Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в „Седмицата” на Дарик.
Буш казал на премиера Станишев – имаме обща грижа - енергетиката. Как го разбирате вие?
- Буквално го разбирам, тъй като въпросът с енергийните запаси е глобален въпрос и той засяга действително целия свят. И ние нямаме варианти да се държим като енергиен остров. В това отношение бяха обсъждани и най-важните енергийни проекти, като започнете с „Белене”, с газовите проекти „Набуко” и „Южен поток”. Като цяло Америка е заинтересована да спре този дефицит на енергия или поне да бъде ограничен, тъй като виждате, че новите цени измъчват целия свят и не случайно Европейският съюз, занимаваща тема вчера и онзи ден. Искат ли, за да бъде спрян дефицитът на енергия, американците трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй” под наем и евентуално да строят седми и осми блок на същата централа? - Аз не мисля, че стои точно въпросът за трети и четвърти блок, по-скоро става въпрос за анализ на възможностите да се изградят заместващи мощности в „Козлодуй”, тъй като там инфраструктурата е направена, тя е направя и за първи до четвърти блок, които бяха спрени, и сега не се натоварва. От тази гледна точка и за България, но и за всеки инвеститор „Козлодуй” е интересно място. От тази гледна точка беше деклариран интерес от американски компании. Той не е политически, той е бизнес интерес, но естествено трябва да се направи анализ, икономическите интереси, целите за финансиране и би могло да стартира и такъв проект. Знаете, че върви ядрен ренесанс. В самите Съединени американски щати са подадени 27 заявки за нови ядрени реактори в близките години. Америка над 15 години не строи, така че разбирате, че крачката е решителна в тази посока. В Европа има решителна промяна по отношение на ядрената енергетика. Т.е. американците обмислят да компенсират руското присъствие в „Белене” с евентуални два нови блока в АЕЦ „Козлодуй” вече с тяхно участие? - Аз не мисля, че Америка търси компенсиране и че икономическите интереси на американските фирми са на принципа – антитежест на руските. Просто това представлява интерес за американския бизнес. Пазарът на Балканите е голям, стабилно нараства, търсенето очевидно ще бъде голямо през близките години. И от тази гледна точка е важно да се настаниш на този пазар. Общото мнение и от българска, и от американска страна беше заявено, че България е на такова място, че имаме всички условия да сме енергиен или газов център. Ясно е, че капиталите вървят след интересите. След като има интерес, ще има инвестиции в тази област. Това, което казвате обаче означава ли, че не е вярно твърдението във вестник „Кеш” от тази седмица, че САЩ са обезпокоени от енергийните сделки на България с Русия и че при всички официални разговори на българската делегация, чийто член бяхте и вие, е било посочено, че когато осъществява енергийни сделки с Русия, България трябва да си дава сметка, че преди всичко става дума за политика. - За разлика от автора на статията аз присъствах на всички срещи. Такива нотки категорично нямаше. Разбира се, имаше аргументация от страна на премиера защо правим и „Набуко”, защо правим и „Южен поток”. Ударението беше сложено върху това, че ние в името на по-бързия старт на „Набуко” осигурихме част от Азербайджан в рамките на квотата на България в „Набуко” и че проблемът не се казва България. Проблемът е в други участници в проекта. Затова и беше обсъдена на две нива – и с президента Буш, и с държавния секретар Бодман, да направим една енергийна среща, може би в различни формати. Единият формат е за всички страни от Европейския съюз, от Каспийския регион. Втория формат е само за свързаните с „Набуко”, това са 60 страни участнички в „Набуко” плюс държавите от прикаспийския регион, може би Ирак, може би Египет - страните, в които се очаква да има газ. Но и в двете посоки ние сме готови да сме домакини на такива срещи, за да ускорим реализацията на алтернативните потоци. Като „Набуко” не е единствената алтернатива. Втората и по-бърза алтернатива, може би е TGI,, това