В страната вече има недостиг на общопрактикуващи лекари и той е около 450 специалисти, каза във Варна зам.-председателят на Българския лекарски съюз Галинка Павлова, по време на кръгла маса по проблемите на здравеопазването, организирана от общината в крайморския град.
По думите ѝ същата е картината и за докторите от различните специалности. Има населени места и цели региони, където обезпечеността с лекари е едва около 20 процента, посочи Павлова. Като особено критична тя посочи ситуацията в Търговище, Смолян, Разград.
Сестри и акушерки искат стартова заплата от 1400 лв., иначе плашат с протести
В извънболничната помощ недостигът на специалисти също започва да става критичен, допълни Павлова. По думите ѝ близо една трета от лекарите са на възраст над 50 години, освен това голяма част от тях работят почасово.
Започнаха да се натрупват и финансови проблеми в общинските диагностично-консултативни центрове, каза още Павлова. По думите ѝ в момента БЛС прави проучване за задълженията на този тип здравни заведения. Според нея за излизане от кризата е необходимо да има промяна в нормативната уредба, която да позволи общините да имат право да се грижат за своята собственост.
Над половината джипита у нас са на възраст над 55 години
Павлова каза още, че ръководството на БЛС е притеснено за приемането на Националния рамков договор (НРД) за 2018 г. Тя посочи, че съюзът ще се бори в парламента да не бъде приет текст от закона за бюджета на НЗОК, според който, ако съсловните организации откажат да подпишат НРД, ще бъде наложен такъв, изработен от Надзорния съвет на НЗОК.
Лекарските заплати у нас остават най-ниски в Европа, германските са с 15 пъти по-високи
Освен при медицинските сестри, има огромен недостиг и на акушерки, допълни Райна Бояджиева, председател на Районната колегия на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Тя посочи, че във Варна най-възрастната работеща акушерка е на 78 години.
Основните проблеми за намирането на кадри са ниските стартови заплати от 500-600 лева и липсата на ясна перспектива за развитие, посочи Бояджиева.
По думите ѝ е необходимо на национално ниво да бъде приет стандарт по здравни грижи и НЗОК да остойности труда на специалистите, а не мениджърите на здравните заведения да разпределят субективно парите от касата.
По думите ѝ същата е картината и за докторите от различните специалности. Има населени места и цели региони, където обезпечеността с лекари е едва около 20 процента, посочи Павлова. Като особено критична тя посочи ситуацията в Търговище, Смолян, Разград.
Сестри и акушерки искат стартова заплата от 1400 лв., иначе плашат с протести
В извънболничната помощ недостигът на специалисти също започва да става критичен, допълни Павлова. По думите ѝ близо една трета от лекарите са на възраст над 50 години, освен това голяма част от тях работят почасово.
Започнаха да се натрупват и финансови проблеми в общинските диагностично-консултативни центрове, каза още Павлова. По думите ѝ в момента БЛС прави проучване за задълженията на този тип здравни заведения. Според нея за излизане от кризата е необходимо да има промяна в нормативната уредба, която да позволи общините да имат право да се грижат за своята собственост.
Над половината джипита у нас са на възраст над 55 години
Павлова каза още, че ръководството на БЛС е притеснено за приемането на Националния рамков договор (НРД) за 2018 г. Тя посочи, че съюзът ще се бори в парламента да не бъде приет текст от закона за бюджета на НЗОК, според който, ако съсловните организации откажат да подпишат НРД, ще бъде наложен такъв, изработен от Надзорния съвет на НЗОК.
Лекарските заплати у нас остават най-ниски в Европа, германските са с 15 пъти по-високи
Освен при медицинските сестри, има огромен недостиг и на акушерки, допълни Райна Бояджиева, председател на Районната колегия на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Тя посочи, че във Варна най-възрастната работеща акушерка е на 78 години.
Основните проблеми за намирането на кадри са ниските стартови заплати от 500-600 лева и липсата на ясна перспектива за развитие, посочи Бояджиева.
По думите ѝ е необходимо на национално ниво да бъде приет стандарт по здравни грижи и НЗОК да остойности труда на специалистите, а не мениджърите на здравните заведения да разпределят субективно парите от касата.
