В края на 2018 г. личната равносметка за отминаващата година, както и очакванията за следващата се запазват на рекордно високи нива - спрямо декември 2017 г. с почти 10 на сто нарастват позитивните оценки за годината, достигайки 35 на сто. Това показват данни от представително за пълнолетното население на страната изследване на "Алфа рисърч", направено в периода 8-14 декември сред 1030 пълнолетни граждани.
Социолозите коментират, че за последните 20 години само в 1998 г. е имало подобно усещане за удовлетвореност. Отрицателните оценки нарастват с 2 на сто спрямо миналата година, но остават вторите най-ниски за целия този период. Най-голям дял от хората (46 на сто) отново заемат неутрална позиция - "годината беше същата като предишната", но за първи път позитивните оценки надвишават почти два пъти негативните (35:19). Това е най-благоприятното съотношение за периода 1998-2018.
Впечатление прави продължаващият пета година ръст в позитивния поглед към близкото бъдеще. 57 процента очакват 2019 да бъде по-добра от 2018 г. срещу едва 12 на сто, които предвиждат по-лоша година. Впечатлява и широко разтворената ножица между оптимисти и песимисти (5:1), което, дори и да се окаже кратковременен, е необичаен за България феномен, посочват от "Алфа рисърч".
Този ярко изразен индивидуален оптимизъм контрастира силно със запазващата се социална тревожност за икономическото развитие на страната - в съотношение 37:14 на сто българите смятат, че икономическото състояние на страната не се подобрява, а се влошава, коментират социолозите. Те отбелязват, че и тук негативните оценки бележат спад (с 12 на сто спрямо миналата година), но позитивните не вървят нагоре.
Подобна е картината и при очакванията за бъдещото състояние на икономиката. Оптимизмът преобладава над песимизма, (40 на сто към 22 процента), но е далеч от свръхсилните лични очаквания, които продължават да растат, докато тези за социалната среда започват да се влошават.
Противоречието между индивидуалните равносметки и негативните нагласи към управленските политики може да се дължи отчасти на конкретния социален контекст и конюнктура, но анализът показва, че зад него стоят и доста по-съществени трансформации в българското общество през последните години, констатират социолозите. Те посочват, че в ситуация на растящо недоверие към институциите, политиката, партиите и политическия елит и при отсъствието на ентусиазиращ социален проект, все по-голяма част от сънародниците ни изграждат своя свят около най-близкия си социален кръг - семейството, приятелите, колегите, работата, съмишлениците по интереси. Така емоционалните връзки, семейството, приятелите започват във все по-голяма степен да определят равносметката за индивидуалния жизнен път, а отношението към властта и политиката - за социалните хоризонти.
В отговор на въпроса "Каква е равносметката ви за тази година, от какво се чувствате удовлетворен?" българите определят по следния начин най-важния си социален капитал: семейството, близките, приятелите - 81 на сто усещат тяхната подкрепа; натрупания социален опит и авторитет - 59 на сто се чувстват полезни, защото хората ги търсят за съвет; личните постижения - 58 процента са удовлетворени от неща, които са постигнали през изминалата година.
Всеки втори твърди, че му е интересно онова, което работи или учи, всеки трети - че е получил признание за професионална или извънпрофесионална дейност, а всеки четвърти - че има хоби, участва в клуб по интереси и пр.
Като се допълни и това, че въпреки икономическите трудности, които съпътстват голяма част от българските семейства, двама от всеки трима заявяват, че се стремят към по-малко ангажименти, за да отделят повече време за себе си и за семействата си, можем да кажем, че през последните години светът на българина все повече се съсредоточава в един "интимен кръг", констатират от "Алфа рисърч" и отбелязват, че това "затваряне" обяснява както успеха, така и неуспеха политически да се експлоатира привързаността към традиционни идентичности и ценности.
