Импийчмънтът на тримата ръководители на съдебната система не се вписва в модела на правовата държава. Нарушено е конституционното разделение между властите и е нарушен конституционният им модел на функциониране. Поради това той е трябвало да бъде приет от Велико Народно събрание. Това сочи Конституционният съд в мотивите си към делото, с което бе отменен импийчмънтът.
Народното събрание гласува размера на бюджета, определя със закон възнаграждението на магистратите, избира единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет и по този начин контролира и поведението на тримата висши магистрати, сочи КС. Импийчмънтът се отнася до един от най-важните въпроси за организационната независимост на съдебната система и с въвеждането му дисбалансът между властите става очевиден. Поради това съдът счита, че е нарушен заложеният в Конституцията модел на функциониране на властите.
По-нататък съдът сочи, че сега в Конституцията е предвидено парламентът и Висшият съдебен съвет при едни и същи условия и предпоставки да взимат самостоятелни решения. Това според КС би довело до неразрешими проблеми - когато различни органи са натоварени да взимат аналогични решения, те въобще не ги взимат или ако сторят това настъпва юридически хаос. А процедурата по отстраняване на тримата ръководители предполага участие на заинтересованите страни при взимането на крайното решение и възможност да оспорят констатациите на парламента.
За жалост не е предвидена възможност за защита в Конституцията. Недопустимо е в тази съществена част на Конституцията превантивната защита да бъде отречена, а да се набляга на защита пост фактум пред Конституционния съд, мотивират се съдиите.
