На извънредно заседание висшия форум на КТ „Подкрепа" ще обсъди в петък ситуацията в страната и бъдещите действия на синдиката. В интервю за Дарик вицепрезидентът на „Подкрепа" Димитър Манолов разкри защо въпреки заявените преди дни анонси не се стигна до общи действия на двата синдиката.
От КНСБ обявиха, че организират протестен митинг следващата седмица, а „Подкрепа" се разграничи като заяви в декларация, че „няма да взима страна в съмнителните политически и олигархични войни, които текат в момента, дирижирани от задкулисните кукловоди на прехода".
В ефира на Дарик Димитър Маналов заяви, че в момента обществото очаква от синдикатите акция, която да доведе до някаква политическа промяна в България. Той обаче не скри притеснението си, че една сериозна стачка, може да свали от власт едните, за да качи другите.
С какви чувства наблюдавахте новините снощи? На ръба на нервите ли сме вече като държава и общество?
Ние много отдавна сме на ръба на нервите. Повече от ясно е, че това, което виждаме не е точно това, което е. Лошото в цялата тази история, че се върнахме повече от 20 години назад. Почваме да стъпваме отново в старите си стъпки. Това няма как да не ни натъжава.
За младите това са нови стъпки. За онези, които са преминали по този път, това наистина е газено.
Историята учи, че никой не се учи от историята.
Много жестоко звучи.
Много ми е тъжно. Ние миналата седмица се срещахме с представители на студентите в университета. Адски ми беше жал за тези млади хора.
Жал, защо?
Защото на тях започва да им светва в главите какво наистина се случва.
Че някой отново може да се покатери върху тях?
Че някой здраво е седнал на вратовете им.
Поредният протест яхнат от партиите?
Да.
Имаше анонси, че двата синдиката "Подкрепа" и КНСБ ще обявят съвместни действия, общ стачен комитет. Така с полу уста това беше изречено тези дни. Какво се случва обаче с днешна дата?
Не стана. Поне не стана това, което се предвиждаше да стане на първа стъпка.
Нямате обща позиция за оценка на случващото се?
За да бъда разбрано това, което ние направихме, "Подкрепа", понеже ние се изтеглихме от тази идея, ще трябва малко да открехнем завесите на преговорите, на това, което говорихме помежду си. Имахме в понеделник една среща с колегите, по тяхна инициатива, говорихме, че трябва да проведем съвместна акция. Тезата, която ние застъпихме от "Подкрепа" и аз бях говорител на тази теза, беше, че в този момент обществото не очаква от нас нищо друго, освен някаква акция, която да доведе до политическа промяна. Вместо това, настояването на колегите беше, че ние трябва да направим някаква акция по повод на бюджета, да си кажем критиките за числа, параметри. И да се ограничим до това. След дълги разговори се съгласихме на нещо подобно.
Кое подобно - второто с критиката или с акцията?
С критиката. Разказвам нещата доста синтезирано, разбира се. След това се оказа, на следващият ден, че колегите имат подобно решение, но много старо - да направят нещо такова. Техни функционери из страната го разгласяват като акция на КНСБ. Общо взето се видяхме в ролята на използвани. Оказа се също така, че са водени някакви разговори, неявни, с лидерите на управляващата коалиция, а и твърде много неща, които ни накараха да поемаме по един друг път. КТ "Подкрепа" ще свикаме извънредно заседание на конфедеративния си съвет, на него ще поканим представители на Протестна мрежа, които може би сега научават от нашия разговор, тъй като не ми стигна време да поприказвам с тях, но нещата са коментирани като възможност. Вероятно ще потърсим и представители на протестиращите студенти да видим как в очите на всички нас изглежда едно решение, и какъв е пътят да се стигне до него.
Ако правилно ви разбирам, логично е, че не може да изнесете всички детайли, не е нужно, но в общи линии КНСБ са били по-скоро за това с какво да се излезе - с критики, позиции?
Идеята беше един протестен митинг пред паметника, пред коня, на който да критикуваме бюджета. В интерес на истината, пак ще се връщаме в детайлите, в рамките на дебатите казахме: не е лошо като първа стъпка да бъде направено нещо. Аз и сега считам, че е така. Друг е въпросът, че нещата можеха да изглеждат малко по-иначе.
А преобладаващото мнение в "Подкрепа" е било по-скоро за това, че стъпката трябва да е доста по-радикална и да се ситуирате?
