86 организации, обединени в национална мрежа за децата, разпространиха текст, в който осъждат публикуването на снимката на убитото в София на 23 август 11-годишно дете. Снимката на детското трупче без всякакъв свян намери място в няколко сайта и няколко вестника. Тези дни отново новинарският ефир беше нагнетен с ужасяващи и никому ненужни подробности около поредното убийство на дете, този път в Шумен.
„За нас е изключително важно да се знае, че показването на подобни трагедии нарушава правата на децата, от една страна, и нарушава тяхното достойнство, от друга", обясни Георги Богданов, председател на Национална мрежа за децата в предаването "Кой говори" по Дарик.
Той допълни, че журналистите, зрителите и читателите трябва да знаят, че когато се показва една трагедия в реален вид, това още повече засилва травмата в хората, които и без това са в шок.
„Никой не е доказал, че хората искат точно това да четат и никой не е доказал, че тези снимки дигат тиража на вестниците, или вдигат рейтинга на телевизиите, но въпреки това продължава да се прави", каза възмутено Радомир Чолаков, председател на Комисията по етика в печата.
Той обясни, че дадена медия, отразявайки по този безскрупулен начин съответната новина, може да предизвика интерес. Това обаче се оказва мимолетно и след това се връща като бумеранг с обратен знак, като конкретната медия губи доверие.
„Детенцето, което е убито има две по-малки братчета. Как се чувстват тези две по-малки братчета, ако видят своя батко в локва кръв? Как се чувстват съучениците на това конкретно дете, ако видят тялото му така? Как се чувстват всички негови близки и познати? Драматичното разказване на историята за някои журналисти е приобщаване на читателите към мъката на семейството, но големият въпрос е това семейство има ли нужда всички читатели на този вестник да бъдат приобщени към тази мъка или мъката остава нещо човешко, лично, където имаш правото да си с най-близките?", тези въпроси постави Михаил Стефанов, експерт по комуникациите и медиите.
Той обясни, че в Етичния кодекс много ясно е записано, че журналистите трябва да уважават скръбта и правото на всеки човек да бъде сам в скръбта си. Според него това е и една от най-логичните причини да не бъдат публикувани снимки на убити деца например и допълни, че никой не говори за по важното - има ли проблем в нашето общество щом деца убиват други деца?
Според Георги Богданов всичко това трябва да се използва като уместен повод, за да започне да се говори за кризите, които преживяват децата, защото в голяма степен нито родителите, нито учителите могат да ги разпознаят какви са точно те днес.
„Другото важно нещо е бедността. Това е един огромен бич. В България 26% от децата живеят в бедност, в бедни семейства. Всичко това поражда една агресия в децата. Вменяването на чувство на вина и етикирането на децата поражда също огромна агресия. По този елементарен начин се сравняват и децата в училище. Не на последно място е това, че и медиите, и училището, родителите, съседите и приятелите говорим за материалните неща като нещо, което е изключително важно. Никой не говори за духовните неща", каза още Богданов.
Според него показването на тази снимка и показването на репортажи, в които бащата си къса ризата, а майката ридае, водят единствено до това, че бягаме от истинските проблеми на децата. Показва се нещо, което е факт, а не се показва детето, което се мъчи да оцелее и да направи така, че неговите родители да му обърнат внимание след дългия им и изморителен работен ден. Той допълни, че това са проблеми на възрастните и препоръча на журналистите, неправителствените организации и цялото общество да се впрегнат и да работят за това как да бъдат представени истинските проблеми на децата в България.
„Какво означава бедността? Масовото разбиране в нашата страна е, че ти си беден и заради това ти си го заслужаваш, защото си мързелив. Когато влезеш в кръга на бедността, ти много трудно можеш да излезеш от нея. Тогава децата, които живеят в нея, стават по-агресивни", обясни още Георги Богданов.
Той допълни, че за каквато и трагедия да става дума, най-важното е да се запази самоличността и идентификацията на детето в тайна. Независимо дали е за този случай, за изнасилено дете или за дете с увреждания, не трябва децата да бъдат представени директно. Те трябва да бъдат с инициали или с измислени имена и всичко това е от основните права на децата.
