Всеки българин губи минимум 8 дни годишно в битка с бюрокрацията
Всеки българин губи минимум 8 дни годишно в битка с бюрокрацията / снимка: БГНЕС, архив

Данък "бюрокрация" има и времево измерение и се оказва, че в България това бреме е огромно. Това твърди анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), пише „Сега". Сметките се основават на доклада за състоянието на администрацията за 2014 г., който бе приет на заседанието на правителството в сряда. Колосалните числа показват, че бюрокрацията у нас е огромно бреме и че се нуждае от опростяване на правилата, съкращаване на времето и спешно повсеместно преминаване към електронно управление, твърдят от ИПИ.

През 2014 г. в България министерства, агенции, комисии, институти, контролни, надзорни и други органи са извършвали 2321 вида административни процедури - от издаване на обикновени справки и удостоверения до сложно лицензиране.

Общуването с многобройните административни структури през миналата година е отнело на българските фирми и граждани поне 57 милиона дни. Това е сумарното време, отишло за попълване на бланки, заявления, декларации, висене по гишета или пред компютъра и разкарване по кабинети.

Като се има предвид, че населението на България официално е 7.3 млн. души, излиза, че общуването с администрацията отнема по 8 дни годишно средно на всеки българин - от бебето до бабата. Разбира се, бремето за предприемачите е особено тежко, защото те имат контакт с ведомствата и като граждани, и като фирми.

Общо през миналата година бизнесът и гражданите са "опрели" до чиновници повече от 218 милиона пъти - това е приблизително броят на предоставените от административните звена услуги. Най-често хората и фирмите са общували с НАП - на приходната агенция се падат 190 692 330 услуги, или 87.2% от общия брой, показва докладът за 2014 г. "Услуги" е доста условно казано, защото данъчните например броят за услуга дори приемането на нашите подоходни декларации и документите за платени данъци.

Сред останалите администрации с голям брой предоставени услуги са НОИ, агенциите за социално подпомагане, по геодезия, по заетостта и по вписванията, министерствата на вътрешните- и на външните работи, както и общинските администрации.

Посочените 57 милиона дни за съобразяване с многобройните регулации и изисквания и за получаване на услуги от администрацията са приблизителният минимум, който отива за общуване с чиновниците, изтъкват от ИПИ.

Например за подготовка и подаване на документи за лиценз отиват поне 4 дни. Според анализа на института за преразхода на време са виновни най-вече огромните като бройка услуги, които се предоставят от администрацията и най-вече над 1251 лицензионни режима, въведени незаконно от общините (незаконно е, защото само държавни органи имат право да въвеждат лицензиране).

Незабавно трябва да се отменят незаконно администрираните режими от общините и някои регулации. Важно е да се ускори електронното предоставяне на административни услуги. "Слава богу, че НАП, която предоставя над 80% от всички административни услуги за бизнеса и гражданите, е водеща в е-обслужването", подчертават още от ИПИ.