Когато има един дълъг път, или малко по-дълъг, по него могат да се правят всякакви стъпки. Тоест нищо не изключва другото. Но във всеки случай ограничаването до това, не съм сигурен, че щеше кой знае колко да издигне престижа ни в обществото, ако за това става дума. Защото аз им казах и там: Обществото в този момент не очаква нищо друго, освен кардинално разрешаване на този въпрос с наше участие.
Това са твоите съмнение, че все пак колегите ви от другия синдикат са...
Появиха се неща, които не бяха казани на тази среща. Особено в тази ситуация, в която не знаеш кой какъв е и какво прави. Няма как да ни държат спокойни.
Доколкото разбирам те все пак са анонсирали, че на 20 ноември ще се проведе митинг на КНСБ?
Искрено им желая успех на колегите, разбира се.
Сега какво да си кажат хората - двата синдиката не се разбраха за общи действия, ние как да се разберем?
Това не е първото, за което ние не се разбираме. Аз затова напоследък не харесвам това обобщено говорене - синдикатите. Защото синдикатите са два и те много сериозно се различават един от друг. Ако те бяха еднакви, щяха да са един синдикат. Те доста сериозно се различават. Това, че имаме сходство по поредица тези, не бива да изненадва никого. Но ние сме различни по тип, произход, генезис, маниер, манталитет, по страшно много неща сме различни организации.
Да ви върна към онова, което казахте в началото и онази ваша лична теза, която сте защитили там. Защото разбирам, че тепърва в петък ще се събирате и ще си решите какво да правите. Но в лично качество.
И как да се ситуираме във всичко това, което се случва.
Димитър Манолов, с днешна дата, как смята? Трябва ли синдикатите да стоят настрани? Досега все пак действахте предпазливо, заявявахте тези, но не се месихте в гражданските протести.
Има много "за" и "против". Ние направихме едно експресно проучване на настроенията в нашите структури и извън София. Без съмнение повечето хора в България, не само членовете на "Подкрепа", макар че членовете на Подкрепа" в по-голяма степен споделят недоволството си от това, което става, да го наречем неодобрението на правителство и на политика, каквото се сетите. Друг е въпросът, каква е нагласата в хората да се съпротивляват. Защото тук пак това мислене на едро, някой ще си каже: Там синдикатите, дигнат една стачка и това. Само че да вдигне човек една стачка по действащите закони в България, не само в България, човек участващ в стачка се отказва от трудовото си възнаграждение за периода, в който участва в стачката. А ние българите много обичаме да дадем акъл на някого, някой да отида да свърши работата, а ние през това време да му даваме акъл, да го критикуваме, да го хулим, да го ругаем, каквото ни хрумне, само че от страни, а стачката е нещо изключително сериозно, особено национална, особено политическа стачка. Последния път, когато ние сме правили огромна стачка в национален мащаб беше учителската 2007 година. И синините по гърбовете още ни стоят от нея. Така че не е лесна тази работа. Има много хора, които наричат стачка събирането на купчина хора по улицата. Това не е стачка. Това е митинг, това е протест. Говоря от законова гледна точка. Стачка е прекратяване на работа с отказ да получаваш възнаграждение за периода, в който участваш в това. И това е изключително сериозно упражнение. Аз скоро питах там в университета някакви преподаватели, господ здраве да им дава, подкрепяли, поддържали, подписвали се и така. Добре. Нека университетските преподаватели, след като са толкова солидарни да обявят една стачка, така, както е по закона за уреждане на колективните трудови спорове. И така, както е описано в този закон, което ще постави на едно друго стъпало техните действия.
Една голяма национална стачка би ли могла с днешна дата да промени конфигурацията в страната?
Дори не голяма национална стачка, дори една локална стачка на точно определено място, в едно точно определено предприятие е в състояние да направи това. Но нека да сме на ясно. Това трябва да бъде направено с волята на хората, които ще участват в нея. Никой не е в състояние да ги накара. Още веднъж казвам. Това е волята на човека, който казва: Лично аз Иван Петров Иванов се отказвам от заплатата си в името на еди каква си кауза в периода, в който я постигна. Лично. Никой не може да го накара насила. Никой не може да му направи внушение, да кажем, че внушение може да се направи, но никой не може да насили човек да направи подобно нещо. Волята, решението на всеки конкретен човек.
Това е така. С днешна дата ситуацията в страната такава ли е, че да наложи един синдикат да вземе, давайки си сметка за отговорността, която носи, за ролята си, за функцията си в обществото, да излезе от терена на социално икономическото и да влезе на терена на политиката?
Ние в "Подкрепа" сме го правили два пъти.
Да припомним.
