Здравното министерство връща наредбата за критериите за подбор на болници
96466
Здравното министерство връща наредбата за критериите за подбор на болници
Предвиждат връщане на наредбата на бившия здравен министър Петър Москов, според която здравната каса ще може сама да избира по определени критерии с кои болници да сключва договор и с кои не. Наредбата е публикувана за обществено обсъждане, което трябва да приключи до 15 март.
Проектонаредбата и мотивите към нея можете да видите ТУК
За това информираха Дарик от Центъра за защита на правата в здравеопазването, откъдето твърдят, че проектодокументът налага тотален административен контрол на болничното здравеопазване
Националната здравна карта ще бъде готова до 3 месеца, обеща Ананиев
От здравното министерство отбелязват, че според текст в Закона за лечебните заведения в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на РЗОК сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
От ведомството се аргументират с факта, че през последните години болничните легла у нас нараствали безконтролно и нецелесъобразно. В контекста на философията на Националната здравна карта бил нужен механизъм за планиране и осигуряване на медицинските дейности, заплащани с публичен ресурс на териториален принцип съобразно потребностите на населението.
В мотивите към публикуваната за обсъждане проектонаредба се посочва, че понастоящем липсва механизъм, който да определя кои болници могат да получават пари от касата, ако в даден район в страната се установи излишък на болнични легла. Практиката в последните години показала безконтролно и нецелесъобразно разрастване на тези легла, посочват от здравното министерство като аргумент за новото си предложение.
Новият здравен министър с план за действие - какво включва той?
Разкривали се немалък брой нови болници, разкривали се и нови структури в съществуващите, което от ведомството считат, че не е съобразено с потребностите на населението.
От Центъра за защита на правата в здравеопазването обаче твърдят, че крайната цел на тази политика е министърът и администрацията му да определят с кои болници и за какви медицински дейности да сключи договор касата. Така пациентите ще бъдат принудени да се лекуват в тях или , ако искат да се лекуват в друга избрана от тях болница, ще трябва да си платят.
Такава наредба бе изготвена през 2016 година от екипа на бившия здравен министър Петър Москов и приета от Министерския съвет като част от плана за изграждането на Национална здравна карта. От Центъра за защита на правата в здравеопазването тогава обжалваха документа, а през март 2017 година той падна в съда.
Проектонаредбата и мотивите към нея можете да видите ТУК
За това информираха Дарик от Центъра за защита на правата в здравеопазването, откъдето твърдят, че проектодокументът налага тотален административен контрол на болничното здравеопазване
Националната здравна карта ще бъде готова до 3 месеца, обеща Ананиев
От здравното министерство отбелязват, че според текст в Закона за лечебните заведения в областите, в които броят на леглата за болнично лечение надвишава конкретните потребности от брой легла по видове, определени с Националната здравна карта, директорите на РЗОК сключват договори с лечебни заведения за болнична помощ или техни обединения, избрани по критерии и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
От ведомството се аргументират с факта, че през последните години болничните легла у нас нараствали безконтролно и нецелесъобразно. В контекста на философията на Националната здравна карта бил нужен механизъм за планиране и осигуряване на медицинските дейности, заплащани с публичен ресурс на териториален принцип съобразно потребностите на населението.
В мотивите към публикуваната за обсъждане проектонаредба се посочва, че понастоящем липсва механизъм, който да определя кои болници могат да получават пари от касата, ако в даден район в страната се установи излишък на болнични легла. Практиката в последните години показала безконтролно и нецелесъобразно разрастване на тези легла, посочват от здравното министерство като аргумент за новото си предложение.
Новият здравен министър с план за действие - какво включва той?
Разкривали се немалък брой нови болници, разкривали се и нови структури в съществуващите, което от ведомството считат, че не е съобразено с потребностите на населението.
От Центъра за защита на правата в здравеопазването обаче твърдят, че крайната цел на тази политика е министърът и администрацията му да определят с кои болници и за какви медицински дейности да сключи договор касата. Така пациентите ще бъдат принудени да се лекуват в тях или , ако искат да се лекуват в друга избрана от тях болница, ще трябва да си платят.
Такава наредба бе изготвена през 2016 година от екипа на бившия здравен министър Петър Москов и приета от Министерския съвет като част от плана за изграждането на Национална здравна карта. От Центъра за защита на правата в здравеопазването тогава обжалваха документа, а през март 2017 година той падна в съда.
