От учебникарски, термините рецесия и стагфлация поеха курс към всекидневна употреба и то не само от коментаторите на макроикономическите процеси.
По какво можем да съдим, че именно това е точната диагноза за случващото се по световните пазари и доколко можем да се притесняваме, че тя ще порази и българския, който вече трепери от новините за поскъпващите евро и петрол? Тези въпроси натежаха чувствително след поредния анализ на дилъра Енчо Стайков специално за DarikFinance.bg.
С продължение на очертаните от него хоризонти за развитие на световната икономика и отражението им у нас потърсихме прогнозите на икономистите Георги Ганев и Емил Хърсев. 
Георги Ганев, директор в Център за либерални стратегии, председател на Българската Макроикономическа Асоциация, преподавател в Софийски Университет.
Върви ли САЩ към класическата дефиниция за рецесия и ако "да", по какво можем да съдим за нея?
Класическа дефиниция на рецесия всъщност няма. Начинът, по който се определят например рецесиите в САЩ, е по един сбор от матрици, събирани от Националното бюро за икономически изследвания, които показват кога са върховете и дъната на бизнес циклите. Тоест ще разберем дали САЩ сега в момента са в рецесия някъде след около една година, в най –добрия случай. А може и повече да почакаме. Друго определение за рецесията е две поредни тримесечия със спад на Реалния Брутен вътрешен продукт. Към момента няма данни това да се случва в САЩ, но това не значи, че то не се случва, тъй като винаги данните за съвкупната стопанска активност излизат по-късно. Според мен ситуацията е на кантар между това дали ще се влезе в някаква рецесия или не и каква ще е тя- малко по-дълбока или малко по-плитка Как тези процеси се отразяват на нашата икономика и на нашия капиталов пазар? Що се отнася до отражението на рецесията върху капиталовия пазар, такова ще има, доколкото той е свързан със световните пазари. Виждаме, че той вече реагира на новини в рамките на минути и часове. Но големият въпрос е какво е случва в САЩ. Ако се окаже, че има сериозен проблем не само с високорисковите ипотечни облигации, но се изпадне в криза и при така наречените висококачествени пазари на ценни книжа, няма как в целия свят фондовите пазари да не усетят случващото се. Предполагам, че България ще е по-малко чувствителна от такива много негативни развития, в сравнение със западноевропейските страни, но при всички положения ще бъде усетено. САЩ прави опити да се справи с кризата, но тези мерки като че ли не дават ефект... Големите, сериозни намаления на лихвите станаха преди 2-3 месеца. Трябва да мине поне една година, за да разберем дали са проработили. В никакъв случай обаче не можем да кажем, че това, което направи ФЕД няма ефект. За мен главният въпрос е доколко президентството на Америка като изпълнителна власт, особено фискална власт и Федералният резерв, като парична власт, ще управляват очакванията на хората. Съответно дали тези очаквания ще доведат до рецесия или ще се закрепи положението до нисък или близо до нулата растеж, след което малко по малко да се изчистят балансите на всички замесени в кризата с високорисковите ипотеки, за да започне някаква фаза на растеж. Това е основният проблем. Предстои да видим.Двата шока, които причини Бен Бернанке, сваляйки с по много лихвата на федералните фондове, не изглежда сякаш драстично са променили очакванията на хората в посока растеж, но пък може да са спрели някакви паники в посока на още по-голямо забавяне.
Емил Хърсев, управител на Хърсев и КО, финансист, анализатор.
Стагфлацията е комбинация от инфлация и стагнация. Този път ситуацията се развива не е само в Съединените щати, но навсякъде по света. Дали това ще се отрази на България, отговорът е "да", но въпросът е доколко сериозно.
Като развиващ се и много динамичен пазар ние имаме възможността както да печелим, така и да губим от този световен процес.
Загубата е, че българските фирми по-трудно ще намират място за продукцията си на пазара, тъй като общото пазарно положение са влошава.
А плюсовете се крият в нещото, което обикновено се наблюдава при такова развитие на процесите- възможността една част от капиталите, които не намират приложение в една стагнираща икономика в развитите страни, да търсят реализация в друга, по-динамична икономика, каквато е нашата
Става въпрос за нови инвестиции, високорентабилни. При рецесия се наблюдава този трансфер, така че нищо чудно към България да се насочат капитали, търсещи приложение в една динамична икономика, каквато щатите все по-малко е.
В същото време поевтиняването на долара автоматично води до поскъпване на всички стоки, в това число и на петрола. Отделен е въпросът, че енергоносителите имат този стремеж в последно време. Съвкупността от това за България се превежда като прогноза за нова инфлация.