е Турция, Гърция и Италия. Газопроводът е готов до Гърция. Чрез връзка с нашата газопропреносна система ние бихме могли буквално след година да имаме алтернативна газ. Но трябва да се реши проблемът с транзита газта през Турция. Турция да играе ролята не на транзитираща, а на произвеждаща газ страна, което, естествено, не отговаря на интересите на потребителите. И за това смятаме, че има политически пречки и е добре да се организират такива срещи на високо ниво, в които смятаме, че трябва да участват и Съединени американски щати, и Русия, разбира се. Възниква въпросът защо пък примерно САЩ, защо Русия? Тъй като енергийният проблем е глобален и всяко намаляване на енергийни дефицити води до намаляване на цените в световен мащаб и големите държави също са заинтересовани това да се случва в близките месеци. Защо правителството още не е предложило и парламентът още не е ратифицирал договорите в областта на енергетиката, които бяха подписани в началото на годината? - Върви съгласувателната процедура за „Южен поток” и след като завърши (тя е пред завършване, вчера получихме финансовата обосновка за Министерство на финансите), така че буквално на следващото заседание „Южен поток” може да влезе в заседание на Министерския съвет и да мине през парламента. Но напомням, че там единственото, което подлежи на ратификация е ангажиментите данъчните условия да не се влошават в момента на подписване на споразумението. Всичко друго на практика не подлежи на ратификация и е договорено. Т.е. в четвъртък очаквате да бъде ратифициран, правителството да предложи ратификацията от парламента на „Южен поток”? - Да. Да. Би трябвало това да се случи, ако, разбира се, изостаналият дневен ред от миналата седмица поради отсъствието на премиера да не забави нещата, но при всички случаи до лятото тази ратификация трябва да е минала. Защото, г-н Димитров „168 часа” предполага в заглавие от седмицата, че Първанов и Станишев са скарани заради Путин, защото кабинетът блокира мега сделките договорени от българския и руския президент и правителството не прави нищо, за да преведе в действия тези договорки. - Разбира се, че няма как да е вярно това нещо, тъй като подписването на тези споразумения се правеше от изпълнителната власт в присъствието на двамата президенти. Но това е ангажимент на изпълнителната власт и няма някакви движения встрани или още повече назад. В тази посока президентът активира събирането на Съвета за национална сигурност следващата седмица, който ще се занимава с енергийната сигурност на България не толкова като тревога, колкото да се види какви са близките перспективи и има ли заплахи за енергийната сигурност на България. Моето мнение е, че точно с големите проекти, които стартирахме, не само, че няма заплаха за енергийната сигурност на България, но и ние сме част от енергийните гаранции на ЕС и особено на Балканите. Не може да се търси, разбира се, всеки журналист е свободен да си прави предположенията, но няма такава връзка. А има ли интерес към нови енергийни мощности в „Марица-Изток” от американците? - Това, което е особено интересно, и аз съм особено доволен от този резултат, от дълго време търсим изпълнител, който би построил нова мощност на въглища в „Марица-Изток” и съхранение на въглероден двуокис. Голяма част от българите вероятно не знаят, но от 2012 всички парникови газове, които излизат в атмосферата, ще бъдат заплащани. Цената е изключително сериозна, която се очаква и може да се окаже, че не е изгодно да работят нашите въглищни централи. Добрият ход е въглеродният двуокис да се съхранява и тогава няма да се плаща. Няма добри технологични решения, има експериментални установки в САЩ и във Великобритания. Но досега нямаше фирма, която да каже аз ще се наем с това да направя такава централа в „Марица-Изток”. Кой се наема сега? - … на преговорите пое ангажимента. Само да повторите кой, коя фирма? - АЕS. Това са тези, които и сега Които и сега имат. - Да, да. Така че при това положение стартираме търга. Разбира се, там могат да се явят и други участници, но