Българските специални служби трябва да поставят на най-високо ниво контактите си с партньорските служби в Турция, Гърция, Италия - държавите, през които проникват бежански потоци. Това коментира в интервю за Дарик бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров.
Той посочи, че е привърженик на идеята да се създаде едно ново интегрирано ведомство за външно разузнаване. Ген. Киров обаче подчерта, че е нужно реформиране, а не разбиване на службите, каквото според него по-скоро ще се случи с предлаганите законови промени:
Императивно се налага изводът, че нито една държава по света, включително и най-мощните, към които спада Франция, не може да счита, че така безметежно ще живее в този размирен свят и че остава встрани от развитието на такива събития като развитието на глобалния тероризъм. Кървавият атентат в Париж свидетелства за това.
В многото коментари, в изявленията и на политици, и на експерти по тази тема се набелязаха някои основни акценти по отношение на дейността на службите. На първо място бих посочил обстоятелството, че беше силно акцентирано върху необходимостта от засилване на международното сътрудничество между службите, от засилване на обмяната на информация и разбира се от засилване на дейността на самите служби както на територията на съответните страни, така и извън територията на тези страни. В това число и на България.
Надявам се вече да сме си направили съответните изводи в лицето на държавното ръководство и, разбира се, на ръководствата на специалните ни служби. Считам, че нашите специални служби трябва да поставят на най-високо ниво контактите, взаимодействието си и координацията си с партньорските службите. Тук в по-конкретен план бих посочил службите на страните, които са най-близко до нас, визирам службите на Турция, на Гърция, на Италия - т.е. държавите, през които проникват емигрантски потоци, бежански потоци, които са част от проблема, за който говорим с вас.
На второ място бих поставил императивното изискване за високо ниво на координация и консолидация в действията на службите на национално равнище - на територията на страната и извън страната. Безусловно от тази гледна точка отговорността е и на службите за външно разузнаване и на службите за вътрешна сигурност и обществен ред.
На фона на събитията във Франция дебатът, който се водеше тук през последните седмици беше за реформите в службите, за евентуално сливане или не на военно и цивилно разузнаване. Има ли риск, докато ние опитваме да реформираме нашите служби, да пропуснем важни за националната ни сигурност събития? Или напротив - промените са нужни тъкмо с тази цел?
Що се отнася до специалните служби в тяхната разновидност - за външно разузнаване и за вътрешна сигурност, никога няма да бъде намерен както и да бъде търсен удобен за реформиране. Така или иначе те се нуждаят от реформиране, но аз подчертавам думата „реформиране", а не думата „разбиване", защото имам вътрешното усещане, че всичко което се прави по отношение на нашите служби е много далеч от реформирането.
Реформирането трябва да бъде с една основна цел - повишаване на тяхната ефективност. Аз съм един от хората, които се привърженици на идеята за създаване на едно ново интегрирано външноразузнавателно ведомство, но не по начина по който механически се предвижда едно сливане, както беше направено с ДАНС и както се предвижда с представения в момента в НС законопроект. Това изисква много мислене, задълбочено познаване на материята и чак тогава предприемане на съответни стъпки. Изисква, разбира се, и един обществен дебат за необходимостта от такова реформиране.
Смятам, че нашите служби - и в процес на реформиране, и в състояние на статукво, са длъжни на върха на своите възможности да работят така че да осигуряват и необходимата изпреварваща информация за наличието на замисли и на конкретни заплахи за нашата национална сигурност. Но от позицията на човек, който вече трета година не е на активна дейност, бих казал, че основната грижа, основната задача за състоянието на службите е на държавното ръководство и преди всичко на изпълнителната власт.
Казвате - всичко, което се прави с лека ръка и механично, както вие виждате поне като намерение в този предложен законопроект?
Опасявам се, че и в конкретния случай подходът към службите е от гледна точка на тяхното използване, включително и за политически цели, а не от държавническа позиция за повишаване на тяхната ефективност. Обстоятелството, че една голяма част от службите - и НСО, и НРС и Служба „Военна информация", 25 години вече нямат своята законова рамка показва, че подходът за тяхното реформиране винаги е бил от гледна точка на политическата целесъобразност.
Много бих желал и се надявам, че и колегите в службите това желаят - подходът този път да бъде различен и да бъде от гледна точка на държавническата целесъобразност.
И да не бъде в рамките на мандатното мислене - идва власт, заминава си...
Безусловно. Ние сме свидетели как толкова години минават и заминават правителства и мандати, а реална промяна в законовото оформяне, установяване на службите до момента няма.
Споменахте нуждата от по-засилено партньорство със службите на съседните ни държави по трасето, по което се движат бежанците. Трябва ли според вас да сме спокойни тъкмо за капацитета на службите ни да проверят влизащите?
Откровено казано не смятам, че някой в света трябва да бъде спокоен, в това число и всички ние в България. Най-малко трябва да бъдат спокойни специалните служби, на чиито плещи лежи отговорността за сигурността и обществения ред. Защото проблемите не просто чукат на вратата, те са отворили вече вратата. И обстоятелството, че вече втора година ние обсъждаме причините, последствията и възможностите за нахлуване на по-голям поток бежанци показва, че по тези въпроси се мисли.
Възможността в България да нахлуе един по-голям и по-трудно контролируем поток от бежанци, икономически или друг вид емигранти, това е една основна заплаха не само за националната ни сигурност, а основна заплаха за цялата ни държавност. Защото с цялата си острота, както пред Франция и всяка друга държава, приемаща бежанци, и пред България и обществото ни стои големият въпрос за социално-икономическата интеграция на пристигащите бежанци.
От тази гледна точка мисля, че възможностите на държавата и обществото ни са крайно ограничени. Всичко това действително налага воденето на сериозни разговори, на преговори на европейско ниво за преразглеждане на някои от постулатите на т.нар. Дъблинската конвенция за бежанците. Защото в този си вид тя ни оставя единствено и само в ролята на страдащи.
С вас преди два месеца говорихме за това, че доста се бавим с промените в законодателството, че в България не е криминализирано все още участието или съпричастността към обявени за терористични организации или структури. На Запад вече има осъдени завърнали се от Сирия европейски граждани, а ние тук още се мотаем?
Това действително е въпрос на законодателство и смятам, че парламентът и правителството трябва да инициират час по-скоро приемането на законодателство, засягащо участието на български граждани по бойните полета на Сирия, на Ирак в т.нар. „Ислямска държава". Защото към днешна дата нямаме конкретни примери, конкретни доказателства, че именно български граждани, родени и отрасли в България, участват там, но не изключвам в един прекрасен ден ние да осъмнем и с такава новина.
Това е едно обстоятелство, което ме кара да направя категоричния извод за пореден път, че България не може и не трябва да се изживява като островче на спокойствие в този размирен свят, в тези времена на глобален тероризъм и ислямски екстремен радикализъм. Поради това смятам, че погледът към законите и за специалните служби и за криминализирането на подобни прояви трябва да бъде максимално избистрен и максимално да бъде ускорено приемането на тези закони. Защото в крайна сметка лош закон е по-добре от работа без закон.
Изключително опасно явление е ширещата се популярност на „Ислямска държава" и разширяването на нейните възможности за влияние, за намиране на привърженици особено сред такива капсулирани и маргинализирани общности, чиито представители виждаме като извършители на терористични актове.
