- Константин Тренчев
- Пламен Димитров
Парите от Сребърния фонд да могат да се използват за плащане на пенсии най-рано през 2028 или 2029 г. Около това предложение са се обединили социалните партньори по време на заседанието на тристранния съвет. Това означава, че се удължава с десет години забраната за използване на събраните средства за пенсии. Социалните партньори са одобрили идеята в първата година до 30 на сто от парите на фонда да могат да се инвестират в български държавни ценни книжа.
До 30 процента от парите във фонда могат да бъдат инвестирани тази година в ДЦК, като те се увеличават всяка година с 10 на сто, докато стигнат до 70 на сто през 2016 година, обясни лидерът на КНСБ Пламен Димитров след тристранката. По-рано той заяви принципната подкрепа за инвестиция на част от фонда в ДЦК. Димитров допълни, че КНСБ няма да подкрепи промените, ако средствата не остават в българската икономика и затова от синдиката искат специални аукциони и ДЦК, на които да могат да играят само сребърният фонд и частните пенсионни фондове.
От синдиката са предложили и получили съгласие както от министъра на финансите, така и от другите си колеги в тристранката, че трябва да бъде удължен хоризонтът на използване на фонда. В момента той е 2018 година, но по думите на Димитров предвид някои промени, станали факт, за условията за достъп до пенсии „демографският удар" се е изместил от 2018 към 2028-2029 година. „Предложението ни е да се мисли за удължаване с поне десет години на крайния срок, до който не могат да се пипат парите от фонда. Това ще направи възможно инвестициите от фонда, независимо къде, да бъдат по-дълги, а оттам с по-голяма доходност", коментира Димитров.
Лидерът на КТ „Подкрепа" Константин Тренчев каза, че по време на заседанието на тристранния съвет финансовият министър Симеон Дянков е представил идеята си до няколко месеца да се потърси външно финансиране, за да се осигурят пари за падежа по външния дълг през януари догодина. С одобрените от тристранния съвет промени няма да може с парите от фонда да се финансира плащането на външния дълг.
Повдигна се въпросът и за отговорност на хората, които са били в управата и които е можело да имат една по-активна и креативна позиция, но явно са си пипали ушите
- Константин Тренчев, президент на КТ Подкрепа
„Безспорно е, че законът не е добър, трябва да се пипне, да се усъвършенства. Поискахме разширяване на броя на участниците, тъй като държавата изключително доминира, тоест ние сме там като пети храст. Всички сме съгласни, че те могат да се управляват по-активно, въпросът е как, защото не е единствен начинът ДЦК, има и други механизми. Повдигна се въпросът и за отговорност на хората, които са били в управата и които е можело да имат една по-активна и креативна позиция, но явно са си пипали ушите", коментира Тренчев по отношение на управлението на Сребърния фонд.
При влизането си на заседанието относно предложенията на финансовия министър за промени в закона за Сребърния фонд той каза: „Ние сме силно скептични, защото за времето, за което той управлява, прави неща, за които аз лично мисля, че и в Буркина Фасо нямаше да оцелее финансов министър, но някак си тук всичко е възможно, ние сме една прекрасна държава".
Имаме косвена национализация на дохода на Сребърния фонд
- Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК
Преди срещата изпълнителният председател на БСК Божидар Данев припомни, че основният мотив за промените по отношение на Сребърния фонд е ниската доходност. Той обаче изтъкна, че председател на управителния съвет е самият Дянков и според него Дянков е виновен за тази ниска доходност. Данев допълни, че тези средства също по решение на Дянков, министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов, който е зам.-председател, зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева и още двама зам.-министри са депозирани в националната банка. „Националната банка е играла с тези пари, спечелила е не малко средства, които са преведени в бюджета, вместо да се върнат във фонда. Тоест ние имаме косвена национализация на дохода на фонда", коментира Божидар Данев.
Социалните партньори са дали принципното си одобрение на идеята да се създаде обща формула, по която банките да формират лихвите си.
