Станков: Важно е да се знае дали френският посланик говори от името на държавата си
Станков: Важно е да се знае дали френският посланик говори от името на държавата си / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Важно е българските власти да знаят кой говори чрез френския посланик и неговите критики към съдебната система - дали той застава от името на държавата си или говори от свое име, защитавайки интереси на френския бизнес. Това коментира в интервю за Дарик бившият правосъден министър Антон Станков по повод последните скандали, свързани със съмнения за случайно разпределение на делата и с изнесените от посланик Ксавие Лапер дьо Кабан данни за кражба на фирма с помощта на определен съдия.

Станков заяви, че съдебната аристокрация не е била преборена с промените в Конституцията и днес тя е по-организирана от преди. Според бившия правосъден министър призивът на Радан Кънев за оставка на Висшия съдебен съвет бил „прочит на висок глас на стратегията за съдебна реформа в по-скритото й съдържание":

„Ако бях отговорен фактор във външно министерство, щях да се опитам да го изясня. Все пак става дума за един частен случай - дали това е позиция на френската държава или на посланика, упражнявайки функциите си представлява и френския бизнес. Това не е маловажно. Въпросите, които повдигна посланика са изключително важни".

По думите на Станков коренът започва още от юридическото образование: „Ако има корупция в юридическото образование, тази корупция после се мултиплицира в юридическата работа. Все още няма решителност на държавата в единния държавен изпит".

На въпрос кое е решението с днешна дата, Станков заяви: „В предложената актуализация на стратегията за съдебна реформа скрият подтекст за мен е нов Висш съдебен съвет - така чета тази стратегия. Създаването на тези две колегии първо означава, че трябва промяна на ниво Конституция. Един политик, партиен лидер, Радан Кънев, уважаван адвокат, мисля, че на висок глас прочете стратегията за реформа в по-скритото и съдържание. Ако просто променим едни хора с други хора, а пък правилата останат същите, не съм оптимист. Когато променихме конституцията, ние живеехме с илюзията, че сме преборили съдебната аристокрация. Съдебната аристокрация намери вариант и тя успя да се приспособи, кандидатствайки от един пост за друг пост, от един съд в друг съд. Определено съдебната аристокрация днес е по-организирана. Притесняваме това крайно разделение, което виждаме в момента. Искат се оставки, оставките естествено не се приемат. Аз съм противник на този вид общуване. Общият знаменател се намира лесно. Може да се намери. Въпросът е да има диалог, а не крещене".

„Дали сме стигнали критичната точка, ще стане ясно от това дали ще бъдат предприети политически действия за решаване на този проблем. Проблемът е, че тези промени са толкова фундаментални и сериозни - те са очертани от няколко решения на КС, които уви или пък за щастие налагат свикване на Велико Народно събрание", коментира още бившият министър на правосъдието.

Има изготвени правни становища и от теоретици и от практици - може да не се заобикаля Конституцията като се тръгне пряко към ВНС. Включително имаше и една такава теза, която макар и спорна, все пак е теза, че могат да функционират два парламента едновременно - единият обикновено НС, което да се занимава със законодателството и с парламентарния контрол, а другият - ВНС, което да работи по нова Конституция, допълни Антон Станков.

Къде остават адвокатите и мястото на тримата големи във ВСС

По повод идеите за разделянето на ВСС на две колегии - прокурорска и съдийска, Антон Станков попита къде остават адвокатите и ще участват ли те в кадровия орган на съдебната власт. Освен това според него е актуален и въпросът защо в работата на съвета участват шефовете на ВКС, на ВАС и главния прокурор, които са действащи магистрати и поради позициите си могат да контролират по някакъв начин пластовете във ВСС.

Станков напомни, че сред промените в Закона за съдебната власт, предложени от него през 2003 г. и след това отменени от КС, е била разпоредбата, според която общите събрания на съдилищата и прокуратурите да могат да посочват ръководителите си.

„Всъщност всеки един съд може да работи без председател - за прокуратурите въпросът е леко спорен, но и те могат да се справят. Ако прословутото разпределение на дела бъде направено както трябва - случайно, а не в кавички и от там нататък се избира един говорител, няма нужда от председател", коментира още Антон Станков.