Министерският съвет прие Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021 - 2030 г., съобщи пресслужбата на кабинета. Проектът е разработен в изпълнение на разпоредбата на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата в рамките на междуведомствена работна група, в която взеха участие представители на дванадесет ведомства.
Проектът на План е разработен в съответствие с европейските цели и политики в областта на енергетиката, насочени в дългосрочна перспектива към постигане на амбициозни общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика, като са отчетени спецификите, опитът и традициите в енергийния отрасъл на България.
В документа са дефинирани основните тенденции и политики в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализирането на електроенергийния пазар и интегрирането му в Общия европейски енергиен пазар, развитието и разширението на газовия пазар, както и възможностите за използване на нови високоефективни енергийни технологии в страната.
Правителството определи представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК
В Интегрирания план е предвидена перспективата въглищните централи да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
Заложената в плана цел за постигане на поне 15 на сто междусистемна свързаност в енергетиката ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността.
Пълната либерализация на електроенергийния пазар трябва да бъде факт до 2025 г., е записано още в плана. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.
В документа е заложен дял от 27 на сто за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 г.
Проектът на План е разработен в съответствие с европейските цели и политики в областта на енергетиката, насочени в дългосрочна перспектива към постигане на амбициозни общностни цели за преход към нисковъглеродна икономика, като са отчетени спецификите, опитът и традициите в енергийния отрасъл на България.
В документа са дефинирани основните тенденции и политики в областта на енергийната сигурност, енергийната ефективност, либерализирането на електроенергийния пазар и интегрирането му в Общия европейски енергиен пазар, развитието и разширението на газовия пазар, както и възможностите за използване на нови високоефективни енергийни технологии в страната.
Правителството определи представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК
В Интегрирания план е предвидена перспективата въглищните централи да бъдат основни базови мощности в българската електроенергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
Заложената в плана цел за постигане на поне 15 на сто междусистемна свързаност в енергетиката ще съдейства за установяване на общ пазар на електроенергия в Общността.
Пълната либерализация на електроенергийния пазар трябва да бъде факт до 2025 г., е записано още в плана. Процесът ще бъде съпътстван с въвеждане на мерки за защита на уязвимите потребители.
В документа е заложен дял от 27 на сто за енергията от ВЕИ в общия енергиен микс до 2030 г.