Това е една от причините сега да сме малко по-внимателни. Ние през 1990 година, някъде по това време на годината, организирахме една национална стачка със следните две искания: оставка на правителството на Андрей Луканов и провеждане на нови парламентарни избори. Към онова време КТ "Подкрепа" беше част от СДС, организационна част, смея да твърдя, че беше гръбнака на СДС. Ние организирахме тази стачка. След една седмица получихме оставката на Андрей Луканов, но вместо избори за ново Народно събрание, ние получихме коалиционно правителство на СДС и БСП. Както и да беше наречено то, това беше коалиционно правителство на СДС и БСП. Това е първият случай. Вторият случай беше през 1997 година, когато в края на предходната 1996 година Жан Виденов беше подал оставката на неговото правителство и се подготвяше съставянето на ново такова правителство при пълното парламентарно мнозинство на БСП. На 10 януари 1997 година, това е нещо, за което има документ, макар че сега доста хора си преписват организацията на това, което стана на 10 януари, но документите показват, че по закона за митингите, в изискуемия срок, КТ "Подкрепа" е внесла искане до Столична община, с което организира жива верига на 10 януари против съставянето на ново правителство от мнозинството на БСП. Повечето хора знаят какво стана на 10 януари, когато през нощта полицията абсолютно ненужно упражни насилие и преби сума ти народ по улиците. Няколко дни след това, нещо стана и БСП отстъпиха властта. Има много версии за това, което се случи. Искам да припомня, че в същото това време, цяла България беше блокирана от национална стачка, имаше блокади по пътища, по кръстовища.
Това беше в цялата страна.
Да, защото някои казват: студентите, студентите. Само че студенти нямаше нито на кръстовището на Драгичево, нито пред Нефтозавода. Аз се шегувам за Драгичево - пернишкият университет още го нямаше, за да блокира. Никой не омаловажава ролята и участието на студентите, опазил ме господ, но това участие в никакъв случай не може да е било решаващо. След като приключи това, тази акция, ние получихме едно правителство, което извърши приватизацията, такава, каквато тя се случи. Тогава се случи разбойническо - ментърджийската приватизация, както сега я наричаме - РМД-тата. Тогава се случи и поредната промяна в Кодекса на труда, пенсионната реформа.
Казвате, че имате едно наум?
Винаги трябва да имаш едно наум. Но това, което днес се случва прави нещата още по объркани, защото очевидно е, че задкулисието прозира. Това, което се вижда е, аз не твърдя, че само и единствено е това, но покрай всичко останало се вижда боричкане на два клана на мафията, които искат да вземат мощ едни над други. А хората, със сигурност и аз, и студентите, убеден съм, мразят и двата клана на мафията. Но никой от нас няма план какво да бъде направено.
Ако утре направите една национална стачка, на практика може да доведете другите, не тези, които са сега на власт, а тези, които искат властта?
Това притеснение не е лишено от основание. И ние от самото начало се притесняваме от това. И от самото начало ние казваме: Добре, ние трябва да имаме план. Защото системата е така подредена, че трябва да има план. Ние от "Подкрепа" се опитахме да направим един план. Намекнахме за това нещо още на 20 февруари, а на 5 юли го конкретизирахме напълно. Понеже сега в момента нещата много изглеждат на стани да седна, тоест едните да сменят другите, ние предложихме на президента, който не знам защо се покри и мина на заден план. А в ситуация като тази на него му отива малко по-водеща роля - ролята на примирител, на обединител, каквато е функцията му по Конституция. Ние тогава му предложихме да стане инициатор на идеята за свикване на Велико народно събрание и сериозни промени в Конституцията.
Говорихме с д-р Тренчев неотдавна по тези идеи.
Тази Конституция има един много сериозен дефект, изключително сериозен дефект, който е свързан начина, по който функционира съдебната система. И като че ли това е основния порок в тази държава - отказът от правосъдие и върховенството на закона, което са гарантира от съдилищата. Съдилищата не могат да работят по-добре от начина, по който работят по Конституция. Ние предложихме на президента да започне един нов дебат. Не дебатът в този стил - стани да седна, а дебат за създаване на едни нови правила, по които да стават и да сядат, и по които всичко да функционира.
Да, но нито за това се говори, нито за Изборния кодекс.
