Акцията по границите за нерегламентиран внос и контрол на храните е за месец с опция за удължаване, каза в интервю за Дарик зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев. В групи сформирани между земеделското министерство, МВР, НАП, митниците и финансовото министерство, влизат и представители на протестиращите през последните дни производители, като по думите на Гечев целта е граждански контрол и изграждане на доверие.
За този месец ще се правят дневни и седмични анализи как да се подобри координацията между институциите, така че тази акция на практика да добива постоянен характер. На базата и на операцията и събраната информация ще се разработва и до края на седмицата ще е готова постоянната група за обмен на информация между институциите и екипи, които да контролират постоянно, обясни зам.-министърът. В момента обаче по думите му няма база и механизмите, по които да става.
Резултатът от този тип действия трябва да е цялостна система за координация между различните институции, постоянно действащи екипи и проследимост на селскостопанската продукция във всички измерения - как влиза, откъде влиза, на кой лицензиран склад влиза, каза Гечев. Той обърна внимание, че от нерегламентирания внос, освен че се стига до нелоялна конкуренция на пазара, държавата губи милиарди. Ето какво още каза Гечев пред Дарик:
Какво установиха вашите проверки?
Не искам да кажа какво са установили до момента, но мога да ви кажа, че безпрецедентната акция работи. Тя започна вечерта умишлено и продължава за неопределен период от време с 24-часови дежурства на служителите по границите, както и вътрешният контрол. За първи път се събират толкова институции, които заработиха в пълна симбиоза, като в акцията участват структури на земеделското министерство - агенцията по храните, агенция Митници, НАП, Министерство на финансите, полицията. Доказахме, че можем да работим и то бързо, оперативна обстановка. Мога да кажа, че изненадахме хората, които се занимават с нерегламентиран внос и акцията работи. Към края на деня ще имаме обобщена информация.
Към това ли е насочена проверката - основно нерегламентиран внос?
Нерегламентиран внос, който преминава през границите на България по една или друга причина, с ниски фактурни стойности, или неописан по някаква форма и начин, което на практика води до дъмпингови цени и убива българските производители. Този внос не допринася с нищо за икономиката на България - нито се плащат данъци или те са много малко, а вредата от този тип внос е изключително голяма. Ние проверяваме всичко да е наред , играчите да спазват правилата, защото когато не ги спазват, на практика убиваме българските производители. Акцията работи и ефектите са такива, че смятаме да продължим, като тази група, която управлява на практика акцията, ще прерасне в постоянна и ще разработи цялата система за контрол на вътрешнообщностните доставки с постоянен обмен на информацията, с постоянно следене на стоки.
Като казвате, играчите на пазара, как ще се справите с прекупвачите? Аз лично съм свидетел как на пазара в Джулюница двама мъже слизат и казват „Ще ви купим доматите по 30 стотинки, а те бяха по 80 стотинки". След това отиват на пазара в София и те стават 2,50-3 лева.
Това се оправя малко по-трудно. Няма да заблуждавам вашите читатели, но това, което можем да направим, е следното - да се опитаме първо да дадем държавни гаранции по един, втори или трети начин и да накараме самите земеделски производители първо да се сдружат, за да произвеждат разделно, но общо да търгуват собствената си продукция и като се опитаме да отворим пазарите за самите тях, включително и големите магазинни мрежи. Тоест да се опитаме да направим така достъп до пазара на земеделските производители и то до крайния пазар.
Вие казахте, че акцията ще продължи? По някакъв начин ще остане ли постоянен този контрол?
Засега акцията е за месец с опция за удължаване, като за този месец ние ще правим дневни и седмични анализи как да подобряваме координацията между институциите, така че тази акция на практика да добива постоянен характер. Въпросът е, че дотук няма нормативна база, която да позволява наказание на много от този тип престъпления. Всъщност ако имате нулева ставка на фактурата, няма как да ви глобят. Не нарушавате с нищо закона. Но има и други механизми, които трябваше дотук да са свършени. И вчера в рамките на деня свършихме работа, която би трябвало да бъде свършена за четири години. На базата и на тази акция, на събраната информация ние ще започнем да разработваме и до края на седмицата ще е готова постоянната група за обмен на информация между институциите и постоянно действащи екипи, които да го правят постоянно. Но в момента няма база и механизмите, по които да става. Това от дълго време само се говори, но за първи път се прави и то наистина само за ден.
На кои ГКПП-та са съсредоточени проверките?
На всички. Няма да казвам конкретно, но, разбира се, на тези, през които минават храни, защото на някои от пунктовете не минават храни, като е натегната извадката на екипите, ако така мога да се изразя, тоест повече екипи с по-голямо внимание са там, където минават продуктите. Има събрана предварително информация за това. Това, което направихме включително, е, че хората, които вчера протестираха, бяха поканени в екипите, участват като наблюдатели и дават информация, а те имат такава по отношение на механизмите, начините и конкретните хора и фирми, които правят нерегламентиран внос. Така че в екипите участват и представители на гражданското общество, за да може хем ние да гарантираме, че акцията е прозрачна и работи, както и те самите да виждат резултат, че това се прави заради българските производители и потребители, като се проверява освен за нерегламентиран внос и качеството на храната, и произхода в целя аспект на възможностите на институциите, участващи в акцията.
