Очаквате ли в Триполи неприятни разговори на теми, свързани с помилването на медиците ни, още на летището?
Не очаквам, защото либийската страна също е заинтересована от развитието на нашите двустранни отношения. Най-вече ние като пълноправен член на ЕС, те също са много заинтересовани именно за този диалог между Либия и ЕС, той да бъде задълбочен и конструктивен, и ефективен.
Има ли към днешна дата неуредени въпроси между София и Триполи, свързани с казуса на българските медици?
Нямаме такива проблеми. Единственото нещо, което е, както знаете извън тези, че се водеха някакви други дела.
Дела на либийските офицери за клевета срещу медицинските сестри. Какво се случи с тях?
Така, досега те само се отлагат. Въпросът, доколкото на мен ми е известно, след като е приключила тази драма, те по само себе си трябва да отпаднат. Но аз все пак чисто от правна гледна точка искам да получа отговор на тези въпроси. А от друга страна, както разбирам и от либийската страна, тук също се води едно дело.
Ама вие, като отидете там, не можете да поемете гаранции, че българската прокуратура ще прекрати делото срещу либийските офицери тук, в България, нали така?
Аз нямам, първо, такива намерения, да поема някакъв ангажимент, защото това си е чисто правен въпрос, така че това е работа на прокуратурата. Аз такъв ангажимент няма да поема. Аз ви казвам само каква е реакцията от страна на либийците. Тяхното мнение ние ще го приемем за сведение и бихме предоставили, разбира се, на нашите компетентни органи. От там нататък това си е тяхна работа и делото някак си трябва да приключи.
Вие ще го вземете за сведение, това добре, но кажете има ли натиск от либийска страна делото тук срещу либийските офицери в България да бъде прекратено?
Не може да се каже натиск. По този начин либийската страна изразява своето мнение, че ако искаме да развиваме нашите, добрите отношения и т.н., подобни действия от страна на нашата страна също пречат. По този начин поставят нещата.
Добре, други неуредени въпроси. Примерно българската държава плати ли, там имаше едни глоби, които либийският съд наложи на сестрите за по-леките обвинения? Платени ли са тези пари и ще се плащат ли въобще?
Не, те, абсолютно всичко отпадна. Автоматически всичко отпадна.
Хонорарът на Бизанти платен ли е докрай?
Хонорарът на Бизанти е платен до стотинка, всичко.
Г-н Чаушев, тайна ли е колко получи адвокат Бизанти като хонорар за всичките тези години?
Не са малко сумите. Също в продължение на осем години и нещо българската държава доста солидна сума е платила и за сестрите. Имам предвид тяхната издръжка и т.н. Също не е само на адвокат Бизанти, също и на палестинския лекар адвокатът.
Българската държава ли плащаше на Тухами Туми, адвокатът му?
Едно 80 процента да.
Вярно ли е, че трима реститути либийци искат да изхвърлят нашите дипломати от посолството заради неуредени сметки, т.е. посолството не си било плащало наема от 1999 г. насам?
Значи, не е вярно. Въпросът е чисто технически. Това, което казвате, абсолютно не отговаря на истината. Каква е истината? Истината е следната:
От 1999 г. и двете страни - и либийците тук, в България, и така ние там, не сме платили наем. Така че двете страни дължат определени наеми, но преди известно време се появиха трима човека, които, собствениците, казаха, че оттук нататък либийската държава нищо общо няма с този имот, оттук нататък трябва да платите наема на нас.
Колко е наемът?
Наемът е 11 000 долара.
На месец?
На месец. Така сме плащали и на либийската държава. И ние сключихме едногодишен договор с новите собственици. В самия договор обаче, наемния договор, има опции, че България, ако възнамерява да закупи имота, има право, те предложиха една цена от 4.5 млн. динара либийски. Сега водим с тях преговори.
Това е цената, на която сградата ще бъде купена от българската държава?
От българската държава като собственост заедно със земята, разбира се, при положение, че бюджетът на министерството позволява.
Един много сериозен проблем - през изминалите години, в които вие се занимавахте с връщането на сестрите у дома, бяха петролните концесии. Сега имаме ли някакъв шанс да си върнем поне част от петролните концесии, които ей така, за нищо, загубихме?
Първо, бих казал загубихме наистина, но шансове винаги има. Аз още сестрите когато бяха в затвора, този въпрос го поставих пред либийската страна с цел, ако възстановим нашата концесия, петролната концесия в Либия, част от печалбата на тези компании, един определен процент, ще отиде в международния фонд като принос. И тази идея беше приета от либийската страна много добре, мога да ви кажа аз, когато бях последния път в Триполи в хотела, където останах, хотелът беше пълен с представители на различни петролни компании, в т.ч. и на "Лукойл". Доколкото имам информация, много от тези компании са получили концесия.
Да завършим с един личен въпрос. Сега като отидете в посолството в Триполи, няма ли да ви бъде скучно?
От гледна точка на журналистите ще ми бъде малко скучно. Скучно, защото все пак група журналисти, когато бяха там, имахме повече емоции, но за мен е важно, че сега като отида, ще е малко по-спокойно.
Сега като е решен казусът с българските медици, възнамерявате ли да понамалите състава на българското посолство в Триполи или?
Не. Ние нямаме кой знае колко дипломати там. Нормално е освен посланика да има още един дипломат. Има си търговски представител, това вече е от Министерството на икономиката, така че аз мисля, че съставът е съвсем, така, не е много голям и абсолютно отговаря на нашите нужди.
