Ако има проблеми с някои от сметките за ток, то причината няма как да е в грешна калкулация на цените, а може да бъде по-скоро в количествата отчетена енергия. Това коментира в ефира на Дарик председателят на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска. Според нея сметките отразявали поскъпването на тока от средата на миналата година, а проблемът с високите сметки идвал най-вече от обедняването на българите. Диловска е категорична, че ако цените на тока не се покачват, това ще влоши качеството на услугата и ще има повече прекъсвания по мрежата.
В предаването на Дарик „Междуредие" Иванка Диловска коментира, че е добре въпросът за цената на тока да се остави в ръцете на регулатора, защото правел лошо впечатление опитът на партиите да се явяват едва ли не те новите регулатори на енергийния сектор.
Интервюто с Иванка Диловска чуйте на Radio.DarikNews.bg
Изненада ли ви това, което видяхте по улиците в неделния ден?
Трябва да си призная, че бях изненадана, защото този път още от месец юли излязоха доста анализи и изчисления с колко ще се увеличат цените на електрическата енергия от 1 юли. И специално за абонатите на ЧЕЗ да речем, си спомням, че увеличението, което беше изчислено, беше 13,6 процента. Аз смятах, че всички домакинства поне този път няма да бъдат изненадани, защото много се говореше през лятото за това защо и с колко се повишават цените. Но изглежда, че през лятото не ни се слуша много-много за сметки за ток и през зимата, когато се появят, вече става лошо. Разбира се, аз не изключвам в никакъв случай, че има и друг тип проблеми, които вече доста бяха дискутирани и някак си не ми се иска отново да се връщаме на тях, свързани примерно с повреден електромер или инкасатор, който нещо е сбъркал. Това винаги става в рамките на статистическата грешка. Такива случаи има. Но не мога да си представя, че масово са полудели електромерите и инкасаторите в цялата страна, така че вероятно има нещо друго. И това друго вероятно се казва бедност.
Тоест обедняването ни накара...
Да сме по-чувствителни според мен към подобен род сметки. На нашия сайт направихме едно четене на фактури. Взехме случайна фактура от декември 2012-а и от декември 2011 година на случаен абонат. Поискахме неговото съгласие. Абонатът живее в апартамент от 60 квадрата в София и се отоплява с маслени електрически радиатори. сметката му тази година е 177 лева с ДДС, а миналата година е била точно с 13,6% по-малко, ако приравним потреблението. Тоест излиза, че изчисленията и анализите от миналата година са верни и увеличението е точно толкова, колкото трябваше да бъде. Разбира се, този абонат има около 10 процента по-високо потребление в тази си фактура, което ние сме приравнили, тъй като има по-високо потребление, ще има и по-висока сметка. Но иначе няма някаква изненада в цифрите и това ме кара да си мисля, че няма как причината да е в грешна калкулация на цените, защото фактурата може да се види и провери от всеки. Цените са на сайта на ДКЕВР. Няма грешка във фактурата, няма надуване на сметки. Ако има някакви проблеми, то те са с количествата електрическа енергия, които са отчетени примерно прекомерно много и тук вече казах, че вината трябва да се търси на друго място, не в цените.
Едва сега ли започна да си дава сметка българинът как се формира сметката му за ток? Защото малцина са онези, които гледаха доскоро разбивката в тази фактура и ако можем да дадем прост пример: при сметка от 100 лева кой колко взема по веригата. За да стане ясно на хората за какво плащат.
Струва ми се, че от скоро започнахме да говорим за това всъщност за какво плащаме. Като че ли все още са насочени към ЕРП-тата и те са лошите вестители. Получаваме от тях фактурите, очевидно е, че тях ще обвиняваме. Парадоксът е, че при специално при битовите сметки всичко, което ЧЕЗ получава от едно домакинство, го връща нагоре по веригата към кантрагентите си, от които е купил енергия и плаща за транспорта на енергия. Така че ако говорим за нашите 100 лева сметка, те всъщност би трябвало да са 110 лева. Образно казано, ЧЕЗ субсидира едно домакинство с около 10 лева на магаватчас.
Излиза, че е на загуба.
На загуба от домакинствата. По причина, че вие можете да видите вашата дневна и нощна тарифа, средната цена на енергията, която ние плащаме, е някъде около 65-70 лева. Същата тази енергия обаче ЧЕЗ я купува от НЕК по 78 лева и някакви стотинки. От тук нашите снабдители не само че не са посредници, ами и малко ни субсидират. Естествено, не искам да кажа, че те работят на загуба, тъй като кръстосано се субсидират от индустрията и от там пък получават относително повече приходи, така че да могат да съществуват.
Ако погледнем чистата сметка, някои казват, че половината само е консумираната енергия.
