На 14 окотомври православната църква почита паметта на Света Петка. Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Според легендата Света Петка се отдала на вярата едва десетгодишна, когато чула гласа на Христос. Цял живот тя помагала на страдащи, болни и бедни в йорданската пустиня. След смъртта й е погребана извън градските порти на родния й Епиват, край Мраморно море, а гробът й бил забравен. Но легендата разказва, че край него ставали чудеса - слепи проглеждали, сакати прохождали, а тежкоболни оздравявали.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. По традиция се правят оброчни курбани, сборове и служби за здраве и плодородие.
В някои райони Петковден е женски празник. Правят се питки, намазани с мед и наречени на светицата. След литургията най-възрастната жена коли петел или кокошка, от които се вари курбан, като това става на високо място или край извор с целебна вода, посочен от светицата. Свещеникът освещава курбана и започва женският празник.
Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Според народните предания от Петковден от днес до Димитровден е забранено да се кроят, шият и плетат дрехи, защото се вярва, че който ги облече - ще се разболее.
