- Селиме Карагьозова и Снежана Бакърова
424 са незаетите лекарски практики в България, като става въпрос за слабо населени и отдалечени райони на страната. Това каза в предаването „Кой говори” по Дарик Ивелина Георгиева, експерт в Министерството на здравеопазването. Данните са събрани от здравното министерство във връзка с подготовката на новата здравна карта на страната, в която пише колко е минималният и колко е максималният брой на личните лекари, нужни за обслужването на населението. Над половин милион българи според тези данни нямат реален достъп до джипи. Според главния секретар на Българския лекарски съюз Димитър Ленков е нужно местната власт и кметовете да се ангажират с проблема.
Лекарските практики са разписани така, че един личен лекар да обслужва средно около 1200 души население – от 900 до 1500 души, каза Георгиева, като допълни, че някои по-малки практики се състоят от няколко населени места – селца с 200, 300, 500 души. По думите й при разработването на националната здравна карта е установено, че 424 такива практики нямат постоянно пребиваващ там личен лекар. В някои от тях изобщо не стъпва лекарски крак, в други лекар посещава населеното място в определени дни от седмицата. „Но така или иначе за съжаление пациентите не могат да боледуват по план и не могат да се разболяват само във вторник и четвъртък“, коментира Георгиева.
"Проблемът е на системата, която съществува в България и се налагат спешни промени", каза от своя страна Димитър Ленков. Според него проблемът трябва да бъде акцентиран на вниманието на местната власт. „Има кметове по места на малки общини, където продължават да разсъждават чисто по социалистически, че държавата е длъжна да осигури лекар за това населено място“, каза той. На въпрос какво може да направи кметът, той отговори: „Много неща. Той трябва да си постави за цел, че осигуряването на здравното обслужване е един от основните приоритети на местната власт. Да тръгне да търси общопрактикуващ лекар, за го привлече в това населено място. Защо да не му осигури една добре оборудвана здравна служба, тъй като повечето са в трагично състояние.“
Според лични лекари, които имат практики в такива отдалечени населени места, е нужен диференциран подход към тяхната дейност. В ефира на Дарик д-р Селиме Карагьозова призна, че с практиката си в Разград издържа останалите кабинети в три от селата в района. На повече от 40 километра от Смолян пък има практики д-р Снежана Бакърова. И двете бяха единодушни, че разходите за дейност в такива неатрактивни райони, за персонал и за транспорт са много по-големи, отколкото в градовете. Затова и малко лекари искат да работят в тези малки населени места. Ето разказите на двете лекарки:
Селиме Карагьозова: „Основният проблем е недостиг на общопрактикуващи лекари в нашия регион. Това обаче не означава, че тези пациенти са необслужвани. На мен ми се заплаща за 700 човека в двете села около 700 лв. С тях поддържам кабинета, спешния шкаф, медицинския специалист, който е назначен, плащам осигуровки. Градската ми практика е много голяма и издържа селските кабинети. Селските кабинети към момента са много неатрактивни и икономически неизгодни. Но не може на 50 км от Разград да се оставят пациенти без лекарски контрол. В случаите, когато се налага, съм поне на телефонна консултация. Телефонът ми е винаги включен – и събота, и неделя, и през нощта. Проблемът е, че регионалните здравни каси не ни заплащате тези минимални, поне полагащите се 200-300 лв., които биха подпомогнали такива практики.“
Снежана Бакърова: „В Смолянска област незаетите практики са 13, от които за осем няма сключен договор с лекар, а населението в останалите пет практики се обслужва от съседни такива. Друг е въпросът, че достъпът до медицинска помощ е ограничен за тези малки населени места. Понеже съм местна, държа три практики – две в Смилян и една в Могилица. Имам населени места, които са на разстояние 40 км от спешен център. Друг пък е въпросът, че в някои от тези населени места няма транспорт. Решението е да се направи един диференциран подход. Правителството, хората, които коват закони, да обиколят такъв вид райони и да подходят диференцирано, когато трябва да отпуснат някакви средства, защото здравната реформа е направена за големите градове, изобщо не работи в малките.“
