Атентатът срещу папа Йоан Павел II: България през погледа на проф. Джузепе Консоло

Проф. Джузепе Консоло е адвокат Сергей Антонов, обвинен за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г.
Проф. Джузепе Консоло е адвокат Сергей Антонов, обвинен за съучастие в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. / Снимка: СУ Св. „Климент Охридски”
Атентатът срещу папа Йоан Павел II: България през погледа на проф. Джузепе Консоло
97344
Атентатът срещу папа Йоан Павел II: България през погледа на проф. Джузепе Консоло
  • Атентатът срещу папа Йоан Павел II: България през погледа на проф. Джузепе Консоло
Сергей Антонов беше оправдан във връзка с атентата срещу папа Йоан Павел II, България спечели юридическата битка, но загуби медийно-пропагандната и петното върху страната остана. Това каза в интервю за Дарик адвокатът на Сергей Антонов проф. Джузепе Консоло. Той е у нас, за да представи книгата си, наречена „Атентатът срещу папата: истинската история“. Тя достига до българските читатели чрез издателството на СУ "Св. Климент Охридски".
 
Днес се навършват 37 години от атентата срещу папа Йоан Павел II. За съучастие в него бяха обвинени трима български граждани – Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. Последните двама се връщат в България, докато Сергей Антонов е арестуван и прекарва в затвора няколко години. В крайна сметка съдът го оправдава, но той вече е тежко болен и през 2007 година умира.
 
Каква е истината за атентата през погледа на адвоката му проф. Джузепе Консоло:
 
Нарекли сте книгата си „Атентатът срещу папата – истинската история“. Кои са истините, които останаха скрити?
 
Скритите истини се отнасят да фигурата на Мехмед Али Агджа. Той е професионален убиец и измисля тази призрачна, реално несъществуваща българска следа. Става дума за обвинение срещу хора, които реално не са извършили престъпление. Но имаше и такива, които искаха на всяка цена да обвинят Антонов и той да излезе виновният.
 
Кои са тези хора, кой имаше интерес да напише лъжовната история?
 
За да отговоря на този въпрос, трябва първо да се разбере добре каква е фигурата и ролята на Антонов. Той е обикновен служител на БГА „Балкан“, води нормален живот и няма нищо общо с тероризма. Мога да ви попитам вас как е изчакал година и половина, за да го арестуват? Ако е бил виновен, след атентата е щял да избяга от Италия и да се прибере в България. Той не е имал подготвен адвокат, който веднага да поеме защитата му.
 
А вие как я поехте, кой дойде при вас?
 
Пръв към мен се обърна посланикът Венелин Коцев. Той ме помоли да поема защитата на Антонов. Аз му казах, че каузата е загубена и българинът ще бъде осъден. Тогава посланик Коцев започна да се смее и ми каза: „Аз познавам Антонов и той е невинен". Посланикът гарантира за Антонов и пое риска, който можеше да произтече от думите му, като каза, че е невинен. На този етап аз още не бях виждал и не бях разговарял с Антонов. Видях се с него 15 дни по-късно, след неговото арестуване. Делото беше много сложно, постоянно изникваха непредвидени моменти, затова всички се заехме много сериозно.
 
Имаше един много важен епизод. Съдия Мартела, който искаше доказателства за вината на Антонов, го попита: "Вие получавали ли сте някога пратки от България?“ Причината за този въпрос е ясна, ако той беше казал, че е получавал, това щеше да означава, че има пистолет в тях. В този момент аз погледнах довереника си и му казах, че може да не отговаря, че има това право. Той обаче заяви, че ще отговори. И каза: „Да, получих един чифт "пантофли“. Всички се спогледахме, погледнах съдия Мартела, той също се обърна към мен с думите да не подсказвам на своя клиент. Аз му отвърнах, че не подсказвам, но ако той не си спомня, негово право е да каже, че помни. Въпреки това Антонов каза, че може да отговори. Тогава аз му зададох въпроса: „Какви са тези "пантофли?“. Той обясни, че става дума за пантофи. Така стана ясно, че не е получавал пакет с пистолет, който да използва.
 
Страхувахте ли се? В друго ваше интервю казвате, че сте получавали заплахи.
 
Да, спомням си един такъв случай. Обадиха ми се по телефона през нощта и ми казаха следното: „Когато запалиш двигателя на Мерцедеса си, ще чуеш как ще експлодира“. Съпругата ми ме попита кой се обади в 01.30 през нощта? Аз й отвърнах, че е грешка. На следващата сутрин отидох в ДИГОС. Това е отдел за спецоперации. Спомням си един забавен епизод, но може да се каже, че той беше и драматичен. Обърнах се към един служител на ДИГОС. Стана игра на думи, отразил съм я и в книгата: ДИГОС е отдел за спецоперации, а „дигас“ е „кажете“. ДИГОС – дигас. Служителят ми каза: "Подготвили сме ескорт за вас“. Аз обаче отказах да бъда придружаван, защото свободата ми нямаше цена.
 
Освен юридическата битка, в която победихте, се водеше и медийно-пропагандна битка. Беше ли тя спечелена от България?
 
Не, явно беше поражението на България в тази битка.
 
Въпреки оправдателната присъда Сергей Антонов се разболя, петното върху България остана, може ли да бъде изчистено във времето и как?
 
Да, може. Начинът е да се правят много интервюта, дискусии, на които да се говори за това. Съдебни журналисти да разнищят случая и да обяснят, че няма българска следа. Странното в случая е, че нямаше много български журналисти. Имаше американски, френски, германски, руски. Затова борбата и процесът бяха много тежки, но Слава Богу, успях.