Директорът на Главната инспекция по труда Тотю Младенов за инцидента в мина "Ораново" в "Седмицата" на Дарик
Кой е наредил да се работи в 51-ва галерия на мина „Ораново” край Симитли? Това е въпросът, който вие сам зададохте и казахте, че ще търсите отговор от Главна инспекция по труда.
Аз искам да кажа, че на този етап горе-долу е ясна ситуацията. Чух през последните няколко дни, че работодателите правят собствено разследване и че те не са съгласни с нашите констатации на този момент. Това е нормално, работодателите да не са съгласни, те имат своя версия.
Ние работим, господин Вълчев, по документи, когато се разследва една трудова злополука и от обясненията на работниците и на длъжностните лица, тоест ние не си измисляме нещата, ние ги казваме такива, каквито са, защото обществото трябва да знае цялата истина, на първо място и на второ място, аз мисля, че тези неща трябва да се имат предвид, за да не се допускат други такива тежки аварии.
Какво установихте? Това, което аз четох, е лоша вентилация, галерията затворена. Галерията я затворихме на 8 март, защото продължава да изтича и от другите галерии – от 52-ра и 53-та, газ метан. Не, аз имах предвид, че е била затворена в събота и неделя, не се проветрявала, вентилационната система се повредила, тръгнали да я поправят. Това, което сме установили до този момент, и това, което аз лично видях при посещението си след злополуката в мината, и говорихме с много работници, и видяхме много документи и много инструктажи, които са правени, е следното: Работниците първа смяна влизат в 7 часа след инструктаж да работят на 52-ра подетажна галерия. Тоест те имат наряд за 52-ра и за 53-та подетажна галерия. Това като етажи ли е, как да си го представяме? Те са на различна денивелация – 51-ва спрямо 52-ра и 52-ра спрямо 53-та. И всяка галерия е с определена височина. Точно така. Това, което е важно и е установено, е, че в петък, тоест три дена преди тази авария, е имало взривни работи на 51-ва галерия. В събота и неделя, е установено, че не са работили вентилаторите на 51-ва галерия. Установено е също така, че на 5 март, в понеделник, паралелно със започването на добива на въглища в 52-ра подетажна галерия, е извършен и ремонт и на вентилатора, който, по показанията на шефа на вентилацията, писмените му показания, не е работил повече от три часа. Също така е установено, че трима миньори от 52-ра галерия са отишли в 51-ва галерия, за да пуснат транспортьора за добив на въглища. Явно не са им стигали въглищата. Никой не е имал право да ходи в 51-ва галерия. А те как не са им стигали? За какво не са им стигали? Явно не им е стигнало количеството добив от 52-ра галерия, за да си приключат смяната и са искали да отидат в 51-ва да пуснат машината, за да си направят количеството за тази смяна. Това е самоинициатива? Това ще се уточнява тепърва. Пак в писмени показания на миньор, които аз лично видях, пише: „Чух, че пуснаха машината – верижния транспортьор в 51-ва – и в този момент гръмна”. Това са писмени показания, това са документи, това са наряди. Тоест ние имаме вече ясна представа какво е станало. Тоест не е било при поправка на вентилатора, каквато версия имаше, че едни работят, а други поправят… Поправката на вентилатора е започнала в 7 часа сутринта и е траела повече от 3 часа на 51-ва галерия, тоест до към 10 -10.30 той вече е бил пуснат. Но този вентилатор не е работил в събота и неделя след взривните работи. Тоест там е продължавало да има метан. И щом не е трябвало да се работи на 51-ва галерия, защо тя не е затворена с кръстачки, така че никой да няма право да ходи там. Кой е отговарял да я затвори? Тези, които ръководят смяната. Така че аз искам да уточня нещо друго. Ние имаме определена фактология. Ние ще се опитаме до края на другата седмица да излезем с протокол и да опишем какво е нарушено по спазването на трудовото законодателство. Вие го описахте горе-долу: Първо, неработещ дълго време вентилатор, след това незатваряне на 51-ва галерия, и трето, работници отиват на всички отгоре в тази галерия, за да си доизвадят въглища. Точно така, ние ще направим протокол и ще го предоставим на органите на прокуратурата. Оттук нататък по кодекса за социално осигуряване Националният осигурителен институт прави официален доклад за разследването на трудовата злополука. Искам да ви кажа, че в 99 процента от случаите Националният осигурителен институт стъпва на това, което са установили инспекторите от инспекцията по труда. И оттук нататък вече и прокуратурата ще прецени кой е виновен, каква е основната причина и така нататък. Друг проблем. Спасителите идват след час и половина, чак от Бобов дол. Къде е Бобов дол, къде е Симитли, то това е над сто километра може би, много е далече. Собственикът на мината в Ораново е и собственик на мината в Бобов дол. Той е и собственик на минно-спасителната служба в Бобов дол. Ние още от 2002 година, аз искам това да кажа, господин Вълчев, алармираме различните институции, алармираме браншовия съвет по условия на труд, който е към Министерство на икономиката и енергетиката да вземат някакви мерки и да го променят този правилник за минни-спасителните служби, защото той има живот повече от 10-15 години и изобщо не е пригоден за новите условия. Каква е ситуацията в мините да ви кажа, за да добиете представа: Понастоящем в експлоатация