това ще бъде изричното изискване да няма въглероден двуокис в изгорелите газове, което е много добра новина за живеещите в региона. Освен това, ако отработим такава технология и тя е икономически изгодна, тя може да се приложи и на останалите три мощности и веднъж завинаги да решим проблема на хората, които живеят в този регион. Та си мисля, че това дори е по-важна новина за голяма част от българите, отколкото новината за евентуално строителство на нови реактори в „Козлодуй”. Обаче сега слушателите ни сигурно остават с впечатлението, което впрочем се налага в публичното пространство в последните седмици, че правителството като че ли работи по-скоро за американското присъствие в българската енергетика, а президентът за руското. Ето вие разказахте колко неща се свършили американски фирми да дойдат в българската енергетика. - Аз мисля, че ще бъде елементарна грешка, ако България тръгне в тази посока и почне да играе ролята действително на троянски кон на една или друга велика сила. Доминиращи пак са българските интереси и аз мисля, че България добре балансира интересите си в енергийната област. Виждате, че не се работи с приоритети нито по отношение на едната, нито по отношение на другата страна. Има един основен принцип в бизнеса – да имаш поне три източника на суровини на енергия. В случая до голяма степен България има само един източник – това е Русия. Съвсем естествено е да търсим алтернативи, това е в интерес на България. Освен това всички знаем, имаш ли един източник, имаш монопол, цената е монополно висока. Нека да има конкуренция. Няма ли „Южен поток”, няма да има конкуренция на „Набуко”. И обратното, няма ли го „Набуко”, няма да има конкуренция на „Южен поток”. България и българските потребители са заинтересовани да присъстват различни източници, различни трасета, различна газ и естествено, различна цена на газта. Впрочем, кога ще обявите търга за „Марица-Изток” за тази нова мощност? - Почти са готови с обявяването на търга, отворен стоеше този въпрос, че не можеше да го обявим и да няма кандидати. Тъй като въпросът е технологично сложен. При тази ситуация, след като имаме готовност, можем да го обявим буквално всеки момент. Като говорим за „Марица-Изток”, та да ви попитам какво мислите за премиерските съветници и в бордове или, впрочем, вие сте точният човек да бъдете попитан защо назначихте президентския съветник Данаилов в борда на „Марица-Изток”? - Ами просто зависимост, бордовете не са експертни съвети, те са съвети за представителство на държавата в съответния орган и от тази гледна точка не може за всичко, което се случва в държавните структури, да бъде отговорна държавата, а тя да няма поглед върху тези неща. И мои съветници са в бордовете на „Козлодуй”, в другите бордове, тъй като трябва да имаш информация, за да можеш да участваш във вземането на решения и да носиш отговорност. Не мисля, че това е казус, който трябва да предизвика нечия тревога. Друг е въпросът, че нашите мениджъри, в държавните предприятия не работят като мениджмънта в частните фирми и това определено е проблем. Затова в рамките на холдинга, който готвим, Български енергиен холдинг, или БЕХ, както вече условно го наричаме, ще има конкурс. Той се готви от консултант по този конкурс, най-вероятно той ще го проведе, а няма да се прави от представители на министерството. Така че да подберем на конкурентна основа мениджърски екипи и тези мениджърски екипи да могат да получават прилични възнаграждения, но и да носят отговорност за това, което правят. Иначе политическите назначения и уволнения според мен носят своите негативи, тъй като голяма част от тези хора не са професионалисти. Но пак ви връщам към това, щом отговаряш, трябва да имаш информация. Да изчистим още един въпрос. Американци, интерес към „Марица-Изток”, неминуемо човек се сеща за Стефан Гамизов, той впрочем ще гостува след малко в нашето студио. Вие познавате ли се с този консултант, който, според пресата, има голяма роля за лобирането за американските енергийни интереси? - Признавам си, че съм го виждал само по