За мен фактурите са малко объркващи. Аз бих предложила на енергото, снабдителите да направят малко по-ясни фактури. От една страна, те ги направиха много подробни, за да може всеки да се образова и да знае за какво плаща. Но от друга страна, като че ли това внесе супер неяснота в ситуацията. Аз чух вчера хора да казват "65 лева плащам на мегаватчас ток, а общата ми сметка е 177 лева, къде отиват останалите пари?". Всъщност обаче нещата не стоят така. Тези 65 лева на магеватчас или 6,5 стотинки на киловатчас енергия, надолу като погледнем фактурата, виждаме елементи. Първо, цена за пренос по мрежа високо напрежение. Няма как да не плащаме за пренос по мрежа високо напрежение още една стотинка отгоре, тъй като енергията от централата не е годна за консумиране. Тя трябва първо да бъде пренесена. При пренасянето част от нея се губи по законите на съпротивлението. Освен това трябва да бъде трансформирана - от енергията, произведена в централата, в енергия високо напрежение, средно напрежение, ниско напрежение. Това са инвестиции в подстанции, трафопостове и кабели, за да стигне енергията до тук. Какво друго виждаме? Виждаме цена за достъп до електропреносната мрежа. Е, няма как да не я платим. Това е ЕСО, който е диспечер на производството, така че във всеки един момент от време, когато включим лампата, да има налична енергия. Тоест това също е необходим разход. Освен това ЕСО поддържа и студен резерв, поддържа мощности, за които плащаме всички ние, за да може, ако се случи някоя авария в голяма централа, да се включат тези мощности, които стоят в готовност. От там стигаме до добавки. Добавките са нещо, което го правим ние като общество, за да ни е по-чист животът и енергията, която се произвежда - зелена, комбинирана енергия (която се произвежда от когенерациите в топлофикациите). И от тази година се появиха енигматичните невъзстановяеми разходи, които всички ги тълкуват както намерят за добре.
Какви са те?
Добавката за невъзстановяеми разходи беше въведена миналата година и чрез нея всички ние - потребителите и търговците на електрическа енергия, плащаме заради това, че лигнитните централи произвеждат електрическа енергия. "Марица-изток" 1 и 3 имат дългосрочни договори с НЕК и произвеждат електрическата енергия на цена, която е по-скъпа от цената на микса. Затова са изведени на отделен ред. По този начин тези много редове ни объркват. Но от друга страна, ако анализираме по-спокойно нещата, ще ни дадат възможност да видим на кого колко плащаме и да си имаме малко повече доверие. В крайна сметка, за да обобщим, един мегават струва около 170-180 лева за едно домакинство в момента или 17-18 стотинки за киловатчас. От тях 11 стотинки се връщат към производителите на електрическа енергия. Три стотинки остават в така наречените ЕРП-та, с които трябва да поддържат и развиват мрежата. И три стотинки е ДДС. Тоест 65 процента производство, 17 стотинки мрежа и 17 стотинки данъци. Ако погледнем обаче домакинската сметка, там нещата изглеждат още по-различно: само 9% останат в ЕРП-тата, тъй като както казахме в началото, цената за енергията, която плащаме на ЧЕЗ, е с 10 лева на магеватчас по-ниска от цената, по която ЧЕЗ купува от НЕК. Не е лесно да се разбере цялата верига на цените никак.
Удачни ли са обаче все по-честите призиви - очевидно социалното напрежение расте - да се намалят посредниците във веригата. Стигна се до крайни искания за национализация на тази дейност. Заговори се дори за изгонване на представителите на тези компании.
Ами вижте тя дейността разпределение на електрическа енергия си е важна, тя не е посредническа дейност, защото да се поддържа такава мрежа, да се изгражда, да се модернизира, се изискват много умения и инвестиции. Така че енергоразпределителните дружества не са посредници и те не са се появили с приватизацията. Таза дейност е съществувала още откакто е създадена енергетиката.
Но преди държавата сякаш имаше повече лостове да регулира.
държавата има точно същите лостове, даже малко повече в момента, тъй като би трябвало да имаме един независим енергиен регулатор, който да не е подвластен на политиците и безпристрастно да определя цените, да наказва и да възнаграждава добре работещите дружества, без това да е под някакъв политически натиск. Така че би трябвало независимо от това дали една компания е частна или държавна, тя да бъде регулирана по един и същи начин. По отношение на връщането на всичко в НЕК, ние някак си разбираме тези посредници както някакви винаги много лоши хора, които се явяват, за да печелят на наш гръб. Но една от характеристиките на отворения електроенергиен пазар е наличието на многобройни търговци на енергия. и колкото повече, толкова по-добре за потребителите, Защото това означава, че те ще се конкурират помежду си, за да предлагат енергия на ниска цена. И ние не можем да се върнем в модела на 90-те години, когато една компания управлява всички дейности. Още повече, че ние като общество няма да сме съгласни на това, защото това е черна кутия, защото от там излиза само една енергия и ние не знаем за какво тя се използва.
Да, но пък хората казват с основание "Аз живея в София, а за да си сменя доставчика, трябва да отида в друг край на България. нямам този свободен избор да предпочета от две оферти една, както мога да сменя телекома".
