Възстановка, с участието на предучилищната група от Детска градина „Пролет”, ще отбележи 180 години от откриването на Взаимно училище към църквата „Св. Никола” във Велико Търново.
Откритият урок „От килийното към взаимното училище” е инициатива на Регионалния исторически музей и ще се проведе от 10,00 ч. на 23 май в зала „Просветно и читалищно дело” на музей „Възраждане и Учредително събрание”.
Децата ще бъдат запознати с видовете училища – килийно и взаимно в българските земи през епохата на Възраждането. Те ще се потопят в обстановката, начина на преподаване, учебни пособия, които са били ползвани, начините, по които е протичал учебния процес и дисциплината – поощрения и наказания.
Килийното и светско образование са важна част от борбата на българския народ за църковна и политическа самостоятелност. Освен ограмотяването на българските деца, промяната и повишаването на учебното дело, това е единствената институция, която възниква и се развива без намеса от страна на османската власт.
Откритият урок ще е в обстановка пресъздаваща килийното и взаимно училище. На стари чинове ще бъдат представени отделните етапи на ограмотяване – дървени сандъчета с пясък и пръчици за писане, черни дъсчици и калеми, и третия - с хартия, мастило и пера за писане. Децата ще пишат по два от начините, а последният, с мастилото, ще им бъде показан. Ще бъдат представени основните учебни предмети, застъпени в този вид училища, занимания по четене и писане с децата от взаимоучителните таблици.
Във възстановката ще се използват учебни помагала ползвани през Възраждането: „Древная история” (1753 г.), „Рибен буквар” (1847 г.), „Старобългарска граматика (1895 г.), „Учебник по православен християнски катехизис” (1890 г.), „Неделник” на Софроний Врачански (1806 г.) и Взаимоучителни таблици на Христо Г. Данов.
Накрая всяко дете ще получи като награда и поощрение „медал”, по подобие на тези давани във взаимните училища за добро поведение.
Откритият урок „От килийното към взаимното училище” ще се реализира от музейните специалисти д-р Атанаска Стамболийска (отдел „История на България XV–XIX в.”), д-р Жулиета Гюлева (отдел „История на България XV–XIX в.”), Михаил Стойчев (отдел „Фондове и научен архив”).
Откритият урок „От килийното към взаимното училище” е инициатива на Регионалния исторически музей и ще се проведе от 10,00 ч. на 23 май в зала „Просветно и читалищно дело” на музей „Възраждане и Учредително събрание”.
Децата ще бъдат запознати с видовете училища – килийно и взаимно в българските земи през епохата на Възраждането. Те ще се потопят в обстановката, начина на преподаване, учебни пособия, които са били ползвани, начините, по които е протичал учебния процес и дисциплината – поощрения и наказания.
Килийното и светско образование са важна част от борбата на българския народ за църковна и политическа самостоятелност. Освен ограмотяването на българските деца, промяната и повишаването на учебното дело, това е единствената институция, която възниква и се развива без намеса от страна на османската власт.
Откритият урок ще е в обстановка пресъздаваща килийното и взаимно училище. На стари чинове ще бъдат представени отделните етапи на ограмотяване – дървени сандъчета с пясък и пръчици за писане, черни дъсчици и калеми, и третия - с хартия, мастило и пера за писане. Децата ще пишат по два от начините, а последният, с мастилото, ще им бъде показан. Ще бъдат представени основните учебни предмети, застъпени в този вид училища, занимания по четене и писане с децата от взаимоучителните таблици.
Във възстановката ще се използват учебни помагала ползвани през Възраждането: „Древная история” (1753 г.), „Рибен буквар” (1847 г.), „Старобългарска граматика (1895 г.), „Учебник по православен християнски катехизис” (1890 г.), „Неделник” на Софроний Врачански (1806 г.) и Взаимоучителни таблици на Христо Г. Данов.
Накрая всяко дете ще получи като награда и поощрение „медал”, по подобие на тези давани във взаимните училища за добро поведение.
Откритият урок „От килийното към взаимното училище” ще се реализира от музейните специалисти д-р Атанаска Стамболийска (отдел „История на България XV–XIX в.”), д-р Жулиета Гюлева (отдел „История на България XV–XIX в.”), Михаил Стойчев (отдел „Фондове и научен архив”).
