Вицепремиерът Марияна Николова предлага на МС да приеме Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност "Киберустойчива България 2023". Проектодокументът е публикуван на Портала за за обществени консултации на правителството.
Актуализираната стратегия надгражда приетата през 2016 г. Национална стратегия "Киберустойчива България 2020".
В периода на изпълнение на Стратегията от 2016 г. се отчитат четирикратно увеличаване на броя постъпили сигнали за извършени компютърни престъпления и увеличение с 45 на сто на получените сигнали за киберинциденти, като тези с висок приоритет нарастват с 29 процента, информират вносителите на проекта.
В последната година съществено влияние върху картината на застрашеност в киберпространството оказват два фактора - въздействието на пандемията COVID - 19 и нарастващите възможности на извършителите на киберзаплахи. Наблюдават се съществени промени през 2019 и 2020 г. в заплахите и рисковете за киберсигурността в национален и общоевропейски план (вкл. масирани атаки и връзка между кибератаки, хибридни заплахи и тероризъм, опити за намеса в демократични процеси и др.).
Актуализацията на Стратегията от 2016 г. се налага и с оглед ускореното развитие на процеса на цифрова трансформация, както и с оглед предложената през декември 2020 г. актуализация на европейската Стратегия за киберсигурност.
Основната цел на актуализирания документ по отношение на мрежовата и информационна сигурност (МИС) е изграждането на Национална система за киберсигурност; подобряване на защитата на комуникационните и информационни системи на ведомствата, които са стратегически обекти и на критичните информационни инфраструктури.
За изпълнение на целите на Актуализираната стратегия ще се разработи Пътна карта към нея, която Министерски съвет ще приеме, пише в проекта.
Актуализираната стратегия надгражда приетата през 2016 г. Национална стратегия "Киберустойчива България 2020".
В периода на изпълнение на Стратегията от 2016 г. се отчитат четирикратно увеличаване на броя постъпили сигнали за извършени компютърни престъпления и увеличение с 45 на сто на получените сигнали за киберинциденти, като тези с висок приоритет нарастват с 29 процента, информират вносителите на проекта.
В последната година съществено влияние върху картината на застрашеност в киберпространството оказват два фактора - въздействието на пандемията COVID - 19 и нарастващите възможности на извършителите на киберзаплахи. Наблюдават се съществени промени през 2019 и 2020 г. в заплахите и рисковете за киберсигурността в национален и общоевропейски план (вкл. масирани атаки и връзка между кибератаки, хибридни заплахи и тероризъм, опити за намеса в демократични процеси и др.).
Актуализацията на Стратегията от 2016 г. се налага и с оглед ускореното развитие на процеса на цифрова трансформация, както и с оглед предложената през декември 2020 г. актуализация на европейската Стратегия за киберсигурност.
Основната цел на актуализирания документ по отношение на мрежовата и информационна сигурност (МИС) е изграждането на Национална система за киберсигурност; подобряване на защитата на комуникационните и информационни системи на ведомствата, които са стратегически обекти и на критичните информационни инфраструктури.
За изпълнение на целите на Актуализираната стратегия ще се разработи Пътна карта към нея, която Министерски съвет ще приеме, пише в проекта.
