В страната след 20-30 години ще продължат да изчезват села, до които няма транспортен достъп, ще се сливат градове и села, градове с градове, но е почти невероятно да се сдобием с малки градове-призраци. По-скоро те, както и големите градове, ще станат бизнес и административни центрове, коментира пред БТА зам.-председателят на Националния статистически институт Богдан Богданов.
Той е автор в публикацията „Градове и техните функционални урбанизирани ареали в Република България”. Изданието е разработено в рамките на проект на Европейската комисия „Urban Audit” и обхваща периода 2010-2012 г.
Враца се топи, само 29 града увеличили населението си през 2015-а
В изследването, в което се анализират 17 ареала в страната, се констатира, че почти всички градове губят население за сметка на ареалите си, където хората намират по-добри условия за живот - например сред природата, репродуцира се и се задълбочава едночленният модел на домакинство.
Най-висок дял на пенсионерските домакинства има във Видин - 20%, а относителният дял на домакинствата с деца до 18 години е най-висок в Пазарджик, Сливен и Хасково, като минава средната за страната граница от 30%. Без социални трансфери под линията на бедност ще попаднат повече от половината от населението в Благоевград, Велико Търново, Видин и Враца.
Най-тревожната тенденция в изследването е свързана с общоизвестния извод за демографската криза. Това отключва като верижна реакция процесите, свързани с пазара на труда и намаляващите контингенти на този пазар, увеличаване на броя на пенсионерите, които натоварват социалните институции.
България изчезва след 165 години
Напрежението идва и от това, че младите хора не могат да намерят своето място като работна сила. Във всички 17 изследвани ареала делът на едночленните домакинства е над 25% и върви към 30, като във Велико Търново е вече 31%, а за София е 28,4% в ареала и 15,3% в страната.
Най-висок дял на пенсионерските домакинства има във Видин - 20%, а относителният дял на домакинствата с деца до 18 години е най-висок в Пазарджик, Сливен и Хасково, като минава 30%. Без социални трансфери ще попаднат под линията на бедност повече от половината от населението в Благоевград, Велико Търново, Видин и Враца. Най-ниско е равнището на бедност в София и Стара Загора - 13,3%, посочва Богданов.
С развитието на транспортната инфраструктура ще стане възможно бързото преместване на множество хора в различни точка на страната за работа и почивка, създавайки нов продукт, независимо от това дали са на работното си място или на друго, където междувременно си почиват.
Стряскаща статистика: Стопихме се с още 48 000 души за година
„Започващата тенденция в големите градове да има повече администрация и по-малко хора, които да живеят, ще се задълбочи. В следващите 20-30 години много от хората от големите градове ще отидат да живеят в по-малки населени места на чист въздух, а работното място ще стане виртуално, което ще има пряка връзка с необходимостта от намаляване на разходите на фирмите за работни места като помещения”, уверен е Богданов.
Това означава ли, че някои от малките ни градове след години ще изчезнат и ще се проявят призрачни градове и у нас?
Струва ми се, че в страната това не може да се случи. Например Асеновград не би могъл да се превърне в призрачен. От този град има много хора, които работят в Пловдив и градът непрекъснато се разраства.
Просто се очаква да има прегрупиране на населени места - сливане - например селата около София вече почти са квартали на столицата, ще има и такива, които ще изчезнат от картата на България в райони без добра инфраструктура.
Източник: БТА
