Първанов наложи вето на разпоредби от промените в Кодекса на труда
Първанов наложи вето на разпоредби от промените в Кодекса на труда / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Президентът Георги Първанов подписа указ, с който връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от промените в Кодекса на труда, приети на 15 декември. Това съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

В мотивите за ветото президентът посочва, че с тревога констатира, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудови права на организациите на работодателите, нарушават конституционни права и задължения, както и международноправни задължения на българската държава. „Тези разпоредби ограничават социалния диалог и не се подкрепят от преобладаващата част от работодателските организации. Те не са присъщи на социалната държава, каквато България трябва да бъде според Преамбюла на конституцията”, посочва президентът.

Влизането в сила на закон, който съдържа съществени противоречия с конституцията, с международни актове, по които България е страна, и с правото на ЕС, не трябва да се допуска, се посочва в мотивите. Държавният глава отбелязва, че това се отнася преди всичко до текстовете от закона относно новите  критерии за представителност на синдикални и работодателски организации, отбелязва БТА.

„Преобладаващите оценки в периода на прехода за работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество са положителни и няма обяснение защо сега се налага промяна в критериите за представителност. Непрекъснатите изменения в законовата уредба не са в съответствие с европейския подход за максимална стабилност в нормативната и бизнес средата и създават съмнения за прекрояване на законите съобразно конюнктурни политически интереси”, се посочва в мотивите.

Президентът Първанов отбелязва, че е необяснимо чувствителното увеличаване на изискванията за числен състав на синдикалните и работодателските организации, за да бъдат признати за представителни. Нецелесъобразно е изискването за национално представени организации на работодателите да се признават само тези, които обединяват браншови или отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от 100 000 осигурени по трудов договор лица. Многократно завишеният количествен критерий ще създаде проблем с представителността на организации, които работят в иновативни и високотехнологични сектори, се посочва в мотивите. Проблем ще възникне и при малките и средните предприятия, чиято представителност ще бъде затруднена в сравнение с представителността на крупните предприятия.

Георги Първанов отбелязва, че текстове от закона противоречат на изискването на устава на МОТ и Конвенция 87 на организацията за еднакво третиране на синдикалните и работодателските организации. Въвеждането на различна регулация за представителност на синдикалните и работодателските организации и използването на различни критерии - брой членове и брой осигурени по трудов договор,  ще затруднят работата на тристранните съвети за социално сътрудничество, се отбелязва в мотивите. Въведените изменения представляват недопустима намеса на държавата във вътрешното устройство на тези организации, което трябва да бъде определяно единствено и само от техните устави, посочва президентът.

Според държавния глава не може да бъде прието и изискването работодателската организация да не извършва дейности, възложени й със закон или нормативен акт. „В случая се създава възможност държавата да злоупотребява с права спрямо нежелана от нея като социален партньор работодателска организация, като й възлага изпълнението на определени функции. Такова изискване безусловно би лишило такава организация от възможността да участва в социалния диалог”, се посочва в мотивите.

Чрез новите промени в текстове от Кодекса на труда българските публични власти се намесват пряко в правото на свободно сдружаване на работодателите и чрез новите изисквания, несъобразени със заварено възлагане на функции, елиминират от социалния диалог организации, дори и те да са най-многобройни и да са признати за представителни в международен аспект, отбелязва президентът. „Недопустимо е чрез законодателната уредба властимащите да делят организациите и едностранно да се намесват в установения социален диалог. Със закона не трябва да се създават предпоставки за свиване на социалния диалог и да се изключват значими участници”, се заявява още в мотивите.

Президентът отбелязва, че европейската практика изисква точно обратен законодателен подход - на разширяване на социалното сътрудничество и търсене на максимално широко съгласие, особено в условията на криза. Според него законодателна политика на въвеждане на ограничения обезсмисля социалното сътрудничество и стимулира разкола и хаоса в държавата.

(Пълният текст на мотивите на държавния глава за вето на разпоредби от промените в Кодекса на труда може да прочетете ТУК)

Последвайте ни

Бизнес