Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков не изключи възможността възрастта за пенсиониране да бъде увеличена още през следващата година. Подчертавайки, че въпросът подлежи на сериозно обсъждане Дянков беше категоричен, че пенсионната възраст на мъжете и жените в България трябва да бъде изравнена. В предаването „Седмицата" на Дарик радио министърът на финансите обясни, че подобна стъпка ще бъде приложена постепенно, като идеята е в първите три години българите в пенсионна възраст да имат право да избират дали да излязат в пенсия по старата или по новата система.
Това е една от няколкото мерки, които са необходими на България, за да можем ние да си решим проблема с покачването на пенсиите във времето, каза министърът. По думите му в момента задължителната пенсионна възраст, особено за жените в България е твърде ниска. Дянков обясни, че Европейската комисия ни предлага това от три-четири години да се изравни поне на 63 години, а може би дори и на 64 години. Тази стъпка и като антикризисна стъпка, а и по принцип като стъпка, за да се увеличи конкурентоспособността на българската икономика и пенсионната система да се заздрави, това е необходимо, каза министърът. Това не е необходимо само от финансова гледна точка, то е необходимо и от гледна точка на равноправност между мъжете и жените, каза още Дянков.
Министърът не изключи възможността още 2010 да се вдигне пенсионна възраст и добави, че социалният министър Тотю Младенов преди две седмици е отворил темата.
Ако се приложи това, то ще се приложи постепенно и ще се каже в първите три години примерно, ако отидем от 60 до 63 години за жените - в първите три години, за да има някаква сигурност, ще има опция или да минете по старата система и да се пенсионирате сега, или по новата система. „Ако минете по новата система, ще има и някакви допълнителни бонуси - по-голяма пенсия и разбира се заплатата, която получавате, ще е допълнителна, така че за три години ще има сигурност и оттам нататък вече ще стане задължително", обясни Данков. По думите му това дава възможност на хората за по-добра кариера в късната й част, но дава и по-голяма заплата, на фона на която пенсията автоматично става по-голяма.
Симеон Дянков допълни, че в момента здравните услуги в нас струват с 40 % повече от това, което се плаща по клинични пътеки. За да се реши този проблем, трябва да се стигне до истинския ценоразпис на услугите, което ще бъде направено от това правителство. Единият начин да се покрие реалната стойност на лечението е да се увеличи здравната вноска, а другият - системата да се отвори реално за частните здравни фондове. Според финансовият министър тъкмо те може да поемат финансирането на лечението на редките и скъпи болести.
Дянков заяви още, че плоският данък ще остане до края на мандата на правителството, като по думите му ставката 10% е правилно избрана и ако зависи от него няма да се променя. През 2010 г. няма да има никакви промени в данъците. От 2011 г. може да се помисли за намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност, дори до 16 процента. Ставката върху ДДС обаче трябва да е еднаква за всички според финансовия министър, което може да доведе до увеличаването й за туристическите услуги.
Той направи уговорката, че той лично, без това да е говорено в правителството и с премиера Борисов, той е за единен данък, което означава, че дори на туризма трябва да се качи ДДС-то, но това няма да е в бюджета за догодина. „Там аз не искам да има никакви промени в данъчното законодателство. Не е време в криза да се правят промени, тоест нищо в данъците няма да бъде променено", категоричен бе Дянков. Според министъра данъците са добре организирани от предишното правителство с изключение на сравнително високия ДДС. „Което не в 2010-а, а се надявам от 2011-а до 2012-а година да се намали от сегашните 20 на сто първо до 18 процента и ако видим към края на мандата, че наистина икономиката тръгва добре, както тя според мен ще тръгне дори на 16 на сто", каза Дянков.
В последната година има една тенденция, която може би е важна и за България - финансовите комисии да влизат, да се сливат с банковия надзор, който в България е в БНБ и да става единен надзор, каза още министърът. Той обясни, че в Европа има някъде около 10 държави от 27-те страни, които имат такива единен финансов надзор, сред които Великобритания, Чехия, Италия. „От това, което съм виждал в други държави, според мен е хубаво да се слеят и БНБ понеже в банковия надзор добре си е вършила работата, според мен там е най-доброто място. Това обаче на този етап е мое лично мнение като икономист, а не като министър на финансите. Това трябва да се говори и в БНБ, и в банковия сектор и е работа на парламента", допълни финансист номер едно.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
