Предлаганите мерки са важни, но вече не са адекватни на промените, настъпили в системата 10 години след започването на реформата през 2000 г. Трябва ни ново поколение реформатори на пенсионната система, казва лидерът на НДСВ и бивш министър на труда и социалната политика Христина Христова в утрешното издание на в. "Труд".
Необходима е коренна промяна, другото е имитиране на реформата. Защото за десет години станаха такива демографски, пък и други промени, които поставиха под съмнение основния принцип на нашата пенсионна система - осигурителния. Според него парите, които работещите внасят в първия солидарен стълб през текущия месец, трябва да стигнат за пенсиите на възрастните през следващия месец. И хората да получават такива пенсии, които да са в съответствие с техния осигурителен принос. Само че това вече не работи. Осигурителният принос действа само на 40%, т. е. 60% от пенсиите се плащат от данъци. Държавата трябва ясно да застане пред гражданите си и да каже: Поради изключително неблагоприятната демографска картина, която е с тенденция да се влошава, в България не може да съществува истинска пенсионноосигурителна система от солидарен тип. И все по-голяма част от пенсиите ще се плащат от данъци, категорична е Христова.
Според нея вместо да обърнем системата, продължаваме да дебатираме върху проблеми, които вече са второстепенни и точно това създава усещането за имитация на реформа. Например, дали да увеличим отново с 2% пенсионната вноска, дали да увеличим с 3 години стажа за пенсия. Сега държавата додава 4,8 млрд. лв. за издръжка на пенсионната система, ако вноската скочи с 2%, ще станат около 3 млрд. лв. Какво променя това? Вдигне ли се пък стажът, това означава всъщност увеличаване на пенсионната възраст. А това е неизбежно, то тежи като дамоклев меч и върху пенсионните схеми на много европейски страни. Наистина увеличаването на стажа няма да означава повишаване на възрастта за всички. Ще бъдат засегнати най-вече тези, които повече са се образовали и по-късно са започнали трудовия си път. Те ще трябва да работят повече. По-ниско образованите, които са почнали работа рано, вече имат достатъчно натрупан стаж и могат да се пенсионират в досегашните възрастови граници - жените на 60 г., мъжете - 63 г., посочва бившият социален министър.
Проблемът за реформата на пенсионната система у нас трябва да се раздели на две. Първо, какво ще правим с настоящите пенсионери и с тези, на които им предстои да се пенсионират в близките десетина години и имат осигуровки само в първия стълб за т. нар. държавна пенсия. И второ, какво ще правим за бъдещите пенсионери, т. е. за родените след 31 декември 1959 г., които имат задължителни осигуровки и за втора пенсия.
Ясно е, че след като осигурителният принцип не стига, остава за бъдещето да се погрижим по друг начин, подчертава тя и като експерт. Той, според нея е осигуряване в инвестиционни капиталови схеми, които да са регламентирани от държавата, но с достатъчно добро управление, така че да носят висока доходност. Но вноската от 5% в универсалните фондове е незначителна, казва Христина Христова в коментар на това, че и сега 2,9 млн. души се осигуряват в частни пенсионни фондове, и то задължително. Ясно е, че тя трябва да се увеличи поне на 10%, за да може да гарантира прилична втора пенсия.
Реформата трябва да се ориентира така, че да даде драстичен превес на капиталовите схеми на осигуряване, като се преразгледат таксите за управление на парите на хората във втория универсален стълб. На мен много ми допада формулираната главна цел на извършваните сега промени в пенсионната система - след 10-15 г. тя да дава първа пенсия, равна поне на 65% от дохода по време на работа и още 10-15% от втория стълб. Само че в момента заместването на дохода е около 35%. За да стане държавната пенсия 65% от дохода, трябва пенсиите да се увеличат поне с 30%. Как ще се случи това, след като работещите намаляват и постъпленията в НОИ са все по-малко? Положението е катастрофално. Сега горе-долу един работещ издържа един пенсионер, а сравнително благоприятният вариант е 6 работещи - 1 пенсионер, посочва Христова.
Принципът на солидарността не може да бъде зачеркнат, но за да го следва, държавата ще има много по-големи задължения и затруднения. Сега пенсионната вноска е 28%, като се включи и участието на държавата с 12%. Тя веднъж е съосигурител чрез данъчната система, т. е. с нашите пари, второ, пак чрез данъците осигурява МВР, МО, съдебна система и други държавни служители. Трето, покрива планирания и непланиран дефицит на НОИ пак с данъци. Точно и ясно трябва да го кажем: няма бъдеще първият стълб при тази демографска картина. Държавата да си прави сметка чрез бюджета да заделя достатъчно пари за издръжка на пенсионната система и за помощни средства към нея, докато укрепне достатъчно вторият стълб и започне да носи прилични пенсии, подчертава Христова. Например Сребърният фонд и тъй като е част от фискалния резерв дълбоко се притеснявам, че след като държавата навлиза в харчове от резерва, дали няма да наруши границите на Сребърния фонд, казва тя в отговор на въпрос за какви помощни средства говори.
Според нея държавата трябва да се управлява като държава със застаряващо население, която е на пето място в света по този показател. Хората, които досега са се осигурявали на високи доходи, ще бъдат най-засегнати при пенсионирането си, ако не се намери схема за адекватност на пенсиите според осигурителния принос. Това би трябвало да е цяла система от мерки. Трябва да се елиминира т. нар. ранно пенсиониране. Да се продължат битките със сивата икономика, заключава бившият социален министър.
