Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Бизнесът и синдикатите се разминаха в оценките си за бюджет 2014. При обсъждането на проекта вчера в Националния съвет за тристранно сътрудничество работодателите го подкрепиха въпреки многобройните си критики, а синдикатите го отхвърлиха. „Труд” публикува позициите на: Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара: Подкрепяме бюджета, като отчитаме тежкото финансово наследство от последните години. Обявените 7 приоритета в проекта обаче нямат финансова подкрепа. Засега реални реформи наблюдаваме само в системата на МВР и отчасти в социалното министерство. В бюджета прозират силни политически предизборни ангажименти. Васил Велев, шеф на Асоциацията на индустриалния капитал: Предвиденият икономически ръст от 1,8% от БВП е оптимистичен, но може да бъде постигнат при благоприятни условия за износа, бизнес средата и ръст на потреблението. Ако приходите не се изпълнят, балансирането на дефицита трябва да стане чрез оптимизиране на административните разходи, а не чрез забавяне на плащания към бизнеса. Николай Ненков, КНСБ: Подкрепяме увеличението на минималната заплата, въпреки че все още сме далече от желното ниво. „За” сме за индексиранито на пенсиите и увеличената квота за ваучерите за храна. Трябва обаче да се увеличат парите за заетост. Константин Тренчев, КТ „Подкрепа”: Трябва да се приеме механизъм за актуализирането на минималната заплата, а не всеки министър да я определя, както намери за добре. Преди да се мине към числено намаляване на администрацията, трябва да се даде отговор на въпроса каква администрация искаме.

„Защо чакаме растеж от бюджета?”, коментира в „Труд” Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в „Индъстри уоч”. Според него тезата бюджетът да създаде ръст в икономиката е изначално некоректна, защото бюджетът е само част от икономическата политика и не може да го натоварваме с подобни амбиции. Положително е, че и това правителство, подобно на предишното, отчита икономическата ситуация в България и се опитва да оптимизира разходите. Като минус на бюджета може да се приемат доста амбициозните приходи, защото те зависят от реформи в НАП. Важно е, че бюджетът не предвижда много възможности за актуализации.

„Ако ще продаваме земя, да й сложим данък”, предлага в интервю за „Преса” Гинка Чавдарова, директор на Сдружението на общините. Тя представя позицията на общините по наложения от парламента мораториум върху продажбата на земя на чужденци. При всички случаи ще трябва да се отговори на въпроса българската земя ще остане ли единствената собственост, която не носи никакви данъци на държавата. Ако в търсене на решение на казуса земята се включи в един по-оживен международен пазар, вероятно ще трябва да се мисли и за въвеждането на данък собственост, какъвто има във всички страни. Иначе ще стане много изгодно чужденците да си купуват българска земя. Чавдарова посочва още, че в бюджет 2014 е запазен старият централизиран модел, няма съществена промяна в начина на финансиране на общините. Единственото положително, което се вижда, е, че има някакъв ангажимент за по-бедните общини.

Съдебната реформа е замряла от влизането на България в Европейския съюз, пише „Труд”. Това показва прегледът на промените в правораздаването от 2002 г. насам, направен от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Неправителствената организация изследва състоянието на съдебната власт по 30 фактора - от обучението на магистратите до уважението към съда и наличието на достатъчно компютри. Данните на БИПИ показват, че от всички показатели само по три има тенденция за подобряване. По останалите реформи няма напредък или е незначителен. Коментарът на „Труд”: Страшният извод е, че нито хокането на Брюксел, нито недоволството на гражданите са мотив за политиците и статуквото в системата да отрежат лобистите, връзкарите и корупцията.

Доверието в институциите продължава да пада, нараства дефицитът на политическата рационалност, в държавата е налице блокаж, но не текат дълбочинни процеси на политическо прегрупиране. Това са изводите от политическия октомври, които направиха социолозите и политолозите от институва „Иван Хаджийски” вчера, съобщава „Труд”. Според тях основните събития на месеца са обсъждането на бюджета за следващата година, задълбочаването на бежанския въпрос, продължаването на протестите под нова форма - студентската окупация.

„Смяна на елита - изход от кризата”, е анализът в „24 часа” на социолога Андрей Райчев. По думите му в момента в България има политически блокаж и той може да бъде ликвидиран с класически методи. Ако в средните векове изходът от всичко накрая е войната - едната страна побеждава и така настъпва ново статукво, във времето на демокрация ролята на войната играят изборите. Опонентите ще се явят на избори и след тях ще настъпи ново статукво. Изборите винаги дават нов етап. Райчев прогнозира: „Чака се изтласкване на всички участници в сегашната драма, не на БСП и ГЕРБ, а на персоналните участници, защото те наистина не се справят. Просто дневният ред на властта не съвпада с дневния ред на страната”.

