Без политическа намеса в разпределението на европарите, иска Михайлова

3 декември 2008 22:28

Интервю с депутата от ОДС Надежда Михайлова, член на Парламентарната комисия по европейските въпроси, която изслуша вицепремиера Меглена Плугчиева за начина, по който усвояваме средствата от Европейския съюз.

Бързам да ви коригирам - аз днес не изслушах г-жа Меглена Плугчиева.

Така ли? Защо?

И това не е отношение към нея. Да, имаше изслушване, но аз заявих още предния път в комисията, че аз смятам, че правителството въобще не преценява или не иска да види изобщо къде е проблемът. Проблемът далеч не е в г-жа Плугчиева и колкото и да разширяваме правомощията на г-жа Плугчиева, нищо няма да се промени, ако не се реши един много сериозен въпрос, за който днес и Майкъл Лий в свое изявление споменава, а именно политическата намеса в начина, по който се разпределят европарите. Майкъл Лий говори днес за непрозрачност на търговете. И в това няма нищо организационно, няма нищо техническо и нищо експертно. В това има политическо решение, което очевидно не е в посока на интересите на страната ни.

Добре. Очевидно е, че оставки заради тези блокирани пари по ФАР няма да има. Какво задължително обаче трябва да направи българското правителство, и то много бързичко, за да не изгубим останалите 340 милиона по ФАР, за които днес Брюксел ни дава някакъв нишан, че все още имаме шанс от една година да спасим?

Аз не знам какъв нишан им дава Брюксел днес. Аз лично също заминавам за Брюксел, утре ще имам среща със заместник-председателя на Европейската комисия Гюнтер Ферхойген, така че по темата с нишаните сигурно ще има и аз какво да кажа до два дни. Но онова, което българското правителство трябва да прекрати един път завинаги, това е да обслужва приятелски фирми и без търгове или с подставени лица да решава проблема с еврофондовете. Ако този проблем не бъде решен, няма никакво значение всички останали заклинания, всичко онова, което ние ще направим. Защото аз пак повтарям, политическият проблем, а въпросът с политическата корупция е политически проблем, той може да бъде решен само с политически средства. Експертите са абсолютно безсилни. И затова тези, този остър език на Европейската комисия показва, че Европа за последен път ни дава предупреждение, че по този начин няма да я караме.

Като казвате, че трябват политически средства, ето, няма по-, как да кажа, по-сериозен, по-мащабен политически орган от съвета на коалицията, който се събира в петък. Вие вероятно ще бъдете в Брюксел, но така или иначе какво очаквате да се случи на този съвет на коалицията, какви политически решения да бъдат взети специално по отношение на парите от Европейския съюз?

Политическият съвет на коалицията според мен трябва да реши един-единствен въпрос. И това е да премахне политическата намеса в разпределението на европарите. Но аз много се съмнявам, че това нещо ще бъде по същество ефективно, тъй като очевидно правителството е загубило доверието на Европейската комисия и което е по-неприятно, на страните-членки на Европейския съюз. А когато една страна е членка на Европейския съюз, загубата на такова доверие има много сериозни последици за абсолютно всички. Самият факт, че правителството има идея да компенсира загубените пари по еврофондовете посредством държавния бюджет, показва, че те нямат искрено желание нещо да променят. Защото, ако тяхното желание беше искрено, те щяха да кажат - виновните ще понесат наказанието, а не да ми казват ние няма да вземем главите на никой министър. Ние не сме човекоядци и не искаме главите на когото и да било. Искаме просто да си свършат работата. И го искат гражданите на България, забележете. Защото тези пари трябваше да отидат в пътния фонд и въобще в инфраструктурата, а всеки, който пътува в България, знае в какво състояние са пътищата. Така че напълно фалшива е кампанията срещу войната по пътищата, ако нищо същевременно не се прави от онези, които имат правомощията да го направят.

Всъщност, като казвате, че част от проектите по ФАР ще бъдат финансирани от националния, от държавния бюджет, всъщност именно от това заседание, на което, което вие днес не сте уважила, стана ясно, че 75 милиона ще бъдат платени от националния бюджет. Другите пари просто не са били договорени, до 220 милиона. Но това, това. . .

