Количеството на отпадъците у нас през следващите години ще нараства, въпреки намаляването на населението, показва анализ на експерти от дирекция “Управление на отпадъците” на Министерството на околната среда и водите.
Проучването е правено във връзка с разработването на проект на Национална стратегия за намаляване на количествата биоразградими отпадъци, предназначени за депониране. Той е готов и в момента тече обществено обсъждане и се приемат мнения и препоръки. Предвижда се стратегията да бъде утвърдена от министъра на околната среда и водите през ноември, след което ще стане част от Националната програма за управление на отпадъците.
Според анализа причината за очакваното увеличение на отпадъците е нарастването на градското население с 10 на сто до 2015 година по прогнози на НСИ.
Изпълнението на мерките за намаляване на биоразградимите отпадъци, заложени в стратегията, е важно, защото този вид отпадъци представляват около 30 на сто от битовите отпадъци в селата и около 40 на сто – в градовете. По данни на НСИ в селата се генерират 160 кг. на жител битови отпадъци, от които 50 кг. – биоразградими, в градските райони се генерират по 300-350 кг. на жител битови отпадъци, от които 140 кг. – биоразградими. Намаляването на биоразградимите отпадъци ще доведе до значително намаляване на отпадъците, които се депонират.
Стратегията трябва да осигури намаляване на биоразградимите отпадъци до 2010 година като първи етап от 268 кг. на жител през 1995 година /която е взета като базова/ на 224 кг. на жител; до 2013 година /като втори етап/ – на 152 кг. на жител и до 2020 година – на 109 кг. на жител.
Една от първите мерки, заложени в стратегията, е въвеждане на разделно събиране и третиране на “зелени” отпадъци от общински паркове и градини, т.е. отпадъци, генерирани от дейностите, свързани с поддръжката на зелените площи в градовете (напр. есенни листа, окосена трева, клони и др.), вкл. и от частни озеленителни фирми.
Тази мярка е предвидена да стартира още до 2008 година, тъй като компостирането на “зелените” отпадъци не е технологически трудно. То става на открити площадки, като пълно оборудване с машини се изисква при количества на отпадъците над 10 000 т годишно. От гледна точка на организирането на системата, предимство е, че отпадъците от паркове и градини обикновено се събират разделно от другите отпадъци в собствени коли на озеленителната фирма. Предлага се тази мярка да обхване всички градове в страната с население над 50 000 души (т.е. 26 града). В плана за действие се предлага до 2008 г. системата да стартира в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Добрич, Сливен, Шумен, Хасково, Ямбол. Специфичната цена за редуциране на тон “зелени” отпадъци се изчислява на 40 лв.
Стратегията предвижда също и разделно събиране третиране на хартия и картон, които не се класифицират като отпадъци от опаковки – напр. вестници, списания, офис хартия и др. В страната съществува достатъчен капацитет за третиране на тези отпадъци, който в момента не се използва пълноценно и няма да бъде необходимо, изграждане на нови мощности. Разделното събиране на тези отпадъци е лесно и не създава проблеми при съхранение /за разлика от другите биоразградими отпадъци). Предлага се тази мярка да обхване всички градове в страната с население над 50 000 души (т.е. 26 града), по подобен на описания за “зелените” отпадъци ред.
Въвеждането на разделно събиране и третиране на хранителни отпадъци и отпадъци от личните дворове - “биоотпадъци” е по-сложно и се предвижда да започне до 2013 година. Още през 2010 година обаче трябва да стартират пилотни проекти, за тестване на системата в реални условия. Целевата група, която може да бъде обхваната от тази мярка, е градско население, живеещо в къщи с дворове, големите магазини и ресторанти в градовете, търговските зони в градовете, където има концентрирани пазари, ресторанти и магазини, генериращи големи количества “биоотпадъци”.
Жилищните комплекси са изключени от тази мярка, поради това, че там контролът върху разделното събиране на отпадъците е много труден за установяване и мярката би имала много ограничен ефект.
Домашното компостиране, изгаряне на листа и шума и хранене на животните с остатъци от храна, са дейностите, които също водят до намаляване на биоразградимите отпадъци в селските райони. Населението, което може да бъде обхванато от тази мярка е 2 000 000 души в селата и 1 600 000 в градовете (тези, които живеят в къщи с градини)
Стратегията предвижда и изграждане на инсталации за механично и биологично третиране. Това е икономически изгодно, когато тези инсталации обхващат население от 150 000 души. Най-малките инсталации обикновено са с капацитет от 30 000 т годишно. В много от програмите на общини като Варна, Русе, Бургас и Благоевград са предвидени планове за изграждане на заводи за компостиране или заводи за механично и биологично третиране със среден капацитет от 15 000 т годишно.
Общата стойност на предвидените мерки за редуциране на биоразградими отпадъци е 1,50 евро на човек от населението за 2010 година, 6 до 11 евро на човек за 2013 година и около 12-22 евро на човек за 2020 година на глава от населението.
С предвидените в Стратегията мерки и дейности трябва да бъде осигурено поетапно намаляване на количеството на биоразградимите битови отпадъци (БРО), подлежащи на депониране, в следните срокове:
- до 2010 г. - до 75% от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;
- до 2013 г. - до 50% от тези, образувани през 1995 г.;
- до 2020 г. - до 35% от тези, образувани през 1995 г.
Таксата смет за домакинствата е приблизително 1 процент от нетния доход и следователно е от порядъка на таксата в други европейски страни. Таксата обаче не стимулира жителите и фирмите да минимизират и събират разделно отпадъците си. Мнението на експертите от МОСВ е, че трябва да се обсъдят възможностите за въвеждане на механизми, които да стимулират разделното събиране на отпадъци, включително и на биоразградими.
Според анализ на възможностите за използване на компост, произведен от биоразградими отпадъци и утайки от Пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ/ в земеделието показа, че използването на компост и утайки е крайно необходимо и компостирането трябва да се предпочита като метод за третиране на разделно събраните биоразградими отпадъци. За съжаление около 50 на сто от образуваните утайки от градски пречиствателни станции не могат да се използват като торно средство, заради високото съдържание на тежки метали в тях. Утайката от пречистването на отпадъчни води в бъдеще ще станат допълнителен източник на биоразградим отпадък, в резултат на интензивното строителство на пречиствателни станции за отпадъчни води (в изпълнение на Националната програма за приоритетно изграждане на ГПСОВ и Програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населени места) и по тази причина трябва да се обсъждат възможности за използването им земеделието.
За успешното прилагане на мерките от стратегията за разделно събиране, домашно компостиране и третиране на биоразградими отпадъци следва да се провежда продължителна и интензивна информационна кампания сред населението, да се създаде подходяща система за изчисляване на размера на таксата за битови отпадъци (въз основа на количеството на отпадъците или размера/ броя на контейнерите за отпадъци) и да се засили контролът върху изхвърлянето на биоразградимите отпадъците на регламентираните за това места. Тепърва предстои да се обсъждат различни механизми като например въвеждане на допълнителна такса за депониране на биоразградими отпадъци в депата, която да направи депонирането икономически неизгодно и така да се стимулира рециклирането и компостирането, съобщават още от МОСВ.
