Мине не мине година-две и поредното мнозинство в поредното Народно събрание се юрва да мести парламента в сградата на бившия Партиен дом. Хората на Бойко Борисов също не удържаха на изкушението - след година управление погледнаха и те към идеята за разполагането на депутатите в една сграда.
Принципно няма лошо да се търси решение на този въпрос, защото все някога българският парламент трябва окончателно да се настани в един дом. А не, както е сега - в старата сграда до Коня да се заседава, а в огромната постройка на пл. "Александър Първи" да се събират комисиите и народните избраници да обитават кабинети. Друг е въпросът колко от тези кабинети са използвани. Отдавна е констатирано, че разходите по поддържането на двете сгради оскъпяват цялостно издръжката, която данъкоплатците осигуряваме на институцията Народно събрание. Прави са и от мнозинството, че икономиите от събирането на депутатите в една сграда вероятно ще подпомогнат сериозно като сума реконструкцията на залата "Света София" в бившия Партиен дом и превръщането й в пленарна зала.
Само че да говориш за подобен разход в условията на криза си е меко казано нахалство в очите на избирателите. Защото по първите изчисления от 2004-та, когато председател на НС беше проф. Огнян Герджиков, само преустройването на залата в бившия Партиен дом, щеше да струва 5 млн. лева. Толкова излизаше като цена спечелилият тогава проект за реконструкция на "Света София". В началото на 2009-та година комисия класира седем проекта за преустройство на бившия Партиен дом и по предварителни данни според проектите цената варира между 7 и 29 млн. лева.
Най-общо архитектурните решения предлагаха депутатите да заседават под стъклен купол, изграден над зала "Света София". Вероятно с цел и по-голяма "прозрачност" в работата на институцията и делата на депутатите.
Дори и за неизкушените от темата, вече е ясно, че тази идея - за преместването на НС, се точи повече от десетилетие. За нея се говори от 1996 г. и какви ли не екзотични предложения бяха лансирани от специалисти и депутати. През 2004-та година все още жълтият депутат Светослав Спасов даже обясняваше в подкрепа на преместването, че сградата на стария парламент е разположена в черна дупка, защото под нея имало гробища и езеро. Вярванията повелявали на такова място да не се строи, защото зли духове обсебвали обитателите на сградите. Същият народен избраник, сега съветник на премиера Борисов, тогава лансира и още една любопитна идея - в новата пленарна зала в бившия Партиен дом депутатите да сядат на групи не по партиен принцип, а по регионален - според областите, от които са избрани. Всичко това са само допълнителни аргументи в подкрепа на иначе очевидната теза, че и ГЕРБ претопля "вчерашния обяд" с преместването на парламента.
В такава криза обаче, когато даже беше орязан авто-парка на депутатите, е неособено убедително да обясняваш, че се губело много време в придвижването между сградата на Народното събрание и тази на пл. "Александър Първи". За тези от народните представителите, които никога не са го изминавали със собствените си крака, пеш това разстояние се минава за десетина, най-много петнайсет минути. С кола може би е повече, защото се обикаля и се чака на светофари. Тесничко им било на депутатите в тази стара сграда с историческа стойност и надпис "Съединението прави силата" - това чуваме от представители на няколко парламента. И на ГЕРБ очевидно им отесня. Отделно редичките в пленарната зала били дълги - та човек като напускал залата, трябвало да вдигне всичките си колеги, като в киносалон.
Добре е да се мисли за бъдещия дом на институцията Народно събрание. Всяка добре планирана и реализирана инвестиция в тази посока може да успее да убеди българите в полезността на подобна стъпка. ГЕРБ-ерите трябва да имат предвид обаче, че и в по-добри от финансови години, управляващи не успяха да реализират идеите си за преместването на депутатите. Стигаше се до етап „идеен проект" и даването на пари за конкурси. Така че преди да възраждат идеята за "стъкления купол" над пленарната зала, депутатите на Бойко Борисов първо да се захванат с основната си работа - а тя е качествено законодателство, без допускането на лобизъм в нормотворчеството, и също така важното присъствие на заседанията всеки ден. Защото както вече стана ясно настоящото мнозинство бързо се изхитри и година след изборите играе с кворума в началото на всеки пленарен ден, като допуска закони да си приемат при отсъствието на между 40 и 60 депутати от ГЕРБ. Иначе казано депутатите да си вършат работата без много претенции за условията на труд в двете сгради, защото отдавна избирателите дават знаци, че и 120 народни избраници са достатъчни на страна като България. За такава бройка сградата на старото Народно събрание е направо идеална!