електронните медии, не го познавам лично. Но смятам, че г-н Гамизов категорично отстоява определени частни интереси, това е негово право и няма нищо лошо, че той представлява такива интереси, това е жизненото му поприще. Да поговорим още малко за енергийните ресурси. Днес от първите си страници, видял сте сигурно в „Труд”, Барозу призовава да бъде свален акцизът за горивата или по-скоро казва, че ЕК няма да се противопостави на такова решение на правителствата. Така ви отпада основното оправдание с Европа България да поддържа по-висок дори от договорения с ЕС акциз през 2008 г. Ще предложите ли намаляването му? - За голямо съжаление, не съм я видял публикацията, но ако е само така, тя не е пълна. В повечето държави-членки акцизът е над минималните нива, които са определени, а в България продължава да е под минималните нива. Ама така сме се договорили. - Така че за България единствената възможност е да продължи да увеличава акциза, докато достигнем тези нива и ако не го направим, ще бъдем санкционирани. Но никой не е взел решение да паднат минималните нива. Ако имаше такова решение... „Труд” цитира, чакайте да ви кажа, Барозу казва: „Правителствата могат да намалят акцизите, ако искат.” Въпрос към вас като член на правителството. Искате ли? - В рамките на минималните нива, приети от ЕС. Ами то за България минималното ниво е по-ниско от това, което в момента се прилага, за 2008 г. - В България е под минималното ниво. Не, България за 2008 г. е договорила по-нисък акциз, отколкото сега се прилага. - Не, акцизът, който България е договорила, трябваше да влезе от 1 януари 2009 г. И от тази гледна точка има възможност, примерно, акцизът до края на 2008 г. да бъде малко по-нисък и от 1 януари 2009 г. да бъде такъв, какъвто е договорен с ЕС. Но и самите производители, доставчици, купувачи казаха, че това е гимнастика, която най-вероятно е безсмислена. А големият въпрос е... Т.е. краткият отговор е не искате да се намали? На въпроса, както се поставя от „Труд” и от Барозу, правителствата да намалят, ако искат - българското не иска. - Не, няма такава възможност. Ако има такава възможност ,ЕС трябва да вземе решение за намаляване на минималните ставки на акциза. Ако тези ставки бъдат намалени, то българското правителство, бъдете сигурен, че на секундата ще го направи. Това, което сега може да се направи, пак ви повтарям, е да останем на нивото на 2008, само че, познавайки българските условия, разбирате, че всички ще продължат да продават бензин, сякаш са платили високия акциз, а не ниския акциз. Не се сменят данъци в средата на годината. Знаете, че всички данъци тръгват от 1 януари на съответната година, за да няма сивият сектор да се възползва и да създава проблеми. Да поговорим за тока. Как така при прилагане на една и съща формула в рамките на по-малко от месец се оказва, че токът може да бъде увеличен с 18%, с 14%? От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране първо обявиха едни проценти, после вие снощи в „Панорама” обявявате други проценти, това създава впечатление у българите, че това е някаква стакмистика. Може и с толкова, може и с по-малко, може и с повече. - Не бива да има такова впечатление, съжалявам, ако се създава такова впечатление. Всеки производител, доставчик на енергия обосновава пред регулатора разходите си и чрез тези доказани разходи обосновава цена. Така че това, което прави ДКЕВР, това, което правят и експертите на министерството, правят анализи на тези доказателства на монополистите, то затова има регулатор, понеже са монополисти и се доказва, че цените могат да бъдат по-ниски. Сам разбирате, че няма монополист, който да иска цените да са ниски. Обратното, всеки монопол натиска за увеличаване на цените, а пътят е много прост – увеличаваш разходите, доказваш тези разходи и искаш по-висока цена. От тази гледна точка ДКЕВР защитава публичния интерес, а не интереса на производителите и на доставчиците на енергия. Няма нищо нередно, а обратното, виждате, че има публично обсъждане, събират се аргументи във всички възможни посоки - от