Татяна Георгиева е габровка, която в началото на 90-те напуска България и се установява в Кобленц, Германия. В родния си град е работила на различни места – била е екскурзовод, служител в отдел “Международно сътрудничество” в Техническия университет.
В Германия също се занимава с разнообразни дейности, но основното, което прави е да помага на габровци. Ежегодно заедно с майка си организира дарения за социалните домове, болниците и възрастни хора от региона. В началото тировете, пристигащи от Германия, са били товарени най-вече с хранителни продукти, по-късно с болнично оборудване, апаратура, пособия за възпитаниците от помощното училище, дома за деца и юноши и приюта за безпризорни деца в Габрово.
Само първата пратка надхвърля 150 000 марки. Помощта не спира и до днес въпреки влошеното здравословно състояние на дарителката.
Татяна Георгиева: Майка ми е наполовина германка и през съзнателния си живот съм се борила с мисълта за моята принадлежност дали съм българка, или германка. Като дойдох тук си изясних, че съм чиста българка. През 1997 година организирах първия транспорт за Габрово чрез съдействието на Германския червен кръст, спечелихме 20 хиляди марки и събрахме още 30 хиляди марки. Преди това сме събирали пари от частни лица. Хората от църквата също се отзоваха. Тук даряват хора, които са преживели войната, изпитали са несгодите след това и го смятат за свое задължение. Непрекъснато съм се старала да организирам транспорт, събрахме пари за линейката, мерцедеса с платформа за децата с увреждания.
Таня има много приятели в Габрово. Един от тях е Радослав Райков: Това е човек, който помага, прави нещо да Габрово.
Приятелите й я определят като човек със силен дух. Тя не може обаче да скрие огорчението си: Ние сме изключително и може да бъде изключително достойни хора, имаме изключителна ценностна система, не знам защо сме се скрили. Когато се връщам, ме обхваща бяс срещу това, което виждам. Не мога да повярвам, че българинът е заспал в летаргично състояние и нищо не прави да промени това състояние.
Всяка година българите в Кобленц се събират, за да отбележат 3-ти март. За Таня Георгиева това е най-големият празник: Ние винаги сме го почитали, защото прадядо ми е посечен от турците и името му е изписано на паметника в село Батошево.
Тя съжалява, че е на толкова години, "иначе бих станала Левски, за да пробудя този народ”.
