Първо, ако парите идват от място със специален данъчен режим, данъчен рай, или това е една инвестиция, която надхвърля 3 млн. евро, трябва да се направи една предварителна декларация в един специален регистър към Министерството на икономиката и българинът трябва да докаже, че живее извън страната, за да може да се счита това като външна инвестиция, чуждестранна инвестиция. Но ако, да речем, инвестицията е под 3 млн. евро и ако парите не идват от тези специални зони, наречени данъчен рай, тогава декларацията, която трябва да направи този български гражданин, е след като е извършил съответната инвестиция, т.е. ние имаме тотална либерализация. Естествено избягва се това, предотвратява се това да има пране на капитали, но ако се удостоверят и се докаже произходът на средствата, няма никакъв проблем.

Чии инвестиции са повече - на българи в Испания или на испанци в България? При 300 000 българи в Испания може би този въпрос не е чак толкова безсмислен.

Българските инвестиции в Испания са по-малко от тези, които има тук на испанци, но става дума, че са интелигентни и доброкачествени, защото те са продуктивни, производствени инвестиции.

Какви например? Какво се произвежда?

Транспорт, възобновяеми енергии, хотелиерска дейност.

Българи в Испания?

Да, докато тук до 2009-2010 г. по-голямата част от испанските инвестиции бяха концентрирани в сектора на недвижимостите и също така собственост на земя. Така че това е една инвестиция, която пострада особено от икономическата криза и която не е толкова гъвкава, както другата инвестиция, която се насочва към производствените сектори.

Ходите ли като френския посланик на протестите в България да видите хора, да говорите с тях?

Не е необходимо да ходя на протестите, за да виждам хората и да разговарям с тях. Разбира се, аз виждам какво става.

Приликите с испанските протести са ясни - заради кризата, икономическите проблеми, а какви разлики виждате?

Да, има сходни черти. Аз мисля, че първо трябва да имаме предвид за това какви са нашите възможности и да престанем да живеем в светове, които аз бих нарекъл светове на мечтанието. Аз съм живял в Брюксел, работил съм в Брюксел в постоянното представителство. Също така отлично познавам какви парични потоци от Брюксел са били насочени към Испания, за вътрешния ресурс, който е мобилизирало това благодарение на тези притоци пари, и за това колко много ние сме работили. По всяка вероятно в даден момент мислим за Испания и мислейки за Испания и в Испания сме считали, че тези пари винаги ще прииждат към нас, винаги ще ги има. Възможно е пък това, което е дошло отвън, да не е управлявано по най-подходящия начин, защото все пак възникнаха такива балони, както например балонът с недвижимите имоти, и всичко това се видя когато дойде кризата. Така че хората, които сме свикнали да бъдем нетни бенефициенти на сериозни парични притоци, когато те се насочват към друго място, вече трябва да се изправят срещу една действителност, в която важното е, основното е какво човек може да направи, но със собствени усилия. И точно заради това в Испания през февруари 2012 г. ние направихме една много дълбока реформа например на трудовия ни пазар, защото макар да не ви се струва логично, но от нормативна гледна точка трудовият пазар беше управляван от законите на Франко. Така че трябваше просто да направим пълен обрат в този пазар, за да можем да го адаптираме към променящата се действителност. Така че това е, което е трудно обаче да бъде казано на хората, да стигне до хората, до общественото мнение. И оттам възникна това усещане за незадоволеност, протестите, докато не се видяха резултатите от реформата. Но един много прост пример, който искам да ви посоча. За пет години от 2000-а до 2005 г. Германия, която е имала дефицит, текущ дефицит 1,7%, стигна до свръхналичие 5%. Т.е. искам да кажа, че почти 7 пункта има като печалба, като плюс. За пет години ние след това в резултат на целия този процес на реформи, който е в ход, само за пет години можахме да напреднем с 11 пункта, когато говорим за текущата ни сметка. Мисля, че нещата стигат малко по-късно във времето до хората. Говоря като положителните резултати от мерките, които се прилагат в тази политика на реформи и на адаптиране на нормативната рамка, специално в трудовия пазар, така че нещата да отговарят на новата реалност.

Остава ли следващата година институтът „Сервантес” в България, има ли пари?

Да, институтът „Сервантес” ще продължи да съществува и да бъде тук.

Аз понеже четох, че миналата година е било борба за бюджета.

Една от най-лошите новини, които са идвали до мен в живота ми, беше, когато по телефона, когато бях в църквата „Св. София” в Истанбул, ми се обадиха и ми казаха, че е взето решение за затваряне на института „Сервантес” в София. Аз бях посланик само на три месеца тук, в страната, и тогава си казах: е, не, това ще стане само през трупа ми.

Колко такива института има Испания по света? Завиждал съм ви, например преди години бях в Малабо, това е столица на една африканска държава, единствената испанска колония в Екваториална Гвинея, там имате огромен институт. На други места по света, където съм ходил, също имате много сериозно присъствие и това става през института „Сервантес”. Колко са?

Над сто института са в целия свят. Аз да ви задам един въпрос, разбира се, в духа на симпатията, която имам към вас, кой е вторият най-говорен език в САЩ?

След испанския ли е английският? Не, шегувам се, в духа на симпатията.

Да, така се казва, нали, за да се подчертае колко е важен испанският, защото ние казваме в САЩ вторият език, който се говори от най-много хора, това е английският език.

Коя е следващата по-голяма културна проява между България и Испания?

Сега ни предстои нещо много важно - съвременна скулптура, баска съвременна скулптура, произведения на Айтор де Мендисабал, на 21 ноември в 18.30 ч. в галерия „Индустриална”. И освен това ще имам удоволствието на тези, които дойдат, да им предложа чаша испанско вино и също хамон, нашата шунка, и специалния кашкавал, които са от моя роден край. А за следващата година за май месец подготвяме нещо, което е свързано с творчеството на Миро, и литература, и също така един много значим испански писател, който придружаваше Марио Варгас Льоса тази година. Също така подготвяме и един шампионат по голф, който е спортът скулптура, както аз го наричам, твърде сходен с този, който организирах през юни месец, и също така аз имам проект да предложа продукти, които идват пак от моя роден край, но които са типично испански като вина, хамон, испанските кашкавали. Да направим една дегустация на испански продукти, защото българите имат една хубава, особена чувствителност и могат да оценят тези неща, и знам, че те ще оценят и тази кулинарна дегустация.