„Дума” представя три позиции за студентските окупации на ВУЗ-ове. Проф. Ваньо Митев, председател на Съвета на ректорите и ректор на МУ-София: „Съветът на ректорите се обяви срещу окупирането на университети. Абсолютно всички ректори бяхме единодушни, че който иска да прави политика, трябва да я прави извън университета. Университетът не е място за политически боричкания”. Проф. Запрян Козлуджов, ректор на Пловдивския университет: „Политически искания в университета не може да има. Аз твърдо бих подкрепил студентите, ако искаха стипендии, общежития, подобряване на статуса. Другото не е работа на университетите. Могат да имат и да изразят своя позиция и да си имат своите основания, но това си е лично тяхно убеждение и не могат да го наложат в университетската институция”. Проф. Валери Стефанов, преподавател във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски”, бивш декан: „За хиляди неща в тази държава може да се протестира. Не че не трябва да се пледира за морал, но някак си за морален арбитраж претендират стотина-двеста човека, а не ми се вижда, че те могат да бъдат морален арбитър на нацията”.

„Университетите не бива да се използват за политическо противопоставяне”, посочва в интервю за „Монитор” доц. д-р Милен Михов, помощник-ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Той е категоричен, че подобни действия влизат в противоречие със Закона за висшето образование и са в разрез с правата на други хора. Но животът ни изправя пред подобни предизвикателства, които трябва да бъдат разбирани. Затова е необходимо да намерим цивилизован път за изразяване на гражданска позиция, но без да се нарушават правата и законите и да се застрашава работата на университета. Днешните студентски протести по нищо не приличат на онези от миналото - по цели, организация, размах, както и, не на последно място, по отношението на обществото към тях и на тях към обществото. Ако се вгледаме в картината на студентските протести, тя е доста шарена и там не се говори за единни искания. Може би това също води до определен скептицизъм на останалите граждани към тези протести.

„Радикалните хора винаги са малко”, казва пред „Стандарт” преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски” Александър Кьосев. „Лично аз поддържам студентите, защото смятам, че е дошло време за гражданско неподчинение, което може да има и такива форми. Радикалните хора са винаги малко. Ако погледне човек социологическите изследвания и рейтингите на правителство, парламент, институции, ще види, че неодобрението е по-високо отвсякога. Хората, които излизат на улицата, превземат аудитории, може би не са чак толкова много. Но силно недоволните хора от това, че страната се развива по този начин, са много - те нарастват и те ще определят бъдещето ни”, е позицията на Кьосев.

„Възможно е да има и партийно заиграване със студентите”, допуска д-р Желю Желев, президент на Република България (1990-1997 г.). В интервю за „24 часа” той посочова, че самите студенти твърдят, че се пазят от възможността чрез тях някой да си плете политическата кошница. Но такива неща стават задкулисно. А има и едно особено свойство на политиката - когато се бориш срещу един, открито дори, но го правиш необмислено, ти всъщност го обслужваш. Студентите просто се присъединиха към хората, които вече над сто дни искат оставката на кабинета. Желев смята, че кабинетът едва ли ще издържи още дълго на натиска.  

„Контрол, а не БДС за храните”, казва в интервю за „Труд” Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция за безопасност на храните. Той заявява, че стандартите не са лошо нещо, но са възможно най-ниското ниво, което трябва да бъде покрито. Тези стандарти - за кобласи, хляб, мляко, не са двигател за качеството и безопасността на храните, защото по дефиниция това са изискванията, които трябва да покрият повече на брой производители. Двигателят на икономическото развитие, на по-доброто качество, на появата на нови продукти - това са фирмените стандарти и технологичната документация на отделните предприятия. Там трябва да се съсредоточат усилията. А силата на агенцията трябва да е в адекватния контрол.

България пада едно място надолу в последното издание на класацията Doing Business на Световната банка, информира „Капитал daily”. Страната се нарежда на 58-ма позиция сред 189 държави. Причината за лошото представяне е липсата на реформи, които да подобрят бизнес климата. Анализаторите обръщат внимание, че от десетте области, които следят за всяка държава, в България има леки подобрения само в две. Това са данъчната сфера и международната търговия. По-доброто представяне при тях обаче не се дължи на регулаторни облекчения, а на ниски такси и данъци. (БТА)