Ники Кънчев: Мечтаех да работя във „Всяка неделя”

Петя Бахарова, 25.12.2002, сп.Тема

Като студент дори съм писал писмо на Кеворк Кеворкян. Предлагах му да направи нещо като младежка секция в предаването, споделя днес водещият на „Стани богат” по Нова тв и „Купон на изток от Рая” по „Дарик радио”.

Ники, кога според теб участник в „Стани богат” ще отговори за 100 000 лв. и ще вземе тази прословута сума?

Фактът, че досега има само един българин, достигнал до сумата от 100 000 лв., показва, че играта е по-сложна, отколкото всички си представяха. Хората мислеха - елементарно, 15 въпроса, 15 отговора и разгадахме играта... Вижда се обаче, че има много психология в нея, не само знания. Сега предстои да играе интересен участник. Той на височина 25 000 лв. имаше два жокера. Не поиска обаче да ги ползва и рухна. Беше много страхотен, добър играч, един от най-добрите, който е идвал в „Стани богат”. Просто даваше отговори на латински, руски, български... Може би напоследък участниците не вземат суми от рода на 10 000 лева, на 25 000 лева, на 50 000 лева или най-високата - 100 000 лв. Не мога да коментирам знанията на даден играч. Той е такъв, уважавам го, че играе. Увеличихме времето на „Стани богат”, увеличихме и самите пари по нивата, иска ни се да идват хора, които да печелят тези пари. На мен ми е по-интересно друго - типажите. Идват много интересни фигури, личности, с истории зад гърба си. В последно време работим повече върху самото шоу.

Да, но 100 000 лв. така и никой не взе досега...

Наистина дълго чакахме този човек, който да мине котата 100 000 лева. Говорейки на различните играчи през изминалата година, всъщност създадох Асен Ангелов (единствения досега участник в „Стани богат”, който спечели 100 000 лв., но не ги получи, тъй като се разбра, че дъщеря му Искра Ангелова работи в Нова тв - бел. ред.). Казвах им за жокерите, за стратегията, че има логика и антилогика, че има опасност да се подхлъзнат... След като Асен Ангелов се появи, ние започнахме да търсим повече шоу елементи - със светлините, музиката, присъствието на хората. Участниците, зрителите виждат, че присъстват на едно много голямо шоу, чувстват се значими. Вече моята роля е на лупа, която да увеличи характерите. Да се види, че някой е надут, че друг е естествен, че трети е страхлив. Появиха се много интересни играчи в това отношение. Има хора, които например знаят отговора над 110%, но казват: „Абе, ще рискувам”. В такива терзания мина цялата игра на един господин от Добрич, беше много интересно. Дори това стана лаф при нас: „Ще рискувам!”.

Ще каните ли политици в шоуто? В другите страни, в които се излъчва „Стани богат” има ли такава практика?

Не съм виждал по чуждестранните телевизии да се канят политици в „Стани богат”. В едно от специалните издания на играта обаче ще поканим български политици да участват. В другото пък известни двойки, например Елена Йончева и Сергей Станишев. Сигурно Сергей ще го поканим и в шоуто, в което именно политици ще участват. Това ще бъде в предаването за Нова година. Станишев е голям фен на играта. Той ме среща по улицата и ми казва, че винаги отговаря на въпросите и стига до много високи нива. Александър Божков също е голям почитател на „Стани богат”, дори звъни на телефон 088 1220.

И не се е класирал за участие досега?

Ами не е избран от жребия.

А на теб лично на кои политици ще ти бъде интересно да задаваш въпроси?

На Емел Етем например. На Борислав Цеков и Мирослав Севлиевски от НДСВ. На по-младите хора, които са в политиката. Емил Кошлуков и Юлияна Дончева също ще са интересни състезатели.

Би ли импровизирал с примерни въпроси към тези политици в стилистиката на „Стани богат”?

Например ще питам Емил Кошлуков: „Къде беше преди 10 ноември?” Той трябва да избере верния отговор от предложенията: а) в затвора; b) в университета; с) на „Магурата” и d) в Америка. Той всъщност е бил на всички тези места. Просто бих съставил въпроси с чувство за хумор за тях самите. Въпросите към Юлияна Дончева бих ориентирал към Италия, тъй като знаем, че тя обича тази страна, а и много е ходила на фестивала „Сан Ремо”, правила е интервюта със звезди. Станишев, който ми е състудент от Москва, спокойно бих попитал от колко години е влюбен в Елена Йончева. Отговорите са - от 20, от 10, от 5 или от 1 година.

А какво би попитал Емел Етем? Може би нещо свързано с медиите...

Бих я попитал за Закона за печата. Например - имат ли право партийните вестници да съществуват! Също бих я питал нещо свързано с нейния етнос, дали го познава добре. Аз много пъти съм бил в Турция и хората там са миролюбиви, доста позитивни. Ще я питам къде е изчезнала тази агресия, която ние знаем от историята.

Ако царят се съгласи да участва в „Стани богат”, какъв ще бъде основният ти въпрос към него?

