Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса трябва да бъде актуализиран. Около това се обявиха представители на Българския лекарски съюз, на пациентски организации и частните болници в предаването „Кой говори" по Дарик. Финансирането в размер на 65 на сто от обичайния ресурс на лечебните заведения в последните месеци на годината тревожи лекари и пациенти.
Здравеопазването в страната е недофинансирано, напомни зам.-председателя на Българския лекарски съюз Илиан Йорданов. България е с най-ниския процент от БВП за здравеопазване, най-ниския разход за здравеопазване на човек от населението в ЕС, а сме начело на класациите по обща смъртност, смъртност от онкологични и сърдечно-съдови заболявания, а в същия момент всички искат европейско здраве, каза д-р Йорданов
Според него ограниченията в ресурса за следващите месеци ще бъде „катастрофа" и за пациентите, и за персонала на болниците. На въпрос дали ще има протести на лекари, той каза, че ако се сбъдне мрачната прогноза, то „всеки нормален човек, независимо дали лекар или медицинска сестра, ще излезе на улицата". И напомни, че е имало прогнози още през първото полугодие, че бюджетът на касата няма да издържи и е трябвало държавата да помисли по въпроса. Управители на болници са подписали преди около две седмици споразумения за съответните суми, обясни Йорданов. По думите му всички управители на болници предупреждават персонала си, че финансирането за следващите месеци ще бъде в рамките на 65 на сто и всеки да си прави сметката.
Пред Дарик д-р Николай Балгаджиев от асоциацията на частните болници прогнозира, че през месеците ноември и декември лечебните заведения като цяло ще имат проблеми с покриване на разходите си. Ако средствата, които недостигат за последните месеци на тази година, се изплатят в началото на следващата с ресурс от бюджет 2014, догодина това компенсиране ще отвори дефицит, което според Балтаджиев ще е около 10 на сто.
От сметките стана ясно, че разходите за заплати и осигуровки в една болница са средно около 65 на сто. Ако управителят на болницата плати заплати и осигуровки, няма да може да купи лекарства, да плати режийните и други разходи. Ако пък плати последните, то няма да може да плати заплатите, обясни Стойчо Кацаров отЦентър за защита правата в здравеопазването.
„Оттук изводът дали ще са застрашени пациентите е съвсем ясен и естествено, че са застрашени. Те или ще останат без лекарства в болниците и трябва да си донесат конците, иглите и скалпелите, или персоналът ще остане без заплати и ще трябва да ги лекува на някакви доброволни начала", коментира той.
Според него ако не бъде направено актуализация на бюджета на НЗОК, нещата ще излязат извън контрол. Той напомни изчисления на здравния министър Таня Андреева, според която дълговете на държавните и общинските болници надхвърлят половин милиард лева. Те нямат никаква възможност нито да увеличават дълговете, нито по някакъв начин да извадят средства, коментира Кацаров.
Експертите откроиха няколко проблема. Според доктор Балтаджиев единият проблем е, че пътеките са недофинансирани и няма пари. Политиката е постоянно да се въвеждат изисквания към болниците, които оскъпяват лечението, посочи той и изброи изискванията за минимален брой персонал, лаборатории. Принудиха всички болници да купят скенер и така станахме първа страна в света по скенери на глава от населението, каза той. „На всичко това казват качество, при условие че това оскъпява изключително много", коментира лекарят.
Според доктор Балтаджиев другият важен проблем е планирането и бюджетирането. „Планиране и бюджетиране в болничната система е нещо пагубно. Болниците са търговски дружества, които функционират като предприятия със стопанска цел и изведнъж планиране и бюджетиране ни връща на едно отминало време, когато един политически строи фалира, а се крепеше на икономика от планиране и бюджетиране", каза той.
Според доктор Стойчо Кацаров отговорът на въпроса „къде са парите" трябва да се търси в няколко посоки. От една страна, парите са малко, но не защото здравната вноска е малка. „Държавата не си изпълнява задълженията по закон", каза той. Кацаров посочи, че държавата има задължение за осигурява бежанците и призова да бъдат платени здравните осигуровки на 7000 души от датата на тяхното пристигане в страната. Освен това има два милиона човека, които не плащат здравни вноски, а ресурсът който е губи е в размер на поне 600 млн. лв. годишно. Третият проблем е, че се харчат ненужно пари за административни приумици и се разходват неефективно. По думите му клиничните пътеки се нуждаят от ревизия, като голяма част от тях са недофинансирани, но има и такива, които са свръхфинансирани.
Доктор Йорданов от БЛС напомни, че през последните четири години държавата дава 971 млн. лв. годишно за здраве. Голяма категория българи, които държавата е поела ангажимент да осигурява, се осигуряват на половината здравна вноска. Той обясни, че в началото на 41-вото НС е било прието от тази година вноските да бъдат изравнени с онези, които другите български граждани правят. С решение на парламента от началото на годината обаче това е отпаднало и държавата отново осигурява военни, студенти, ученици, държавни служители и други на половин здравна вноска. Да бъдат така добри и в парламента да прегласуват тези здравни вноски да бъдат като за останалите хора, призовава БЛС.
Целия разговор чуйте в radio.dariknews.bg