Тоест 75 милиона ви се виждат скромна сума. . .

Не, не ми се виждат. Не, не, не, не ме разбирайте....

. . .от държавния бюджет? Дано така не се сторят и на хората. . . защото това означава, че България два пъти трябва да плати едни и същи пари. Това е защото държавният бюджет не е принадлежност на правителството, това са парите на всички български граждани, така че с лека ръка да се налее в един сектор, в който Европейският съюз казва, че очевидно има проблем, означава наистина, простете ме за думата, но това е злонамереност. И аз пак повтарям, аз не уважих заседанието на комисията не от неуважение към Меглена Плугчиева, а поради пълното несъгласие с това да стана съучастник на подмяна на истинския проблем. И аз пак повтарям, истинският проблем не е в разширяването на правомощията на Меглена Плугчиева. Аз разбирам желанието на управляващите да опаковат в момента, включително и опозицията, в нещо, което те не са свършили. Но трябва да назоваваме нещата много ясно и открито, защото вече всичко се вижда. Вижда се и отвън, вижда се и отвътре, хората наистина доста дълъг път извървяха и доста лишения понесоха.

Междувпрочем според Меглена Плугчиева следите на нарушенията по програма ФАР водят и към представителството на Европейската комисия у нас, тъй като голяма част от договорите са били сключени преди членството, истинското ни членство в Европейския съюз. Същата теза защитава, така, бих казала солидно, и евродепутатът Евгени Кирилов. Защо между другото не вземете да поканите бившия ръководител на делегацията на Европейската комисия у нас Димитрис Куркулас и човекът да даде обяснение, може би ситуацията ще стане по-ясна така.

Аз знаете ли какво ще ви кажа? Този маниер, този опит на правителството да прехвърли проблема от болната глава на здравата, в случая към Европейската комисия, показва отново онзи начин, в който вината се търси навсякъде другаде, само не и в нас. Да поканим Куркулас да ни дава обяснения какви са проблемите в еврокомисията, ми се вижда. . . по-социалистическо, извинявайте ме за думата, предложение едва ли би могло да бъде направено, защото това, че те твърдят, че не знаели какво трябва да се направи, абсолютно не отговаря на истината. Българското правителство, и го казвам съвсем отговорно, много добре знае какво трябва да бъде направено. Отделен въпрос е, че не иска да го направи и понеже не иска да го направи, пак повтарям, то търси вината навсякъде другаде извън себе си. И ако българското правителство имаше наистина, както вие казвате, искрени и почтени намерения да реши проблема, Станишев щеше да дойде в пленарна зала, щеше да изложи проблемите пред депутатите и щеше наистина да потърси изработване на национална позиция, но само ако можеше да даде отговор на въпросите, а той не може да даде отговор на тези въпроси. Това е проблемът.

Питам ви като бивш външен министър на страната ни продуктивно ли е това заяждане с Европейската комисия, след като загубихме 220 милиона по ФАР?

Абсолютно. . .

Как би се изтълкувало това в Брюксел - като мъжество, като една твърда позиция или като нахалство по-скоро? Вие ще имате всъщност възможност да го проверите това утре в Брюксел.

Ами като балкански бабаитлък, прощавайте ме за израза. Това показваме ние в момента, защото реално България се държи към Европейската комисия като обидено дете заради това, че Европейската комисия посочи какви са ни проблемите. И вместо ние да ги решим, защото тези проблеми засягат нас. . . аз искам тук да кажа нещо, което казах днес пред студенти в Софийския университет, където имах, изнесох лекция в рамките на тържествата за Европейския съюз. Европейската комисия е наш съюзник. Страните-членки на Европейския съюз имат интерес България наистина да може да си реши проблемите, защото за хубаво или за лошо ние вече сме в Европейския съюз и те не искат да има проблеми вътре в Европейския съюз и ще помогнат на България максимално, за да може тя да си реши проблемите. Но едно трябва да е ясно - те няма да си затворят очите пред откровената кражба. Затова тези призиви, че не била Европейската комисия солидарна с нас, ами кажете ми, солидарно ли е правителството с гражданите на собствената си държава или е солидарно с онези, които са се възползвали от европарите?

европари ЕК ФАР Надежда Михайлова ЕП