Увеличава се информацията, посветена на Европейския парламент и евродепутатите в българските медии, съобщи Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, предаде БГНЕС. Информационното бюро на Европейския парламент в България и фондация „Медийна демокрация” представиха първия специализиран медиен мониторинг „Европейският парламент в българските медии”. Изследването ще продължи през цялата година, а днес бяха представени резултатите за първия период на наблюдение - януари-март 2013 г.
Мониторингът показва, че темите свързани с изявите на членовете на ЕП доминират над изявите на ЕП като институция. В много голяма степен българската публика получава информация за случващото се в Европейския парламент от българските евродепутати и тяхната оценка, а журналистическият анализ остава на заден план, коментира Даскалова.
Изследването показва, че медийният образ на българските представители в Европейския парламент е силно маркиран от политическите процеси в страната. В контекста на предсрочните избори част от евродепутатите играят активна роля в лансирането на политическите послания и в този смисъл европейската тематика се преплита с вътрешнополитическата.
Експертите установяват, че през първото тримесечие на годината важна част от политическите дебати, свързани с управлението на страната са пренесени и на европейския терен. Това осигурило допълнителен медиен отзвук и засилило тежестта на дебатите. Паралелно със сигналите за европейска критика българските медии предадоха през първото тримесечие и сигналите за европейска подкрепа. Чуждестранни евродепутати изразиха позитивно отношение към своите колеги и политически съмишленици в България, каза още Даскалова.
На първо място сред водещите теми в българските медии, свързани и с европейската тематика през първото тримесечие, е темата за енергетиката. На второ място по брой медийни публикации се нарежда нападението над Ахмед Доган и отзвукът на това събитие сред членовете на АЛДЕ, на трето място е предизборната кампания в България, а на четвърто и пето място се нареждат проблемът за възможностите на българите да работят във Великобритания и членството на България в Шенген.
От българските членове в Европейския парламент, Ивайло Калфин присъства най-активно в българските медии, след него се нареждат Слави Бинев, Илияна Йотова, Мария Габриел и други. Председателят на Европарламента Мартин Шулц е най-споменаваният в българските медии чуждестранен представител на ЕП.
От своя страна изпълнителният директор на фондация „Медийна демокрация” доц. Орлин Спасов представи данни от изследване на Евробарометър, проведено през периода 3-18 ноември 2012 г., според които три четвърти от анкетираните в ЕС заявяват, че са зле информирани по европейските теми. В България 71% се чувстват зле информирани по европейски въпроси. Едва 27% от анкетираните заявяват, че са добре запознати с европейските въпроси. Повечето от хората в България обаче смятат, че европейската тематика е представена обективно в българските медии.
Според данните от изследването най-много се разчита на телевизията за информация за общо европейските въпроси. Следват пресата, радиото и интернет. Най-младите анкетирани и студентите обаче са най-склонни повече да използват интернет като източник на информация за европейски политически въпроси, за тях интернет е вторият най-често споменаван източник.
Когато става дума за активно търсене на информация по европейските въпроси телевизията оглавява класацията при предпочитанията на хората за информационен източни, а интернет е на второ място. При целенасочено търсене в интернет, по-голямата част от европейците посочват информационните сайтове като използван от тях източник на информация, едва след тях се нареждат уеб сайтовете на европейските институции.
Изследването показва, че едно от най-важните факторите за нивото на лична информираност качеството на образованието и степента на квалифицираност. Мениджърите се смятат за най-добре информирани по европейските въпроси, като 47% от тях посочват, че се смятат за добре информирани по тези теми. Същото важи за 33% от чиновниците и едва 22% от анкетираните безработни.
