България е платила 22 257 859 лв. обезщетения по дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 1997 г. до началото на октомври 2022 година. Това каза служебният министър на правосъдието Крум Зарков на конференция, посветена на 30 години от членството на България в Съвета на Европа и ратифицирането на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) в София, която е под патронажа на държавния глава.
От първото решение на ЕСПЧ по делото „Луканов“ от 1997 г. до началото на октомври т.г. спрямо българската страна съдът е постановил около 1500 съдебни акта, каза министър Зарков. От тях 754 дела са осъдителни решения поне по едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Общият размер на присъдените от ЕСПЧ и платени от държавата ни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е 22 257 859 лв. за този период. До момента 628 решения и определния за одобряване на приятелско споразумение са напълно изпълнени, както спрямо жалбоподателя, така и след приемане на общи решения за предотвратяване на бъдещи нарушения, отбеляза министърът.
Зарков изтъкна, че през годините тези решения са дали тласък на редица успешни реформи в национален план, работата, по които продължава и днес.
Във връзка с реформите, насочени към подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и справянето с пренаселеността в тях, Зарков посочи, че Министерството на правосъдието и служебното правителство са направили много, за да започне реално изграждането на нов затвор по съвременните стандарти.
Крум Зарков отчете, че България продължава да е сред държавите с най-голям брой неизпълнени решения. В процедура на изпълнение пред Комитета на министрите на Съвета на Европа се намират около 170 решения по български дела. Проблемите по някои от тях не намират своето разрешение вече над 15 години, отбеляза министърът. Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за съдебната власт, с които се поставят някои от тези въпроси, нерешавани от 15 години, бяха оценени и от Венецианската комисия, която вчера публикува своите официални становища, посочи Зарков. Работим по тях, ще представим качествени законопроекти на вниманието на новото Народно събрание, каза още той.
Омбудсманът Диана Ковачева каза на форума, че във времена на морални и политически кризи зачитането на правата на човека е индикатор за това доколко една държава е правова и едно общество е демократично.
Ковачева изрази удовлетворение, че по време на кризата с COVID-19 България не взе решение да демонтира прилагането на Европейската конвенция по правата на човека. Такова решение можеше да стане факт много лесно, защото истината е, че в ситуации на криза, правата на хората са първата и най-лесна жертва, посочи Ковачева.
По думите ѝ дебатът "повече сигурност или повече права" обикновено води до непропорционални ограничения на правата на хората, което оставя трайни следи в усещането им за справедливост. Тя припомни, че миналата година над 65 000 души са се обърнали към институцията на омбудсмана в търсене на защита, съдействие, помощ, застъпничество. Това е не само защото има нарушения на правата, а защото хората вече са наясно какви са техните права и как могат да ги защитават, и това е много важно, отбеляза Ковачева.
Ковачева коментира ограниченото правомощие на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд и изрази подкрепа за неговото въвеждане. И омбудсманът, и Висшият адвокатски съвет са двата естествени канала за достъп на гражданите до КС, разбира се в отсъствието на индивидуалната конституционна жалба, каза Ковачева.
Омбудсманът посочи, че е крайно време България да ратифицира Протокол 16 от ЕКПЧ, който е в сила от 2018 г. и дава възможност за съдебно сътрудничество между националния съд и съда в Страсбург.
Генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович – Бурич, която е в София за участие в конференцията, изтъкна, че ЕКПЧ има централно място за прилагането на европейското правосъдие. България е на картата с успешни истории по отношение на ЕКПЧ. Заедно сме оформили културата на човешките права, на базата на общопризнати стандарти и всичко това е благодарение на Конвенцията, посочи Бурич. Тя даде пример, че нито една от държавите членки на ЕС не прилага смъртното наказание и добави, че това е показателно за европейската моралност. Всяка държава има своите практики и предизвикателства и всяка държава членка се нуждаеше от промени на законите си , за да имплементира Конвенцията, отбеляза Бурич. По думите ѝ пред страната ни все още има предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени като България има подкрепата на Съвета на Европа.