Мисля, че това е по-важната новина - че хората, които протестират, вземат участие в тази акция.
Това за нас е много важно, защото една институция трябва да се ползва с доверие. Доверието се изгражда, когато производителите имат впечатление от работата. Нашата амбиция е да си вършим работата. Аз самият като земеделски производител съм попадал в същата ситуация и са ми ясни механизмите и начините, подходите, които убиват малките производители и не само тях, а всички производители, които се занимават с този тип продукция. Проверките не свършват само и единствено с доматите. Освен зеленчуците проверяваме и месо, и нелегален внос на всички други възможни храни.
Очаквате ли да стихне напрежението сред зеленчукопроизводителите?
Да, разбира се, очаквам да стихне, защото очаквам тази акция да подобри общо взето нещата в краткосрочен план. Но амбицията е това да не е краткосрочна акция, а когато се захванем с проблем, за го докарваме до край. Накрая резултатът от този тип действия трябва да е цялостна система за координация между различните институции, постоянно действащи екипи и проследимост на селскостопанската продукция във всички измерения - как влиза, откъде влиза, на кой лицензиран склад влиза. Защото освен аспектът, който е за производителите и нелоялната конкуренция на пазара, всъщност държавата губи страшно много средства, милиарди бих казал от този тип внос, от тези играчи, които са некоректни на пазара.
Можем ли да говорим за по-сериозна намеса на държавата в този сектор? Доколкото знам, от ЕК могат сериозно да ни санкционират, ако се усети държавен протекционизъм.
Не става въпрос за държавен протекционизъм, не става въпрос за преференции за българските производители. Това е забранено от директивите на Европейската комисия. Но да ви дам простичък пример: ако вие произвеждате домати в България, плащате всичките си данъци, ако сте физическо лице, миналият парламент направи така, че физическите лица да плащат четири пъти по-големи данъци от юридическите. Но ако си плащате всички данъци и излезете на пазара. Първо, сте калкулирали много големи разходи. В други европейски страни субсидиите са по-големи. Като не платите ДДС върху дадената продукция, вече сте 20 на сто по-конкурентоспособни от българските производители на пазара. Става въпрос за равноправност на играчите. И тогава, когато вносните стоки, калкулират и разходите си по транспорт, то тогава мисля, че нещата идват наред, тоест българският производител става конкурентоспособен, защото нивата на производство на селскостопанска продукция в България са на плачевно ниво и то заради последователна политика, която не се е грижила за защита на българския производител. Така че не става въпрос за преференция, а за равнопоставеност на българския производител. Мисля, че всички български производители осъзнават този проблем. Ние проверяваме за нещата, които в крайна сметка регламентира законът.
Казвате, че идвате от този бизнес. Защо у нас българските зеленчукопроизводители не проявяват интерес и не създават собствени сдружения, които да работят в тяхна защита. Чета пример от Германия - там има мощни организации на производителите, те осигуряват пазарите, те сключват договорите от името на своите членове.
Именно за това става въпрос. Първо, защото българинът е малко индивидуалист. И след това земеделските производствени единици в едно или друго изражение нямат кой знае какви традиции по отношение на това. Има нещо, което може да сдружи производителите. Когато говорим за кооперативни сдружения, това не значи, че ще връщаме ТКЗС-тата. Това значи, че трябва да има организации на собственици, които произвеждат отделно продукцията си, но заедно сключват договори както за доставка на семена, торове, така и за пласмента на продуктите. Защото една голяма магазинна мрежа иска два тира домати - 30-40 тона, на ден. Няма български производител, който може да ги произведе, да не говорим за количествата за износ. Това изисква държавна политика, тоест държавата да направи тези условия, при които производителите да са заинтересовани да влизат в такъв тип дружества, включително с помощта при сключване на договора и държавни гаранции, ако се наложи по отношение на това, че те ще си изпълнят дадените договори още на зелено. В това е големият проблем. И на тази база аз четири години слушам, че трябва да сме експортно ориентирана държава. Да, това принципно е така. Само че ние нямаме количества на зеленчуци, които да изнасяме. Тоест ние трябва да направим производителите конкурентоспособни да произвеждат достатъчно количества, за да задоволяват голяма част от вътрешния пазар, където можем да дадем наистина преференции от самата държава и тогава да освобождаваме количества за износ. Както можем да ползваме и биопроизводство, за което на пазара първо не се изискват големи количества и второ, пазарът в момента е отворен. България е подходяща за това. Но държавата трябва да води политика и тази политика да е разбрана от самите земеделски производители и те да имат доверие, че когато държавата прави три-четири-пет години такава политика, те да са спокойни, че ако вложат парите си в дадено производство, имат определени гаранции, че ще реализират продукцията и държавата ще помогне за това.