Защо не даде Калина на Слави Трифонов? Много ми е интересно това. И отговорите ще бъдат: а) защото е много висок; b) защото е от Плевен; c) защото не е мореплавател и d) защото няма висше образование.

Как ще коментираш присъствието на толкова много игри в тв ефира напоследък?

Мисля, че заслугата за този бум е на „Стани богат”. Всички други игри като „Минута е много” и „Риск печели, риск губи” съществуват съответно от 20 и от 10 години, а досега не са породили такъв интерес след себе си. „Стани богат” буквално е на екрана от година и половина и вече има и последователи, и имитатори. Това е добре, защото тази игра е световен стандарт и тя успя да го наложи в България. Като бизнес „Стани богат”, както и новите две игри на СИА-адвъртайзинг - „Семейни войни” и „Столът”, се правят от богати фирми, с екипи, със способността да откриват водещи и да реализират една такава продукция. Защото за мен не е игра да се покаже момиче или момче на екрана и да се решават кръстословици. Бум на игрите има в цяла Европа.

А коментарът ти за появилите се мнения, че страната ни трудно ще понесе още една национална телевизия?

Заради „Стани богат” аз искам Нова тв да спечели националния лиценз. Още повече, че тя си го е заслужила, защото бе сред първите частни телевизии в България. Освен това Нова телевизия отгледа страшно много кадри, които сега работят в bTV, в Канал 1. Никой не може да отрече този факт. Т.е. това е една добра школа за телевизия и сега програмата й, подредена по този начин - с игрите, със страхотните новини, с предаването на Милен Цветков, на Гала, с филмите, е много добра.

Би ли се наел да анализираш новата програмна схема на БНТ? Имаш ли наблюдения върху някои от предаванията?

Не само, че имам наблюдения, но и участвах в „По-добре късно, отколкото никога”. Признавам, че това участие за мен беше доста интересен опит. Нашият продуцент Нико Тупарев ми се обади, за да ми каже за поканата. Футболният треньор Стойчо Младенов бил отказал същия ден и от шоуто помолили да отида аз. Направих го, макар с леко нежелание, защото по времето, по което вървеше „По-добре късно, отколкото никога”, е „Шоуто на Слави Трифонов”, което аз обичам. А и харесвам като приятел и човек Слави. В същото време пък си казах, че ако няма развитие и конкуренция в медиите, ще бъде скучно. За конкретния случай с „По-добре късно, отколкото никога”, преди да участвам в предаването, се срещнах със сценариста Иван Ангелов. С него уточнихме подробностите. Разбрахме се да направя една игра „Стани богат” с водещия Дамян. Приех и мисията да му връча и една пица, която той си беше поръчал от първото издание на предаването. Идеята беше символът на богатството, какъвто съм чрез предаването „Стани богат”, да му сервира. Направих това, но Дамян изобщо не можа да отиграе ситуацията.

Трябваше да ме попита: „На теб Нико Тупарев не ти плаща достатъчно ли?”

Аз го бъзнах за Слави Трифонов, като му предложих да пуснем телевизора в студиото му, за да видим кой е гостът тази вечер при него. Имаше и други предвидени закачки. Нищо от това не се получи. Имаше две аутокюта, по които вървяха въпросите, които бяхме уточнявали преди шоуто, но Дамян изобщо не ги зададе. Както се казва, той ме покани на гости, но него го нямаше вкъщи.

Казват, че Кеворкян диктувал въпросите на Дамян...

И аз чух подобно нещо... На мен една от мечтите ми беше да работя във „Всяка неделя”. Даже съм писал писмо на Кеворк Кеворкян. За първи път го правя това признание. Случи се, когато бях студент през ‘85-‘86-а година. Бях му написал, че трябва да има нещо като младежка „Всяка неделя”. Предлагах му нещата да ги степенува - в първата част предаването да е тежко, сериозно, а във втората - по-леко. Фактически появата на „Добро утро” по-късно донякъде маркира всички тези неща, за които аз му бях писал - повече клипове, по-леки събеседници.

А Кеворкян дали е прочел писмото ти?

Не знам. Трябва него да питаш. Аз дори не го познавам лично. Но имам един такъв случай. Моите ментори в журналистиката - имам предвид учители, бяха Валери Запрянов и Исак Гозес, а също и Ивайло Диманов и Димитър Димков. Аз съм от провинцията, от Червен бряг, и за едно момче без софийско жителство навремето беше трудно да започне работа, и то като журналист. Та тези протегнати ръце бяха много важни за мен. Спомням се, че Димитър Димков, който беше спортен журналист в „Поглед” навремето, ме пращаше да правя интервюта с руски спортисти. Така направих интервю с Гари Каспаров. Активизирах моите московски приятели, нали съм учил там, те ми даваха телефони. Така направих интервю с треньора на „Славия” Олег Базилевич. После Кеворк го цитира във „Всяка неделя”, стана ми много драго. Това предаване беше като религия в нашата страна. След 10 ноември според мен предаването беше изконсумирано като съдържание. Различните водещи, които се смениха на мястото на Кеворк Кеворкян, не можаха да направят това, което само той може. Не искам да коментирам тези водещи. И Мартин Захариев, и Антон Стефанов, и Игор Марковски са ми приятели.