Трябва да можем да разделим нещата. ние няма да можем да сменим електроразпределителното си дружество, защото това е естествен монопол. Тоест за да сменим дружеството, наистина трябва да отидем в друг край, но там цените са същите и аз не виждам какво има толкова в мрежовите услуги. Те винаги ще останат регулирани. А що се отнася до снабдителя, в момента ЧЕЗ или ЕВН или Енерго-про, аз мисля, че търговци вече има, но който и да е от съществуващите търговци няма да ни предложи по-ниска цена. ние не сме още на това ниво на регулираните цени. А няма как да ни предложат по-ниска цена от тази, на която в момента купуваме, тъй като регулирането на цените е свързано и с тяхното максимално потискане, както виждаме, заради това, че хората са много чувствителни на тази тема.
Достатъчно прозрачно ли е онова, което вършат ЕРП-тата в България? За хората винаги има едно усещане за задкулисна, сериозна печалба. Тези финансови отчети, не знам дали греша, но не са публични, поне не са изнасяни. Твърди се, че някои имат сериозни печалби от тези дружества и хората имат основание да се питат на наш гръб ли е това.
Очевидно е, че всяка компания, която работи тук, се стреми да печели. Регулаторът определя каква да е печалбата. Мисля, че тази година много странни ще бъдат резултатите от финансовите отчети, а те не са излезли още. Снабдителите, тези лошите с фактурите, вероятно ще са на загуба или близо на загуба. Има един снабдител, който е в много тежко положение, защото няма пари, за да изкупува зелената енергия. Така че там са зле нещата, а вероятно разпределителните ще бъдат с изненадващо по-добри резултати и причината са едни регулаторни решения, които се взеха в средата на миналата година, когато не достигаха парите за зелена енергия в зелената добавка. Регулаторът взе едно решение за цени за достъп до разпределителната мрежа, която да се плаща от производителите на ВЕИ и там така или иначе нещата не се решиха докрай, тъй като разпределителните дружества ще получат тези пари, но те не могат да покрият дефицита на снабдителите. По европейски директиви тези две дружества са разделени, няма как да имат счетоводна автономност. Това е изискване за независимост. Така че не е много ясно тази година точно каква ще бъде, но трябва да ви кажа, че за повечето години, от които те са тук - 2004 г., те бяха тези, които нито веднъж не са разпределяли дивиденти. Всичко, което се печелеше, се влагаше в дружествата тук, в България поради лошото състояние на мрежата. А мисля, че преди две години държавата поиска дивидента си, тогава вече за първи път имаше подобно нещо, но това означава, че можем да сме спокойни, че парите остават тук, за да се използват за модернизиране на нашата мрежа.
Ако сега хората, битовите потребители усетиха удара, вероятно удар има и върху малкия бизнес, който плаща на други цени?
Анализите в средата на миналата година показаха, че увеличението за бизнеса е по-високо, отколкото за домакинствата. Мисля, че там достигаше до 17%, така че те би трябвало при равни други условия да имат малко по-голям ценови натиск, по-високи сметки, отколкото битовите потребители.
От думите ви разбирам, че нямате съмнения за сериозни нарушения - онова, което очакваме да покаже тази проверка, която до десет дни трябва да е ясна и огласена пред обществото, но пък това означава ли, че трябва да чакаме и тази година следващ удар и да свикваме с това поскъпване, което никак не се нрави?
Според мен е хубаво да помислим за енергийния регулатор. Ако ние имаме един силен регулатор и му имаме доверие, такива проверки няма да са нужни и просто трябва да повярваме на регулатора. За да му повярваме, трябва да го направим независим. Що се отнася до цените, ако цените останат на това ниво, на което са в момента, ние не можем да очакваме по-добро качество на услугата, а напротив, можем да очакваме влошаване на качеството. Няма достатъчно инвестиции и няма да можем да говорим за децентрализирано производство, да си произвеждаме електрическа енергия в домовете, да я продаваме на мрежата, електромобили и всичко това е свързано с нова концепция за разпределителната мрежа, за да може тя да изпълни другите ни изисквания - екологични и либеразационни. Така че просто трябва да избираме между това да сме със старата мрежа или да вървим по някакъв по-модерен път.
Лостове правителството има ли?
Би трябвало да няма лостове и би трябвало отново това да се остави в ръцете на регулатора, защото прави много лошо впечатление, когато всички партии започнаха да се явяват те новите регулатори на енергийния сектор. Все пак от години сме в ЕС и там са много чувствителни към независимостта на регулаторите, защото регулаторите са тези, които не се сменят на четири години и не би трябвало да се сменят и би трябвало да вземат решение от полза за обществото дългосрочно, а не само с политически интереси.
И там ли таксата за пренос е по-висока?
За съжаление трябва да ви кажа, че нашата мрежова компонента е ако не последна, то предпоследна в Европа и заради това не можем да очакваме нещо много хубаво в това отношение, свързано с качеството на снабдяването и да се сравняваме с другите държави, а да сме вече от тях.
Но пък цената със сигурност ще върви нагоре?
Няма как да не върви нагоре. Ако не върви нагоре, то в такъв случай ще се влоши качеството и ще имаме повече прекъсвания, което, мисля, че никой не обича да му се случва.