са 11 броя подземни въглищни мини с приблизителен брой подземни работници 4500 души, в това число и шест броя в процес на ликвидация; 10 броя подземни мини за добив на руди с приблизителен брой подземни работници 3500 души. От изброените дружества, като се изключат мини „Бобов дол” с 2000 души, мина „Черно море” – 650 души, „Лъки инвест” – 560 души, и „Горубсо-Мадан” – 500 души, останалите имат средно списъчен състав между 100 и 300 души, както и мина „Ораново”. При така описаната ситуация става ясно, че работодател със 100-150 души подземни работници не е в състояние да поддържа минно-спасителна служба с минимален състав, забележете, от 35 души по изискванията на правилника. И той затова е поддържал само една група в Бобов дол? Искам да кажа, че това е един много сериозен проблем, който ние 2002 година, 2003 година, 2004 година, миналата година аз лично бях на браншовия съвет в Министерство на икономиката и енергетиката, където участват всички работодатели от бранша подземен въгледобив, синдикатите и Министерство на икономиката и енергетиката, нищо не искат да направят по този въпрос, това е много сериозен въпрос. Тоест вие какво предлагате, да се съкрати броят на... Ние предлагаме да се промени правилникът, защото той е абсурден. Да, на какъв принцип. Ясно е, че не можеш да държиш 35 души, които да вардят 100 души. Ние предлагаме един вариант: централна минно-спасителна служба, която до бъде държавна структура, включваща едно или две регионални звена. А не да се разчита на собствениците на мините сами да организират спасяването? Ама разбира се. Защото собственикът на тази мина в Бобов дол, който е и собственик на „Ораново”, минно-спасителната служба докато отиде в Ораново, както се случи, минават два часа. Това е пълен абсурд. И между другото в сряда от комисията по бедствия и аварии към парламента искат да чуят наш доклад във връзка с тези промени и аз се надявам, че в най-скоро време ще се вземе решение, защото това е държавен проблем. Предлагате национална държавна минно-спасителна служба със съответни регионални поделения. Точно така. За да се реагира моментално при такива ситуации. А може ли да се търси някаква връзка с другия инцидент, с камиона с трите тона амонит? Той също до рудник избухна. Там има ли вашата инспекция отношение? За другия инцидент трябва да кажат другите служби. Те разследват. Аз искам да кажа какво сме установили, защото и там пратихме веднага хора – шефа на минната инспекция и директорът на дирекцията за здравословните и безопасни условия на труд. Това, което се вижда на пръв поглед, е, че има две съмнения: едното е за умишлено взривяване, по което работят службите, доколкото знам, и другото е за неизправност на камиона, който по един много стръмен наклон е чакал да го разтоварят и се е появил пушек между каросерията и кабината. Този камион е използван много рядко при товаренето на тези взривни материали, но пак казвам, това не е от нашата компетенция. Но казвате, че е възможен и умисъл? Това твърди окръжният прокурор, който заяви, че се работи по тези версии. Там поне шофьорът не беше в него и всъщност оцеля. Шофьорът е успял да избяга в последния момент. Расте ли броят на злополуките в момента?Аз това исках да кажа, че за последните няколко години трудовите злополуки в мините намаляват. Но вижте, много е трудно да се каже какво е днес, какво ще стане утре. В мините, ние затова ги проверяваме на три месеца, въпреки че това не е достатъчно, но за съжаление с такъв персонал разполагаме в момента, имаме специално обучени миньори инспектори, на всеки три месеца се проверяват мините, но процесите в мините са много динамични.
Те се менят ежечасно – днес може да е така, утре е съвсем друга ситуацията. И затова законодателят е казал категорично, че цялата отговорност по спазването на здравословни и безопасни условия на труд се носи от работодателя.
Затова работодателят трябва да изпълнява всички законови и подзаконови нормативни актове, правилника за минното дело и така нататък, да обучи един добре подготвен персонал, който да работи в тези мини, за да може в крайна сметка да намали до минимум риска, който съществува. Рискът в мините го е имало и ще продължава да го има, не само в България, а и в цял свят. Въпросът е да се създаде такава организация и такъв вътрешен контрол от самия работодател, че да се сведат до минимум тази рискове. Накрая, да направим още по-голямо обобщение. Верен ли е коментарът в „24 часа” „Активите остаряват, собствениците спестяват, контролът брои трупове” изобщо за състоянието на индустрията в България? Това за собствениците на мини не е от моята компетенция, не искам да го коментирам, но по отношение на квалифицираната работна ръка има изключително тежки проблеми, включително се очертават и в мините. Вижте, господин Вълчев, все повече стават предприятията в България, които нямат квалифицирана работна ръка.Една от причините за тежките аварии и за трудовите злополуки е именно ниско квалифицираната работна ръка. И в крайна сметка работодателите трябва да разбират едно нещо – че те, ако искат да имат квалифицирана работна ръка, трябва да положат усилие, трябва да плащат добре на тези хора, тези хора трябва да получават едни добри социални придобивки, за да могат да бъдат те лоялни към фирмата и да дават един безопасен и качествен продукт.
