Стойчев е носител на наградата "Икар" на САБ за изключителен творчески принос към българския театър
Близки, колеги и приятели си взеха последно сбогом с актьора Васил Стойчев. Актьорът, участвал в едни от най-ярките филми „Цар Калоян“, „На всеки километър“, „Под игото“, „Хотел България“, както и тратралните постановки като „Хъшове“ и „Под игото“, почина на 84-годишна възраст в сряда.
БГНЕС
С цвете в ръка да се поклонят пред тленните останки на носителя на наградата "Икар" за изключителен принос към българския театър през 2013 г. дойдоха да се поклонят в Народния театър, в които той е оставил дълбока следА.
Сред първите е директорът на Народния театър "Иван Вазов" Мариус Донкин, който се позова на думи на свой колега, който наскоро е казал, че много бързо се топят качествените хора и актьори у нас. „Може би Бог си прибира чистите хора при себе си.
Много ми е трудно да кажа няколко думи за един живот. Първо е безсмислено и би било несериозно. Едновременно с това много думи за един живот също е несериозно. Като че ли най-добре е да се съхраним в своята тишина, за да може за последно да си поговорим.
Той беше човек, който изключително много работеше за другия – за колегата си, за театъра си. Сега разбираме липсата на такъв човек“, каза той. Донкин сподели, че спомените му с него са свързани от времето когато е бил на 10 години.
„Моите спомени от 10-годишна възраст са от финалните кадри на филма „Цар Калоян“. Доста пъти докато съм снимал „Златния век“ излизаха пред очите ми тези негови кадри и имаше моменти на вдъхновение от това.
Той беше изключителен рецитатор. Някъде преди около 35 години бях в Ботевград и чувам невероятен глас и страхотно изпълнение на език свещен, на Иван Вазов, стихотворението „Българският език“.
Тръгнах от там, където бях, за да стигна до този площад. В края на стихотворението успях да стигна и видях Васил Стойчев, с който бях работел дотогава. Не бях го чувал да рецитира така“, спомни си директорът на театъра и сподели, че наскоро го помолил да дойде в театъра, но той отказал.
Добави, че се съгласил да запише „Българският език“ по случай 170 години от рождението на патриархът на българската литература. Режисьорът Юрий Дачев заяви, че чак сега си дава сметка колко значим е Васил Стойчев за българския театър и кино.
БГНЕС
„Сега си давам сметка, че Васил Стойчев беше едно от лицата, една от фигурите, с които всички хора, от различни поколения, свързваха Народния театър. Той умееше да обединява, да създава добри чувства между хората.
Самият той носеше доброто, някакъв покровителствен дух, с което караше други хора да го обичат, които помежду си трудно намираха общ език“, описа го Дачев и добави, че с изиграните си роли през близо четирите десетилетия на сцената, Стойчев е оставил дълбока следа.
Българският кинокритик Божидар Манов изрази съжаление от това, че качествените актьори от това поколение си отиват един по един. „Когато не познавахме големите исторически суперпродукции, той ни олицетвори Калоян, а в театъра с това удивително партньорство с неговата съпруга Виолета Бахчеванова, те останаха като един особен елемент от българското театрално и филмово изкуство. Стойчев беше забележителен актьор“, каза Манов.
Сред дошлите да отдадат последна почите е и Мая Гешева, която е директор на Националната финансово-стопанска гимназия в София, на която Васил Стойчев е възпитаник.
„Всички си спомняме как той пожела да отпразнува 80-годишния си юбилей - с ученици на гимназията в залата на кино „Одеон“, с прожекцията на филма за хан Аспарух. Той присъстваше на всички концерти на гимназията и изпълняваше любими произведения на български класици“, спомни си Гешева.
Българският писател, драматург, киносценарист, литературен историк и критик, преводач, дипломат и общественик Кирил Топалов заяви, че в лицето на Васил Стойчев българите губят един от най-големите български артисти.
БГНЕС
„Един човек, надарен от природата с изключително много качества - огромен талант, изключително характерен глас, горда осанка, аристократ, какъвто беше и характерът му. Той не случайно изигра ролите на Калоян, на Бойчо Огнянов, на хора с героичната скала на човешките качества.
Те му подхождаха. С много от своите роли той показа, че е и дълбок драматичен актьор“, анализира Топалов и подчерта, че Стойчев е успявал да достига до такива дълбочини на образите, до които и самите им автори не са предполагали, че могат да достигнат.
БГНЕС
Бившият посланик на България във Ватикана разказа, че е имал честта да пътува с Васил Стойчев и съпругата му Виолета Бахчеванова. „Те бяха актьори, които завладяваха публиката и не случайно тя не искаше да си тръгва и те след спектакъла правеха един втори спектакъл, вече не пред, а с публиката.
Не мога да забравя тяхното турне в Либия, в пустинята в Сахара. На 770 км навътре в пустинята, където нашите работници работеха като каторжници. Селището беше засипано с пясък.
Така беше претъпкан т.нар. културен дом, който представляваше едно голямо дъсчено пространство, че няколко от работниците, за да могат да ги гледат висяха от една дупка на тавана с главата надолу час и половина. Това се случи през 1985 г.. Беше невероятно“, спомни си Топалов.
Припомняме, че Васил Стойчев е роден в Кюстендил, в семейството на фотограф. Завършва икономически техникум в София. Учи във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Филип Филипов.
Кариерата му започва в Бургаския театър заедно с Виолета Бахчеванова, Лили Райнова, Асен Кисимов, Вълчо Камарашев и Живко Гарванов. През 1960 е назначен в Народния театър, където преминават 50 години от творческата му кариера.
Стойчев е носител на наградата "Икар" на САБ за изключителен творчески принос към българския театър.