От първото решение на ЕСПЧ по делото „Луканов“ от 1997 г. до началото на октомври т.г. спрямо българската страна съдът е постановил около 1500 съдебни акта, каза министър Зарков. От тях 754 дела са осъдителни решения поне по едно нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.
Общият размер на присъдените от ЕСПЧ и платени от държавата ни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е 22 257 859 лв. за този период. До момента 628 решения и определния за одобряване на приятелско споразумение са напълно изпълнени, както спрямо жалбоподателя, така и след приемане на общи решения за предотвратяване на бъдещи нарушения, отбеляза министърът.
Зарков изтъкна, че през годините тези решения са дали тласък на редица успешни реформи в национален план, работата, по които продължава и днес.
Във връзка с реформите, насочени към подобряване на условията в местата за лишаване от свобода и справянето с пренаселеността в тях, Зарков посочи, че Министерството на правосъдието и служебното правителство са направили много, за да започне реално изграждането на нов затвор по съвременните стандарти.
Крум Зарков отчете, че България продължава да е сред държавите с най-голям брой неизпълнени решения. В процедура на изпълнение пред Комитета на министрите на Съвета на Европа се намират около 170 решения по български дела. Проблемите по някои от тях не намират своето разрешение вече над 15 години, отбеляза министърът. Наказателно-процесуалният кодекс и Законът за съдебната власт, с които се поставят някои от тези въпроси, нерешавани от 15 години, бяха оценени и от Венецианската комисия, която вчера публикува своите официални становища, посочи Зарков. Работим по тях, ще представим качествени законопроекти на вниманието на новото Народно събрание, каза още той.
Омбудсманът Диана Ковачева каза на форума, че във времена на морални и политически кризи зачитането на правата на човека е индикатор за това доколко една държава е правова и едно общество е демократично.
Ковачева изрази удовлетворение, че по време на кризата с COVID-19 България не взе решение да демонтира прилагането на Европейската конвенция по правата на човека. Такова решение можеше да стане факт много лесно, защото истината е, че в ситуации на криза, правата на хората са първата и най-лесна жертва, посочи Ковачева.
По думите ѝ дебатът "повече сигурност или повече права" обикновено води до непропорционални ограничения на правата на хората, което оставя трайни следи в усещането им за справедливост. Тя припомни, че миналата година над 65 000 души са се обърнали към институцията на омбудсмана в търсене на защита, съдействие, помощ, застъпничество. Това е не само защото има нарушения на правата, а защото хората вече са наясно какви са техните права и как могат да ги защитават, и това е много важно, отбеляза Ковачева.
Ковачева коментира ограниченото правомощие на омбудсмана и на Висшия адвокатски съвет да сезират Конституционния съд и изрази подкрепа за неговото въвеждане. И омбудсманът, и Висшият адвокатски съвет са двата естествени канала за достъп на гражданите до КС, разбира се в отсъствието на индивидуалната конституционна жалба, каза Ковачева.
Омбудсманът посочи, че е крайно време България да ратифицира Протокол 16 от ЕКПЧ, който е в сила от 2018 г. и дава възможност за съдебно сътрудничество между националния съд и съда в Страсбург.
Генералният секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович – Бурич, която е в София за участие в конференцията, изтъкна, че ЕКПЧ има централно място за прилагането на европейското правосъдие. България е на картата с успешни истории по отношение на ЕКПЧ. Заедно сме оформили културата на човешките права, на базата на общопризнати стандарти и всичко това е благодарение на Конвенцията, посочи Бурич. Тя даде пример, че нито една от държавите членки на ЕС не прилага смъртното наказание и добави, че това е показателно за европейската моралност. Всяка държава има своите практики и предизвикателства и всяка държава членка се нуждаеше от промени на законите си , за да имплементира Конвенцията, отбеляза Бурич. По думите ѝ пред страната ни все още има предизвикателства, които трябва да бъдат разрешени като България има подкрепата на Съвета на Европа.