Сега Кеворкян отново сам води предаването си...

Да, и „Всяка неделя” започва да се връща към старата си слава. Просто той е човек, който от един политически проблем, какъвто беше случаят с терористите в Москва, може да направи най-човешката история. Той усеща разговора. С Брегович интервюто му също беше супер. Казвам го, защото и аз съм интервюирал Брегович и знам, че той е много затворен човек, темерут направо. Отговаря едносрично. Интервюто обаче, което даде на Кеворкян и Игор Марковски, беше много отворено. Дори на екрана се видя как на самия Брегович не му се тръгва от студиото.

Говорят напоследък, че трябва да се смени телевизионното поколение. Твоят коментар?

Става нещо като мафия в тези среди. Т.е., ако хвърлиш един камък, той ще потъне надолу. И това сякаш идва от БНТ. Аз съм завършил телевизионна журналистика и много добре знам, че до „Сан Стефано”29 не можеше да се добереш. След това започнаха да ме канят, да пиша сценарии за различни предавания. Т.е. виждат, че си ценен, но нищо не правят. Просто не откриват или не искат да откриват нови имена. Няма нито едно ново лице в БНТ. В същото време пък прогониха хора като Елена Йончева, Слави Трифонов. Ето, това е трудна смяна на поколенията. В същия момент новите, които по един или друг начин идват, дискредитират БНТ. Такъв е случаят с Дамян. Излизаш, поемаш риска да се състезаваш със Слави Трифонов и нямаш нищо в главата. Няма значение дали е Дамян или някой друг. Просто, когато не си готов, както стана в случая с този водещ и това предаване, ами ще изчакаш, ще тренираш. Аз още ходя на учител. Винаги можеш да станеш по-добър. Утрешният ден е друг.

Гледа ли новото шоу на Влади Въргала?

Да. Много ми хареса. Екипът не е случаен, а и самият Влади. Той ги измисля нещата. Но е само той. И не мога да разбера защо е така. Когато отидох да участвам в предаването на Дамян, из телевизорите в БНТ гледаха Слави.

Значи няма конкуренция?

Въпрос на журналистическо разследване е кой сравни Дамян с Трифонов. Кой реши да го прави? БНТ ли? Някой просто им отряза главата на продуцентите на „По-добре късно, отколкото никога”. Защо сложиха Дамян в този час? За мен това беше едно интернет реалити шоу, което да върви след полунощ. И там да му се обаждат на Дамян, да дойде гост, да си разказва живота, да се обажда, който си иска, на тях да им се обаждат. Т.е. тип радио, нощна линия. Все пак появата на Дамян беше добре за Слави, за да види къде е.

Според теб ние, българите, обичаме ли звездите си или все кусури им намираме?

Има разлика в отношението в София и в страната. Из страната е много по-човешко. Хората ме спират, казват ми, че шоуто е супер, че ме чакат с нетърпение всяка вечер пред телевизорите си. В София е по-обикновено. Тук ми се усмихват, като ме видят по улицата, ама се усмихват не на мен, на себе си. Все едно си казват: „А, ей го този пич”. Щом се усмихват така, може би са се сетили за някоя смешка от предаването. Това мен много ме кефи.

Хората имат ли някакви свръхизисквания към теб? В смисъл - очакват ли всичко да знаеш?

Аз съм достатъчно мобилен, така че ако седна, така както преди малко бях седнал между Тереза Маринова и Таня Богомилова за благотворителната акция на „Макдоналдс”, да мога да направя с тях хубава шега в стила на „Стани богат”. Т.е. стилистиката на шоуто мога да я пренеса и към хора, които не познавам. Аз знам, че когато се запознавам с някого, той точно това очаква от мен - нещо ала „Стани богат”. То е същото, когато се запознаеш с някой лекар и задължително обръщаш разговора към болести. Мен пък ме питат - кво става с парите, давате ли ги. Скоро ме срещна Татяна Лолова и ми каза, че още се смее за човека, който приличаше на Карлсон. Това беше един участник, машинен инженер, един едър човек на около 40-50 години. Той на въпроса: „Кое животно викаме с гъци-гъци?”, се беше ориентирал към отговора - котка. Тогава аз импровизирах, че може би неговата котка на това повикване се обажда. Попитах го дали ако повика някой котка с „гъци-гъци”, тя ще дойде при него. Всички в студиото на „Стани богат” припаднаха от смях. Та след това предаване Татяна Лолова вече викала котката си с „гъци-гъци”.

Как хората вземат парите? Каква емоция влагат?

Емоцията е различна. Хората мислят обикновено за следващия въпрос. Иначе ги вземат с кеф. А и ние институционализирахме чека като спомен за това, че човекът е участвал в „Стани богат”.