Когато президентът ни беше поканил да обсъждаме с него промените в закона за бюджета, беше някъде през лятото, юли месец ако не бъркам, чу от нас отново тази идея. Той я посрещна на нож, по-скоро неговите съветници, не той самият. Но последните дни чувам някакви сигнали, че има някакво развитие на неговото мислене и на неговите тези. Ние трябва да почнем да водим друг дебат, защото без това няма да стане оздравяването в обществото. Да кажем, че сега едните станат и седнат другите, тогава току що станалите ще имат същите основания да постъпят по същия начин, по който сега постъпват желаещите да седнат. И ще се въртим в един омагьосан кръг като хамстери. И полза от това няма да има никой.
В оперативен порядък обаче. Знаем, че едно такова нещо налага дебат, дискусия, подготовка, дори и дискусия дали да бъде свикано Велико народно събрание. И това винаги ни изглежда много отвлечено и сложно.
Ние това нещо си го повтаряме от 20 години. В този смисъл аз искам да припомня, отново, стъпвайки върху историята. През 1991 година, когато беше приемана тази Конституция, КТ "Подкрепа" беше против нея. Ние тогава казахме, че не приемаме тази Конституция. Ние бяхме тези, които застанаха зад 39-те депутати, които не подписаха Конституцията и обявиха гладна стачка. Тоест ние не можем да бъдем упреквани в непоследователност. Ние винаги сме били критици на тази Конституция. Приемането на тази Конституция също беше акт на предателство. Почвайки първото предателство от коалиционното правителство СДС - БСП. Второто предателство беше приемането и подписването на тази Конституция. Тоест този основен закон е заченат в грях и той не може да роди друго, освен грях.
Факт е, говорихме го това.
И ние непрекъснато си казваме: Не му е сега времето. Кога ще му дойде времето. Ето 25 години не му е сега времето, всъщност 22 години не му е сега времето.
Идеята е в оперативен план?
Ние винаги гледаме нещо оперативно, но никога не гледаме стратегически на нещата. Толкова ли е сложно президентът, базирайки се на конституционните си права, да поиска обикновеното Народно събрание да свика Велико народно събрание за приемане на нова Конституция. Ако той го беше направил през месец февруари, досега щеше да работи Великото народно събрание. Защото срокът по Конституция е един месец, в който трябва обикновеното Народно събрание да се произнесе. Тогава говорихме приказки - да бъдело запазено достойнството на партиите. Когато свикаме Велико народно събрание и всички партии в сегашния парламент участват във взимането на това решение, те всички са със запазено достойнство. И това значи предсрочни избори, временно правителство.
Не знам за какво достойнство имат основание да плачат партиите в тази ситуация?
Това е друг въпрос. Да кажем, че ще уважим този аргумент на президента. В него има, в закона за Велико народно събрание
, половината народни представители се изберат мажоритарно в два тура. Там 500 души могат да издигат кандидат за народен представител. Там, по този закон, обществени организации могат да издигат кандидати за народни представители.
Не знам дали ще има българи, които ще отидат до урните да гласуват за велик парламент.
Ние искахме да започнем един нов дебат в обществото, а не дебата стани да седна. Защото, когато говорим за нов морал, новият морал значи нови правила. В рамките на сегашните правила няма как да очакваме нов морал. Колкото и да си млад, какъвто и идеалист да си, какъвто и наивник да си, този нов морал няма как да се състои. Не че в бъдещите правила той непременно ще се състои, но това ще бъде един шанс.
Бихте ли обвинили директно своите колеги в договорки със сегашната власт, колегите ви от КНСБ, да крепят по някакъв начин статуквото?
От мен никога няма да чуете отговор "да" на този въпрос, каквото и да си мисля. Не мога да изляза от рамките на коректните взаимоотношения. Старая се дори да не си мисля подобно нещо.
Ако вас ви обвинят, че подкрепяте настоящата опозиция ако предприемете някакво по-рязко действие, тогава ще замълчите ли?
Ние сме били упреквани през всичките тези години в какво ли не. Казах ви, че гърбът ни още е син от преди, една синина повече или по-малко. КТ "Подкрепа" е единствената организация от създадените преди падането на комунистическия режим, която е още жива. И това, което ние крепило е, че ние нямаме позиция, от която да сме се отрекли досега, която да сме модифицирали. Били сме упреквани в какво ли не, но това са рисковете на този тип занимание. Няма никой, който да е обичан от всички.
Дойде ли моментът синдикатите да са решаващ фактор за бъдещето на тази държава?
Ние сме казвали много пъти: Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще. Разбира се, че ще се сипят върху нас упреци, ние сме си дали отдавна сметка за това. Това общество, което беше наложено в последните 20 години, от неолиберален тип, в него синдикатите имат специална и не много радостна роля.