потребители, от производителя, от доставчици, в това число от производители и доставчици на въглища и се търсят резерви. В състояние ли сте да повторите процентите, с които ще се увеличат цените? - Разбира се, че мога да ви ги повторя, като изрично повтаряме, че това не е правомощие на министерството, това е правомощие на Държавната комисия и ви давам числата, с които Държавата комисия най-вероятно ще предложи на 26-ти. Но и нашите експерти също ще работят до 26-ти, за да видят обосноваността на разчетите, тъй като министерството има двойна позиция. Тя от една страна отстоява интересите на потребителите, от друга старта е принципал на производителите. Така че трябва да са доказани разчетите, не можем да жертваме примерно енергийните дружества, за да не ги застрашим, да има едни цени, които ще ги докарат до несъстоятелност. Казвайте процентите на увеличенията. - Да, да. Значи това е предложение, с което бях запознат вчера от г-н Шушулов, мога да го повторя естествено. За природния газ искането беше за 19,6%. След анализи, разговори с „Булгаргаз” е достигнато в общи линии компромисно решение някои неща да се намалят и увеличението да е в рамките на 5,15%. По отношение на електричеството искането беше за 18%, с допълнителните разчети, които са направени би могло да бъде 13,39%. За бизнеса има две категории. Средно напрежение - това са потребители до 20 киловолта, увеличението ще е с около 12,52%, ниско напрежение - със 16,23%, а беше поискано от 27 до 33%. И за топлофикациите, там се оказа, че резервите са най-малко, почти никакви са. Поисканото беше 14,01, реално ще бъде 12,92. Но нормално е да се дебатират тези неща. Виждате, че изчисленията са до части от процента, като се търси всяка възможна резерва, тъй като цената на енергията е цената на нашето развитие. Електроразпределителните дружества обаче твърдят, че заради по-малкото увеличение на тока от поисканото от тях, България може да остава за дълго време без ток, заради чести аварии и нужно повече време за отстраняването им. - Едно от нещата, което е най-болезнено за тези дружества е засега рентабилността беше 16% - сега Държавната комисия за енергийно и водно регулиране им я сваля на 12. Това, разбира се, не се харесва. Те имат акционери и тези акционери очакват да печелят от собствеността си. Това е разликата между частното и държавната собственост. По отношение на инвестициите вие разбирате, че би могла още да се свие печалбата, която получават за сметка на по-големи инвестиции. Накрая, г-н министър, какво всъщност иска българската държава да стане с „Кремиковци” - да бъде обявено в несъстоятелност и с оздравителна програма да се възстанови, да бъдат продадени активите му на друго дружество? Каква е крайната цел? - … основни кандидата са с противоположни искания. „Арселор” иска да купи активите, като изчезне досегашното „Кремиковци” и заедно с това и неговите задължения. Тъй като и Жеваго настоява да го купи с оздравителен план, с редукция, естествено му е в задълженията. Но и двете решения са функция на съда и е въпрос на доказване кое е по-изгодно за собственика, а собственикът продължава да бъде Прамод Митал, той държи дял от акциите. А вие за какво сте? - Държавата иска „Кремиковци” да продължи да работи, „Кремиковци” да изпълни екоангажиментите си и плана за жизнеспособност, който се контролира от Европейския съюз. Това е позицията на държавата. Разбира се, купувачите биха желали държавата да се ангажира с един от тях и да елиминира другите. Това просто не е в интерес на държавата, тъй като, ако ние кажем, че този ни е по-добър, а другият по-лош при продажбата, каквато и да е тя, няма да има конкуренция. Добре. - От тази гледна точка ролята на държавата е да се стигне до търг, при който да има участници, които ще се конкурират и ще наддават. Другото е неразумно. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката, пряко в ефира на „Седмицата” на Дарик радио, с новината, че американска фирма е готова да строи нова, мощност в „Марица-Изток”.Разговорът може да чуете в прикачения звуков файл
